ФОТИНОВО. Параклис на името на Свети Михаил Воин – българин, живял през ранното Средновековие, ще отвори врати през следващата година. Идеята за почитане на светеца дошла от Аргир Марчев, свещеник в асеновградски храм, пациент на стоматолога проф. Христо Кисов.
Професорът, заедно с инженер Емил Йончев, изпълнителен директор на „Коловаг” АД – Септември, са инициаторите богоугодното дело да стане факт. Дейността за съграждането на Божия дом е поверена на участници в сдружение под надслов: „Свети Михаил Воин – Фотиново”. Строителните работи започват преди 2 години и ще приключат през 2022 г.
За това как една идея ражда дом на духовността за почитане на български светец, наша репортерка разговаря с проф. Христо Кисов:
- Проф. Кисов, кой е Свети Михаил Воин – българин?
- За съществуването му разказа моят пациент – свещеник Аргир Марчев. За родното му място Потука има различни предположения къде точно се намира. Вероятно става дума за древно селище, от което произлиза днешният Батак. Син е на богати и благочестиви родители. От малък се обръща към Бога. Спазва постите, раздава милостиня на бедните. Хората го наричат „святото дете”. На 25 години го назначават за военноначалник на дружина във византийска войска.
Според биографията му той убива злата ламя, така както Свети Георги Победоносец пробожда с копието си змията. Проявява се във войната на Византия с арабите – мюсюлмани. Михаил умира през 867 г., оплакан от местните хора. Споменът за светеца окуражава българите в тежките дни на османската експанзия.
Пак според биографията му той е живял във времето на българския цар Свети Борис Михаил. Култът към светеца придобива ново съдържание, след като цар Калоян (1197 – 1207 г.) пренася мощите му в столицата Търновград. След завладяването на града от турците съдбата им е неизвестна. Популярността на Свети Михаил се запазва и през Възраждането. Доказателство за това са двете идентични стенописни икони в Преображенски и в Троянския манастир.
- Как започна строежът на параклиса?
- Той е по проект, дарен от пазарджишките архитекти – братята Димитър и Златослав Боюклиеви. Мястото е избрано в близост до провеждания селски събор – отляво на шосето. Фотинецът Владимир Спасов дари имота, който впоследствие бе предоставен на църквата „Свето Успение Богородично” в Батак. Пловдивският митрополит Николай освети положения основен камък в темелите на строежа и благослови начинанието да го има параклисът. След отливането на основите миналата година, градежът продължи с тухлената зидария. Сградата вече има и покрив и ще посрещне зимата, запазена от влагата.
- Как в днешно време се гради Божи дом?
- Както и в миналото – с дарения и много любов. Основният спонсор е инж. Емил Йончев, на когото благодаря от сърце. Тя благодарността е в сърцата ни, защото познавам Емил от дълги години. Със съпричастността си към благородни дела той е едно изключение. Може само да се радваме, че има родолюбиви българи като него. Инж. Йончев предостави материалите за покрива, както и работници от завода за изграждането на параклиса, макар че строителни дейности има и в собственото му предприятие. В подобни случаи народът казва: „Двойно дава този, който навреме дава”. Важни са не само средствата, а и добрите строители.
С негови дарения в Пазарджик извисиха ръст паметниците на световноизвестния оперен певец Борис Христов и на големия художник Никола Манев. Инж. Йончев е спомоществовател и на бюст-паметника на проф. Боян Боянов, открит в родния му Сливен, послучай 101-годишнината от неговото рождение – 1914 г. Той е бил ръководител на катедрата „Протетична дентална медицина” (1959 -1979 г.) в Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Същия ден се проведе и конференция за учения. Събитието уважи и инж. Йончев, което му прави чест.
- Кои други дарители помогнаха за доброто дело?
- Те не са много, но с Божията помощ нещата се случват много добре. Сред тях сме ние със съпругата ми Зоя, наш приятел и мой колега, батачанинът Иван Коларов - всички ние дарихме средства. Кметът на Батак Петър Паунов осигури бетона за основите. Васко Кошаджиев изработва дограмата. Отправяме благодарност и към ръководителите на горските стопанства „Куртлуджа” и „Борово” за предоставената техника за свързване на сградата с електропреносната мрежа. Никола Калайджиев измайстори металните кръстове.
Със сигурност някой съм пропуснал. Радваме се на големи и малки спонсори – всички те са добре дошли, за да довършим параклиса. Той е много красив, с впечатляващ покрив, за радост на жителите на селото и посетителите на фотинските водопади. Тепърва ще се мисли за допълнителните дейности – подовата настилка, осветлението, вътрешното обзавеждане и изографисването. Ако е живот и здраве, параклисът вероятно ще отвори врати на 22 ноември догодина – в деня на Свети Михаил Воин – българин.
- Какво Ви свързва с родопското село?
- Съдбата. Роден съм в Угърчин, Северна България, но отдавна съм жител на Фотиново. Тук през 1976 г. ме доведе професията на зъболекар. Бях командирован от Окръжната стоматология в Пазарджик, където работех. Харесах хората във Фотиново. Те също ме харесаха. Построих си вила, имам и ферма за отглеждане на муфлони, телета, кучета, котки и други животни. Тя освен малки приходи, ми носи радост и удовлетворение. Част от мястото е превърнато в райска градина с екзотични растения и цветя. Тя е любимото кътче на моята внучка Зорница.
Проф. д-р Христо Кисов е един от най-изявените имена в областта на протетичната стоматология. Учредител е на Българската академия по естетична стоматология. Автор и съавтор е на над 280 научни труда. Хубаво е, че и учени като проф. Христо Кисов и инж. Емил Йончев милеят за българската духовна история. Те уважават живелите преди нас българи, давали вяра и упование на народа си. Защото времето не бива да заличава спомена за събития и достойни хора.
Пенка МИХАЙЛОВА
