Други

Актьорът Иво Русев: Половин век горя на сцената на театъра

  03.11.2021 07:14             
Актьорът Иво Русев: Половин век горя на сцената на театъра

Върнах се към далечна моя страст - рисуването

ПАЗАРДЖИК. Както „Знаме” съобщи в сайта си, на премиерата на спектакъла „Сватбата на дребния буржоа” актьорът Иво Русев получи признанието за 50-годишния си творчески път на пазарджишка сцена. Той благодари на ръководството на драматичния театър „Константин Величков” и на публиката за оценката да бъде част от трупата през изминалия половин век.

След края на представлението Иво Русев бе любезен да отговори на въпроси на наша репортерка:

- Г-н Русев, как ще опишете героя си от „Сватбата на дребния буржоа”?

- Моят персонаж е бащата на булката – възрастен човек с единственото си желание на тържеството да бъде весело и забавно в най-абсурдните и конфузни ситуации. Той се осмелява да разказва спомени за свои приятели, без те да имат отношение в конкретната обстановка. В най-тъжния за дъщеря му Мария момент в пиесата той се обръща към нея с думите: „Като те гледам каква хубава гледка си, сякаш си малко дете, ама сега направо цъфтиш.”

Действието в спектакъла започва с пиковия момент от сватбата и веселбата е в разгара си. Тържеството обаче постепенно се разпада. Възникналите конфликти водят до чупене на мебели и се получава нещо като погребението на една сватба. Подпийналите сватбари си говорят поотделно, но никой никого не чува. Всеки от тях налага собственото си мнение за това кое го боли и радва в живота. В края всичко идва по местата си.

В пиесата на Бертолт Брехт, една от най-ранните му творби, липсва единен сюжет, който да води действието. Режисьорът Гаро Ашикян, който е от Пазарджик, и колегите се справихме подобаващо. Заедно успяхме да овладеем абсурдните ситуации и да ги предадем на публиката.

- 50 години на пазарджишка сцена. Как започна кариерата Ви тук?

- След ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) стъпих на сцената на Хасковския театър с още трима колеги от моя випуск. Там току-що бе напуснала млада трупа, начело с капитан Петко Войвода – актьорът Васил Михайлов. Заварихме доста силна тяхна продукция. Създадохме нова през следващите 4 години. Но и нашата трупа постепенно се разпадна. Колеги се включиха в пловдивския и в софийски театри. Дойде и моят ред да напусна.

Годината е 1971-а, 2 години след като новата сграда на театъра в Пазарджик отваря врати през 1969-а. Тогавашният директор Васил Спасов ме прие с радост в трупата, която по онова време прави репертоар, различен от този на останалите театри. Видях прекрасни условия и още по-прекрасни колеги. С пристигането си вече знаех в кои пиеси ще участвам и с кои режисьори ще работя. Преди да тръгна за Пазарджик, споделих с учителя си във ВИТИЗ – големия режисьор Методи Андонов, за намерението си да постъпя в пазарджишката трупа, защото имах предложение и за Видинския театър. Там имах шанса да работя с актьора и режисьора Желчо Мандаджиев и младия талантлив режисьор Красимир Спасов. Методи Андонов отсече: „В пазарджишкия театър е интересно, представленията там се гледат от колеги от цялата страна. Съветвам те да приемеш поканата.”

Послушах го и не съжалявам за избора си. В трупата тогава работеха Катя Паскалева, Милен Пенев, Леда Тасева, Пламен Дончев, Кирил Кавадарков, Адриана Палюшева, Илка Зафирова, едно от най-видните поколения театрали. Спектаклите се представяха от прекрасните режисьори Леон Даниел, Вили Цанков, Коко Азарян, Николай Поляков, Иван Радоев.

За атмосферата в театъра и извън него можеше само да се мечтае. Всички колеги живеехме в един блок. След представленията се събирахме в Клуба на дейците на културата или в някой апартамент. Там коментирахме как е преминал спектакълът. Друг път репетирахме късно през нощта. Днес това не може да се случи. Наричахме онова време „Златен век на театъра”, чийто художествен консултант бе Леон Даниел.

Създадената от него 5-годишна театрална школа бе за мен втори ВИТИЗ в усъвършенстване на актьорското ми майсторство. Именитият режисьор нарече театъра „Моят театър” и съм признателен, че работих в златния му период.

- Споменете някоя от знаковите постановки от онова време?

- Списъкът е дълъг – „Януари” на Йордан Радичков, „Събота 23-та” на Стефан Цанев, „Голямата печалба” на кубинския писател Ектор Кинтеро, „Г-н Пунтила и неговият слуга Матти” на Бертолт Брехт, двата спектакъла на Константин Илиев „Одисей пътува за Итака” и „Великденско вино” и много други.

За пазарджишкия театър се заговаря още през 1969-а, когато в новата му сграда се играе първата постановка „Албена” на Йордан Йовков с голямата Катя Паскалева. Работата продължава с автори и режисьори – всички авторитети, към които се отнасяхме с голям респект. Йордан Радичков лично присъстваше при репетициите на негови пиеси, даваше указания, даже променяше и дописваше текста. Горд съм с участието си в „Януари”, „Събота 23-та”, „Голямата печалба”, „Великденско вино” и други постановки.

- Имаше ли време, в което бяхте забравен?
- Повече от 3 години живях изолиран в малката си стара къща в Паталеница, далече от театъра. Вече не е така. Ръководството на театъра ми предложи роли и ме прие радушно отново в трупата. Опитвам се да се впиша в творческата дейност на млади и талантливи актьори и да съм в час с новостите в правенето на спектаклите.

- Вие продължавате да сте в Паталеница. Какво Ви дава селото?

- Най-вече тишина и спокойствие да се върна към една далечна моя страст – рисуването с маслени бои върху платно. Трийсетина мои картини – портрети, украсиха фоайето на театъра във вечерта на премиерата на „Сватбата...”.

Искам да уточня – това не е изложба, а 100-процентна самодейност, която наричам „Портретна фотография из творческата биография на Иво Русев”. Показани са рисунки от снимки на мои роли. Там са и Стефан Данаилов – Ламбо, Катя Паскалева, Милен Пенев, Кирил Кавадарков, Стефан Мавродиев, платно от филма „Козият рог” и други.

Моля да не ме приемате като художник, а като една сбъдната моя детска мечта, възкресила се след много години. Рисувам от малък. Имам награди в Индия и Англия. Случи се така, че още в ученичеството ме завладя театърът, та и до днес. Захвърлих четката и боите и поех по нов път на актьор.

- Макар да сте роден в Пловдив и израснал в Казанлък, останахте верен на театъра в Пазарджик цели 50 години.

- Щастлив съм, че съм тук при приятели и моята вярна публика. Разликата е само във времето, в което живеем. Преди за премиери зрителите шиеха новите си тоалети, залата изглеждаше елегантна. Сега там се срещат хора с анцузи и джапанки, но не им се сърдя. По-важно е, че обичат представленията на моя театър. Разни хора, разни идеали, каквото е заглавието на фейлетонния цикъл на Алеко Константинов – Щастливецът.

Иначе през годините имах възможност да съм част от трупата на Военния театър, Малък градски театър зад Канала, Сатиричния – всички в столицата. Първите четири години след ВИТИЗ преминаха в театъра в Хасково. От години активно се занимавам и с читалищна театрална самодейност с трупа от Стрелча, но пандемията спря дейността ни.

Театърът е магия. В салона публиката се пали от живите въглени на сцената, които никога не загасват. Нужен им е малко въздух и любов отново да разпалят пламъка на театралното изкуство.

Пенка МИХАЙЛОВА


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ, ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР, ГРИМ. 0888 616 438

ВЪЗРАСТНА ЖЕНА ТЪРСИ ЖЕНА, КОЯТО ДА ЖИВЕЕ ПРИ НЕЯ НА СИМВОЛИЧЕН НАЕМ, НЕ ЗА ГЛЕДАНЕ, А ЗА КОМПАНИЯ. 0884 223 113

ПРОДАВАМ ЕТАЖ ОТ КЪЩА, ЦЕНТЪР, 0878 312 415
Всички