ДЪБРАВИТЕ. На 10 октомври в Дъбравите, родното място на Александър Пипонков – Чапай, представители на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) – Белово, народното читалище „Александър Пипонков – Чапай” - Дъбравите, жители и гости от Септември отбелязаха 77 години от гибелта на Чапай.
Полковник Васил Атанасов, председател на беловската организация на СОСЗР, представи доклад за живота и делото на Чапай.
- Александър Пипонков – Чапай
беше на 24 години и остана завинаги млад
герой с несбъднати мечти – каза той. - Историята му отреди безсмъртие,
а хората от родното му село - почит и уважение.
Чапай е роден на 8. 08. 1920 година. Той е най-голямото от петте деца на Иван и Гроздена Пипонкова. Началното си образование завършва в своето родно село, след което се записва в прогимназията на гара Белово. Секретар е на РМС в селото.
През 1940 година завършва Школа за кандидат-подофицер. През есента на 1943 година пък е командир на чета „Кочо Честименски”. В края на 1944 година заминава на фронта като командир на 27-и пехотен Чепински полк и
участва във Втората световна война
срещу фашистка Германия.
Загинал е на 10 .10. 1944 година на връх Брегалица, Югославия, днес Македония.
Чапай бе пример за младежите от Беловския край, борец за правда и социална справедливост – завърши словото на полковник Атанасов.
Иван Панов от читалището пък допълни:
- През 2020 година Общинският съвет в Белово присъди на Александър Пипонков - Чапай званието „Почетен гражданин – посмъртно” по случай 100-годишнината от неговото рождение.
Чапай е патрон на читалището в Дъбравите, както и на средното Училище в град Белово.
А за годишнината от неговата смърт са получени почетни адреси от кмета на общината и БАС – София, Национален съвет.
Пред паметника на Чапай в Дъбравите бяха поднесени венци и цветя.
(Зн)
