Голямата дупка там пазела могилата от нашественици
Приключи 42-то археологическо лято и последно за доц. д-р Явор Бояджиев на обект Юнаците край едноименното село. След 22 години работа там той предаде проучването на плоската могила на съръководителя – неговия син Камен Бояджиев. Двамата археолози са от Националния археологически институт с музей при БАН. Зам.-ръководител и този сезон бе Валери Петров от същия институт. Участваха още студенти по археология и Петко Панчов, уредник в Историческия музей в Пазарджик.
За резултатите от разкопките наша репортерка разговаря с доц. д-р Явор Бояджиев:
- Доц. Бояджиев, какво бе за екипа изминалото археологическо лято?
- Успешно със значими резултати. Най-интересните са от прословутата голяма дупка, известна в археологическата наука като негативна структура. Намира се от външната страна на крепостната стена. Стигнахме до оригиналната стена на съоръжението и оригиналния терен вътре. Констатирахме къде е свършвал древният бряг на Тополница, която минава покрай могилата. Вече с 90 процента сигурност твърдим, че дупката била пристанище на реката - вероятност, която предполагахме от 15 години.
Дупката е служила за достъп до водата откъм вътрешната страна на крепостната стена. Според мен древните хора са си осигурили чрез пристана достъп до крепостта през реката и до така необходимата им прясна вода. Подобно на изграденото от тях изключително съоръжение се среща чак през римската епоха и то на много малко места.
В дупката с дълбочина 9 метра открихме останки от греди за укрепване на стената и други от дървената платформа на пристана. Тя е разположена поне до два и половина метра откъм крепостната стена, там вероятно е бил и достъпът до лодките. Вижда се и тиня от речния бряг, с която е омазвана стената. Материалът е използван и за изравняване пода на пристана и на терена при строеж на жилища в селището.
Проучванията на дупката продължават. Тази година, както и миналата, подпочвената вода ни затрудни да стигнем до дъното на дупката. Досега сме разкопали малка част от нея заради голямата дълбочина, в която се работи изключително трудно. Другото пространство от нея се пази за бъдещото й експониране.
Негативната структура е важна за живота на хората. Тя е затруднявала врага да проникне във вътрешността на крепостта, което е съществено за тяхната безопасност.
- Проучвахте и жилищни сгради, разкопавани преди няколко години. Какво показаха резултатите?
- Нещата при тях се оказаха доста сложни. Влязохме в две от тях на по-долни нива. Трудно е да се каже дали те са по-ранни или става дума за преустройство на една и съща постройка. Защото има съоръжения, повтарящи се на едни и същи места – от по-горната на по-долната сграда. Подиумите също са еднакви. Установихме и преместване на стени.
Любопитното е, че и в двете съоръжения при боядисването им има редуване на червената с бялата боя. Открихме още един подиум, оцветен в червено. В бъдещето проучване може да се окаже, че преди той е имал и други разцветки.
Една от сградите се намира в района на сондажа на Васил Миков от 1939 г., а половината от втората сграда излиза извън сондажа. Тя е условната и най-сигурна постройка за използваната от нас стратиграфия, защото дава връзката между сондажа и разкопаваната им част извън него. Така е възможно да хванем принципа за редуването на селищата.
При разкопаването на сондажа стигнахме до сериозна дълбочина – до четвърти хоризонт отгоре-надолу, т. е. четвъртото селище преди загиването на живота в могилата. Установихме там останки от сграда, които тепърва колегите ми от екипа ще проучват. Тези година не успяхме да довършим сондажа извън могилата. В една част от него стигнахме само до материковия терен. Догодина проучванията и там ще продължат.
Този археологически сезон попаднахме в район за производствени цели, какъвто имахме в могилата. Намира се извън нея. Отдолу личат останки от пещи и голямо количество изхвърлена пепел. Диаметърът на съоръжението от 4 метра подсказва, че най-вероятно хората са го използвали дълги години. Предвиждаме сериозна работа там.
- Какви находки попълниха колекцията от артефакти от могилата?
- Доста интересни са. Сред тях са антропоморфните фигурки от глина, както и костни идоли с изображения на Великата богиня – майка. Това показва колко важен за древните е бил култът към божествата. Сред зооморфните находки е глава на овен (тялото не е запазено), изображения на птици, модели на масички и на столове. Инструментите от камък, глина и кост са другите открити предмети това лято.
За изминалите години на проучване на праисторическия обект се убедихме във високо развитата култура и ниво на живот на обитателите там, запознахме се с техниката и художествените им способности и открития.
- Казахте, че за Вас това лято е последното на могилата?
- Така е. Оставям Юнаците в сигурните ръце на моя син Камен Бояджиев. Той 6 години е научен съръководител на обекта. Има опит и подготовка да продължи проучването. Спокоен съм за Юнаците.
Доц. Бояджиев благодари на екипа си, на ръководството на Историческия музей и на Общината за помощта и съдействието нови разкрития на Юнаците да попълват археологическата наука на България и света.
Археологът продължава проучванията на праисторическия обект край разградското село Каменово. Той обеща да помага на колегите си на Юнаците, ако получи покана за това.
Пенка МИХАЙЛОВА
