С колегата Димитър Донов вярваме, че наше дете ще отиде на олимпиада
ПАЗАРДЖИК. От тази година в областния град има нови клубове по модерен петобой и по триатлон – „Олимпиец” и „Първенец”, а и двата са проекти на Димитър Кестенов. Многократният републикански шампион, вицебалкански първенец и спортист на община Пазарджик за 2007 година е надъхан и наелектризиран, когато говорим за клуба, който през лятото направи дебют на държавното във Велико Търново и усети вкуса на бронза в отборното класиране при мъжете, а Кестенов стана шести в индивидуалното класиране.
Кестена се прибра в родния си град през 2017-а, а сега е председател и собственик на клуб „Олимпиец”, но тук треньорите са двама – той и Димитър Донов. Митко Донов е известно име в спортните ни среди – дългогодишен специалист по модерен петобой, бил е треньор на мъжкия национален отбор, преподавател в Спортното училище и някога, и сега - от името на СК „Олимпиец”, участник в олимпийски игри. Кестенов пък е единствен треньор и председател на новоучредения клуб по триатлон „Първенец”.
„Ако питаш защо кръстих клубовете по този начин, трябва да кажа, че „Олимпиец” е една мечта. Някога мечтаех да участвам на олимпиада, но не можах. Затова мечтаех и мечтая да направя един клуб, в който някое дете един ден да отиде на олимпиада. А пък СК „Първенец” се роди с това име, защото навремето, когато във всяко едно състезание побеждавах конкурентите си, от публиката чувах постоянно възгласи:
„Давай, Кестен! Първенец! Давай, давай, първенец!”
Тази дума ми остана в главата. Дай, Боже, да имаме много първенци!” И „Олимпиец”, и „Първенец”, са лицензирани пълноправни членове във федерациите по модерен петобой и триатлон (за неспециалистите – триатлонът включва плуване, колоездене и бягане, б.р.), но в „Олимпиец” нямаме старши треньор – с колегата Донов сме се сработили много добре – началното обучение е при мен в малкия басейн, а той взима групите в големия. Тренировки водя и в собствена частна зала по фехтовка, тренираме и в Спортното училище. Нещата се получават. Сега има и открит басейн, а напролет – и закрит. Има достатъчно коридори за плуване и през зимата – с колегите от останалите клубове се разбираме прекрасно. Но и ние сме позитивни и отворени към всички.
Пазарджик става Меката на спорта в България
Много колеги ни завиждат за спортната база в нашия град. Обаждат ми се от София, Варна, Ямбол и казват: „Вие в Пазарджик сте богопомазани!” Там могат само да си мечтаят - за спортния комплекс на Зоната, за Острова, за новия басейн, за Стадиона и всичко останало. Освен това всичко е много близко и много удобно. Хората, които не са били навън, не го осъзнават, но даже в София не е така – от стадион „Славия”, където навремето играехме фехтовка бягахме, е един час с кола до Дианабад…Радвам се, че съм в България и в Пазарджик. Мечтата ми беше да работя за себе си.
Затова се върнах от Дубай след 7 години като треньор по фехтовка там
Да, имахме успехи и това ме радваше, но нямах възможност да спортувам. А и исках да развивам и останалите дисциплини от петобоя.. Исках да имам собствен клуб, но и да започна да спортувам активно, да върна формата си, за да мога да давам и пример на децата край мен, а и вече имам собствено детенце – да давам пример и на него. Работех за тази идея в продължение на години и нещата станаха трудно. И създаването на клуба, и приемането му във федерацията, отне време, но си заслужаваше”, доволен е някогашният шампион. Той възнамерява да стане преподавател в Спортното училище и също като колегата си Донов набира деца.
„Има някаква нагласа у хората, че в Спортното училище не се учи, а само се тренира, но това не е така. Програмата е направена специално, за да съчетава двуразовите и триразовите тренировките с учебния процес, а преподавателите по другите учебни предмети са квалифицирани. Факт е, че много ученици там са пълни отличници и доказват знанията си на олимпиади.
Веднага давам пример с нашия Любомир Германов, който е пълен отличник
Той работи много здраво. Сега се върна от 20-дневен лагер на националния отбор на Белмекен, а сега го пращаме в Будапеща на международен лагер по модерен петобой с насоченост фехтовка за младежи. От 10 до 26 ноември той ще има и национален лагер във Велико Търново. Любомир Германов вдигна Купата на България, стана втори и трети, а в по-малките възрасти има много деца. Но имаме и други много хубави деца, които имат спечелени републикански медали за Пазарджик. Например Кристина Денина е трета в България при момичетата до 15 години.”
Клуб „Олимпиец” вече има официално над 85 момчета и момичета, но
Кестенов и Донов продължават да набират деца
(желаещите могат да ги потърсят на следните телефони - Димитър Донов, 0897 850 565
Димитър Кестенов, 0895 131 818).
„С Донов сме един от много малкото клубове в България – треньори, които са завършили висше образование в НСА със специалност „Модерен петобой”. Аз се дипломирах преди три месеца, скъсах се от учене, но сбъднах още една своя мечта. Сега искам да работя. Общината и федерацията ни помагат доколкото е възможно, имаме нужда от екипировка, от мишени и пистолети, но ще намерим начин да ги осигурим. Разбира се, всеки спонсор е добре дошъл и ще се радваме на партньорство с фирми.
С Донов заедно работим в клуб „Пентатлон”
и в цяла България децата ни обират почти всички медали във фехтовката. Тези деца са много добре подготвени, затова привлякохме някои от тях и към петобоя, за да могат ежедневно да се подготвят с бягане, плуване и стрелба, да станат „машини”.
Питаме Кестена и за амбициите му като състезател в спорта, а той се подсмихва.
„Да, през лятото във Велико Търново без никаква подготовка станах шести при мъжете на държавното след пълен петобой - с езда. Десет години не се бях качвал на кон, но минах паркура и всички дисциплини. Класирах се шести от около 30 човека. Да влезеш в Топ 8 при мъжете е радващо, пък и влияе на категоризацията на клубовете. Отделно аз, Янислав Петков и Иван Попов – все бивши състезатели,
като на шега направихме един отбор и станахме трети
в крайното класиране. Събрахме точките, макар че от трима ни само аз яздих. Радвам се, че клуб „Олимпиец” спечели медали веднага след като се появи на картата на модерния петобой. Но съм се нахъсал да покажа,че мога да бъда повече от това да бъда шести. Защото никога не съм бил повече от първи (смее се). Е, не казвам, че непременно ще ставам шампион на България. Да не забраваме, че вече съм на 32. А и имам приоритети – семейството и клубовете, а едва след тях е моята амбиция като активен състезател… Искам да давам добър пример на моя син и на състезателите ми. Знаеш ли,
получих много голяма мотивация от един състезател-баща
на едно състезание по дуатлон. Мисля, че беше в Карлово или в Калофер. Гледах награждаването – мъж на 39 години стана шампион, а синът му спечели шампионската титла при 11-годишните. И 39-годишният първенец си гушна бебето. И го наградиха. А аз се разплаках. Това ми промени мирогледа и целите. Затова от година и половина поддържам форма. Смятам, че все още има какво да покажа като активен състезател, само да съм здрав.” Дочо ЧАНЕВ
