Когато на 2 май 1969 г. арменската църква в Пазарджик е унищожена от тоталитарната власт, само 12 дни след това, на 18 май същата година, Закаря Ширинян, служил като протойрей в нея 33 години, въздигнал я наново след подпалването й през 1946 г., предава Богу дух отчаян, сломен, победен, без да подозира, че след 42 години неговото дело ще бъде повторено от достойния му внук Нерсес Ширинян. Когато през 2004 г.
той е избран за председател на Културно-просветна организация „Ереван“ и става секретар на обществени начала на Църковното настоятелство, започва да преследва „жадуваната идея“ за построяването и възраждането на арменска църква в Пазарджик.
„…И започна апостолската ни дейност“
А тя е представена чрез една респектираща хроника на усилията. Пионерите на това дело получават безплатно прекрасен проект от арх. Георги Сарамбелиев. И следват паметните дни по пътя към Вярата: първият благотворителен концерт, първата копка, основите, замразяване и размразяване на строежа, покривът, камбаната, олтарът, църковните утвари…Едно по едно, стъпка по стъпка…и е трудно, понякога отчайващо трудно, и няма на кого да се оплачеш, дори „на арменския поп“, зашото, оказва се, тази крилата фраза има своите исторически корени в Диарберкир, където арменците, владеещи турски език, са помагали на заточените българи – тъй че време е да се откажем да я използваме като израз на безнадеждност. „Целият наш строеж през годините – казва авторът – е строен само и единствено чрез волни дарения и спомоществования.“
Ролята на молител, дори когато е за благотворителни и благородни цели, е неблагодарна. Тя може да бъде интерпретирана като показна, като користна, като лично облагодетелстваща. Авторът на книгата е изпитал това сам на гърба си. Горчиво е признанието му, че по времето, когато строежът е спирал поради липса на средства, той е чувал от свои сънародници обидни клевети. Но всичко остава назад, когато целта е постигната. „ДАТАТА 18 декември 2011 година се оказа щастлива, радостна, благодатна и богоугодна за всички арменци от Пазарджик, наши приятели арменски, български и други иностранни…! ОТКРИВАХМЕ Я, стигнахме финала, изпълних обещанието си от 2004 година, че ще реализирам с общи усилия целта на живота ми – извисила бе снага новата арменска църква „Сурп Степаннос“.
Събитието е отразено във в. „Ереван“ от авторката Вартануш Топакбашян: „Денят 18 декември 2011 г. ще напомня на поколенията, които може би ще разлистват пожълтелите страници от миналото, че въпреки превратностите на времето, въпреки опитите да се заличи една духовна институция, въпреки кощунственото посегателство над един християнски храм, онова, което трябва да съществува, възкръсва, съживява се, започва нов живот…“
Седем години от живота си Нерсес Ширинян посвещава на тази свята кауза. И делото му е завършено на връх 70-годишния му юбилей! Това е истински подвиг, който не би бил възможен без подкрепата на десетки, на стотици съмишленици – арменци и българи, институции, организации, фирми…
Но той не спира дотук. Знаем, че историята съществува само там, където има памет и признателност към сътвореното от предците. Изпълнил завета на своя дядо Закаря Ширинян, внукът осъзнава, че стореното трябва да бъде документирано – и това е финалът на неговото дело: книгата му „Пътят към Вярата“ със скромното уточнение, че това е „опит за хронология на съществуването на арменци и тяхната Арменска апостолическа православна църква „Сурп Степаннос“ град Пазарджик“.
Всъщност това е амбициозна задача, която надскача конкретния повод – съграждането на арменски храм, и го поставя в контекста на историческата съдба на арменския народ.
Външният вид на книгата е измамно скромен и внушава впечатлението за бърз и лесен прочит. Но когато човек я отвори, разбира, че четенето й не е нито бързо, нито лесно. И не само заради огромния масив от разножанрови текстове, но – и това е нейното безценно качество! – защото те носят трагичните нотки на многовековната съдба на „малкия и храбър“ арменски народ, достойно защитавал вярата си, и изискват от непредубедения читател онази свещена „минута мълчание“ пред милионите жертви в нейното отстояване. Тази книга не е за следобедно лежерно четене, тя не е за развлечение, тя няма как да се превърне в увлекателно любимо четиво – защото е мрачен, но и светъл, защото е документално-последователен, но и просветляващ ЛЕТОПИС за осъществяването на една лелеяна мечта – съграждането на арменска църква.
Предговорът на рецензента и редактора на книгата Рупен Чавушян „Четири пъти градената църква в Пазарджик – символ на непоколебимата воля на арменците“ резюмира изграждането на новия храм и приноса на Нерсес Ширинян в историческото му документиране. Началото на книгата предлага на читателя историческа справка за арменците, за България и Пазарджик като техни убежища и фокусиране върху историята на арменската църква в града ни и нейните свещенослужители, позовавайки се на старинния оригинал ХИШАДАГАРАН /или Мемоарник/, цитати от книги, списания и вестници за заселванията в Татар Пазарджик, за историята на арменската общност, за съдбата на арменските надгробни плочи, за арменските училища в България и за 42-годишното отсъствие на духовен християнски храм.
Разделът Прехвърляме се в съвремието, започвайки реализация на замисъла ни е летопис на упоритите и последователни действия за изграждане на храма. Авторът ни предлага подробен и доста дълъг списък на арменските сънародници, помогнали за изграждането на храма - от САЩ, Истанбул, Пловдив, Варна, Пазарджик, Хасково…и на българските приятели - отново дълъг списък на хора и институции, фирми, организации.
За Нерсес Ширинян няма големи и малки дарители – всеки благотворителен жест, и най-малкият, е педантично „осчетоводен“. Зад това разнообразие от справки, биографични сведения, извадки от различни издания на български и арменски език, безкрайни списъци от имена на дарители, признания за лични разочарования, но и открития се крие огромен изследователски труд.
Приложението в края на книгата не само онагледява разказаното за арменците и построяването на храма им в Пазарджик; включените в него снимки на документи, на мраморни плочи, на църковни и обществени деятели и събития от старата и нова история на храм „Сурп Степаннос“, град Пазарджик, конструират нов, оригинален и не по-малко интересен масив от разнообразни сюжети. Мраморният камък на Гробищния парк има въздействието на библейски надпис: „Презъ гръцка епоха; АРМЕНЦИ НАСТАНЕНИ в БЪЛГАРИЯ 481 ГОД.“; надгробни камъни възкръсват имената и делата на предците, фотоси на документи ни връщат в семейната и обществена атмосфера на арменската общност; поредица от съвременни снимки ситуират хора и събития в актуалната действителност.
Георги К. СПАСОВ
