С Балканската федерация ще засилим позициите си в Европа
Преди дни съгражданинът ни Стефан Китов бе избран за председател на Балканската федерация по тенис на маса в курорта Албена. Същевременно на общото събрание на Българската федерация по тенис на маса, председателствано от единственият действащ заслужил треньор в България – Гаро Агопян (треньор на „Локомотив”-Септември), той бе преизбран за пореден 4-годишен мандат за председател. Колегите му помнят как през 1990-а стъпва в това кресло и заварва празна каса. Като икономист запретва ръкави и намира средства и спонсори, а оттогава продължава да е основният „мотор” на БФТМ. Негова е заслугата клубовете, членуващи във федерацията, да са повече от 100.
Стефан Китов е роден през 1950 г. в Пазарджик. От 1964 г. е състезател по тенис на маса. Многократен републикански шампион. Повече от 12 години се състезава в националния отбор на България (юноши и мъже), участва в европейски и световни първенства. Капитан на мъжкия ни национален отбор (1969-1973). Балкански първенец от индивидуални и отборни първенства. Шампион на Европейската лига в Барселона (1968).
- Поздравления, г-н Китов, очаквахте ли да бъдете избран начело на Балканската федерация?
- Благодаря. Не бях изненадан, защото по тази точка се работи предварително, знаех мнението на колегите от балканските държави предварително. Благодаря за признанието и доверието. Когато започна конгресът, имаше още две кандидатури, но те се оттеглиха.
- На какво отдавате това признание?
- Това е признание не само на мен, а и на представянето на националния ни отбор на балкански първенства в последните години, на хората, които са допринесли за тези призови места. Много наши ръководители също работиха за утвърждаването на Балканската федерация.
- Тя вече е факт, какво следва оттук нататък?
- Първо, искаме да разширим географията й, ще поканим държави от бившия СССР, както и Хърватска... Преди дни на балканското първенство в Албена за мъже участва и Италия, така че ще направим държавите поне 15 и така ще станем много силна организация и ще засилим позициите си пред Европейския съюз по тенис на маса (ETTU) .
- Едва ли сте бил изненадан и от избора Ви за председател на родната федерация… Вие сте може би най-дългогодишният ръководител на родна федерация?
- Да, така е. Поне на спортна федерация в България. Ръководител на БФТМ съм от 1990 година.
- Кое е голямото предизвикателство пред федерацията сега?
- Ако говорим за спортни постижения, това е целта ни да подготвим за следващата олимпиада в Париж Полина Трифонова и Мария Йовкова. Тя е след 3 години и нямаме много време, но това ще ни мотивира още повече. Разбира се, и добро класиране на националните ни отбори.
- Участието на Полина Трифонова на олимпиадата в Токио беше пробив след 1992 г., а и тя започна устремно…
- Да, и Полина, и Мария, имат шансове за класиране, и аз вярвам, че ще успеем.
- Достатъчно спонсори ли има федерацията?
- Имаме няколко спонсора. Сега сме в напреднали преговори с един много мощен спонсор, но името му мога да кажа след месец. Имаме надежда с него да се сдобием с основен спонсор, който много ще облекчи подготовката на състезателите ни.
- Миналата година КОВИД попречи и на първенствата по тенис на маса, как се отрази това при вас?
- Попречи и в национален, и в международен мащаб, отложиха се доста състезания. Едно затваряне на зала за два месеца нарушава всичко в спортно-технически аспект.
- Къде нареждате Пазарджишка област на картата на тениса на маса в момента?
- На много добро ниво. Виждаме тениса на маса в Панагюрище на какво високо ниво е. В Септември не са преставали да поддържат също добро ниво благодарение на заслужилия треньор Гаро Агопян. Също и в Пазарджик. Тенисът на маса се възроден в Пещера, развиват го и във Велинград, и в Брацигово, което е радващо. Пазарджишка област е една от водещите в нашия спорт в България.
- Навремето сте тренирал и футбол. Как избрахте тениса на маса?
- В тениса на маса записах по-добро представяне, макар че обичах и футбола. Треньорите в Пазарджик се познаваха и треньорът ми по тенис на маса Димитър Маноилов, Бог да го прости, се разбра с колегите си да продължа при него - треньорите бяха приятели. А и веднъж вече ме бяха ритнали по-силно и петнайсетина дни не можех да участвам в тренировките нито на футбол, нито на тенис на маса. Така продължих, печелех медали, доста години бях с националния отбор.
- По ваше време България беше 20-а в света. Кога можем да си върнем тези позиции?
- Можем. Можем, но ще стане бавно. Трябва много труд и няколко поколения трябва да минат през залите, за да направят една по-добра класа. Хубавото е, че сега имаме доста таланти, които вървят впечатляващо добре. Бъдете сигурни, че след една-две години ще имаме много силно европейско присъствие на отделни състезатели. Но пък нашият спорт е индивидуален…
- През 2020-а параолимпиецът ни Денислав Коджабашев спечели историческо сребро на световно.
- Така е. Неоправдано го лишиха от участие на параолимпиада, но там правилата са по-други… Факт е, че имаме много талантливи състезатели – и сред момичетата, и сред момчетата. Виждате, че в Пазарджишка област има толкова маси – със сигурност талантите тук ще се увеличават, защото това е сериозна предпоставка. Имам впечатления, защото макар и в условията на коронавирус, идвам в родния си град през две-три седмици. Виждам се с моите роднини и с двама-трима приятели, останали от едно време. Следя всичко – и волейбола, и футбола. Прави ми впечатление, че спортната инфраструктура на Пазарджик много бързо се разви и е впечатляваща. Малко ми е мъчно, че на тениса на маса още не са намерили подобаваща зала, но вярвам, че и това ще стане.
Дочо ЧАНЕВ