Понеделник, 29 Nov 2021
 
Регионът

Димитър Павлов: През VI в. Перистера е процъфтяваща крепост, която налага християнството

  27.09.2021 10:48             
Димитър Павлов: През VI в. Перистера е процъфтяваща крепост, която налага християнството

На 15 септември бе обявен стартът на втория конкурс за литература, изобразително изкуство и фотография „Пещерските будители“. Той се провежда ежегодно от „Биовет“ АД и има за цел да популяризира не само миналото, а и настоящето на Пещера и хората, допринесли за развитието на града и общината. Темата на конкурса тази година е „Крепостта Перистера – минало и настояще“. Ето защо ви предлагаме интервю с известния историк Димитър Павлов, който е пряк свидетел и участник в голяма част от проучванията направени на хълма Света Петка. Напомняме, че крайният срок за предаване на конкурсните работи на участниците от пещерските училища е 25 октомври 2021 г.

- Г-н Павлов, кога започват проучванията на хълма Света Петка, където днес се издига реконструираната крепост Перистера?

- Първо трябва да кажем, че Пещера е съхранила в недрата си богато културно – историческо наследство. Това наследство ни дава основание и самочувствие да заявим и покажем на Европа и света, че сме носители на една  култура, съчетала в себе си културите на много древни цивилизации , като  - праисторическата, гръцката, тракийската, римската, византийската и българската.

Интересът към Пещерската крепост като археологически обект е бил много епизодичен и проучванията са  предимно той да бъде локализиран  Първите археологически проучвания са проведени през 1954 г. от Археологическия музей в гр..Пловдив под ръководството на Димитър Джамбов. През 1958 и 1972 години проучване провежда и Цветанка Гиздова от музей в гр.Пазарджик. Резултатите не са публикувани, но паметникът е обявен за римски кастел.

През 2007 година започнаха проучванията въз основа на разработения от мен идеен проект за Консервация и реставрация на антична и средновековна крепост „Перистера“ с цел община Пещера да кандидатства с проект по ОП“Регионално развитие“2007-2013г. Впоследствие проекта беше спечелен и през 2014 г. на 22 май Перистера беше открита официално.

- Кои са първите източници от които черпите сведения за тази крепост? С какво  е била известна тя в древността?

- Според писмените извори крепостите в Западните Родопик за периода IV-VІ в. са изключително оскъдни. Важни сведения за строителството на крепости и крепостни съоръжение дава в своята книга „За строежите“ византийският автор Прокопи Кесарийски, която е писана в средата на VIв. В Книга IV се изброяват крепости и други военни съоръжения на Балканския полуостров.

За останките от крепостта съобщават Ст. Захариев в книгата си „Описание на Татар-пазарджишката кааза“ и К. Иречек  в своите пътеписи съответно през 1845-50 г. и 1883 г. Сведения за крепостта дава и Иван Попов в своята книга „Страници от миналото на Пещера“. Всички те я описват като римска крепост /кастел/.

Твърде оскъдни са сведенията за нашата крепост и за това ще продължим археологическите проучвания и в бъдеще, за да разгадаем истинската история за нея.

- Какви са били функциите на крепостта, колко човека са я обитавали в античността?

- Когато римската власт в днешните български земи завършва изграждането на прочутата пътна мрежа , на много места у нас възникват и крайпътни станции.. Те приютявали уморените пътници и им давали подслон и храна , позволявали смяна на конете и охранявали пътното трасе. Някой от тези станции впоследствие  се превърнали в малки крепости с гарнизон и специфични стопански и административни функции. Такъв е случаят и с нашата крепост от римския период,   Първоналачно в крепостта е настанен военен гарнизон с   80 и 100 войника. В последствие  се населява и от  гражданско население, обслужващо крепостта – строитери, занаятчии, земеделции т.н.

Така, че възникването на Перистера точно тук никак не е случайно. Тя е разположена на много стратегическо място. На естествено възвишение  в началото на един от важните родопски проходи, по който минавал  античният път от Филипопол - през Перистера – за Никополис ад Нестум /дн.Г.Делчев/ и от там за Беломорието и Тесалоника /Солун/. Крепостта не само е охранявала подхода към прохода, но е изпълнявала и други важни стопански и административни функции на Византийската империя, начело с нейния Управител /Кастрофилакс/. Тя е контролирала цялото движение по този път, събирала е митническите и търговски такси и налози, събирала е данъците.

Перистера е била много силно укрепена крепост с цитадела и два допълнителни укрепителни крепостни стени. В нея са се съхранявали сериозно количество запаси от храна. Откритите около 100 питоса за храни и хранителни продукти само в цитаделата на крепостта, говорят достатъчно за значимостта на това крепостно съоръжение и за важните функции с които е била натоварена от Константинопол. С тези запаси от храни , крепостта е можела да удържи почти годишна военна обсада. А през този период Византийската империя е била обект на повсеместни варварски нападения от север.

Нещото което прави Перистера по различното от другите крепости от този период е наличието на две култови сгради  – две кули-църкви. Разбира се и това има обяснение, защото  последният период на крепостта съвпада с времето на налагането на Християнската религия като официална в Родопите в началото на V век от Никита Ремисиански, както пишат античните автори. А църквите, параклисите и манастирите са призвани да осъществят непосредственото духовно преустройство и за това започва тяхното  усилено изграждане. За това са и тези две култови сгради в крепостта.

- Колко време е съществувала тази крепост? Има ли връзка между нея и крепостите в близост – Киево кале, крепостта на Иванко между Брацигово и Пещера?

- За никого не е тайна, че важните пътни артерии, както и добрата видимост, са били предпоставка за издигане на множество крепости и наблюдателни пунктове

Над Пещерската котловина винаги е имало военно наблюдение. Такива са били функциите на  няколко крепости и постове , чиито останки днес са почти незабележими за окото на обикновения турист. Това са руините от Киево кале, Пирин кале, крепост Ватрахокастрон /Жаба крепост/, крепостта Св.Никола, крепостта Перистера и др.

Крепостта е ранно-византийска, издигната в края на IV – началото на V в. Последните проучванията показаха, че в VI век това е било едно процъфтяващо укрепено селище. Има данни, че преди това на хълма е имало тракийско поселение, а по-късно римски кастел. 

Най-вероятно случилото се на Пещерската крепост е свързано със славяните. След завладяването  и от славяните, тя е напълно разрушена и опустошена през VІ в. Местното население е принудено да избяга. Как са се развили по-нататък събитията , дали част от тях  са се върнали и са се смесели със  славяните, е въпрос на бъдещи проучвания.

Съществува научна хипотеза, че на това място е имало тракийска крепост от II – III в. върху останките на която е  издигната  Перистера през ІV в..

През тракийския период на крепостта със сигурност е имало връзка с останалите крепости , които споменах по-горе, които са от същото време и имат видима връзка помежду си, а това е било важно за бърза сигнализация по време на вражески нападения.

- Какви пътища са преминавали през Пещера в онова време и можем ли да твърдим, че селището е съществувало още тогава?

Основните пътища, пресичащи Западните Родопи и свързващи Горно-тракийската низина с долината на р. Места и Беломорска Тракия, са шест. Аз ще опиша третия, който касае и нашата крепост.

Третият път е известен в литературата като Западен презродопски римски път. Той е с посока североизток-югозапад и е свързвал Филипопол с Никополис ад Нестум. Изглежда пътят е навлизал в Родопите в района между градовете Пещера и Брацигово, преминавайки покрай крепостите на вр. Тъмбра (средновековният Ватрахокастрон) и Градишкото кале при с. Розово. На юг вероятно минава през котловината на с. Равногор, съдейки по топографските дадености на региона. Оттам продължава на юг по границата между общините Батак и Девин, по западното подножие на крепостта Чала при с. Селча, общ. Девин, където има запазени следи от него, и се спуска към м. Лисичево, северно от гр. Девин. Следвайки десния бряг на Лисичевска река, пътят се отправя към землището на с. Борино. По десния бряг на Кемерска река пътят върви в южна посока към землището на Доспат, минавайки в непосредствена близост до крепостта Марково кале. На това място пътят е много добре запазен в участък с дължина 2,5 км. След Марково кале пътят продължава на югозапад към гр. Доспат, като южно и югозападно от града той се съединява с идващия от север път от Батак и продължава в описаните по-горе посоки.   

В периода от 102 до 106 г. император Траян е построил град на р. Места в чест на победата си над даките през 101 г. Нарекъл го Никополис ад Нестум (Град на победата на Места). Естествено, мястото на този град не е избрано случайно. Той е свързан с прохода , който се намира в района на месността Беглика. Там между язовирите Малък и Голям Беглик е известната и до днес местност Железни врата, до месността Доспатски проход.

С Виа Траяна е свързан известният Кемеров мост, който свързва гр. Девин с Виа Траяна. Възможно е първите римски пълководци, следвайки Александър Македонски, да са навлизали в Родопите през района на Триград, по р. Кричим, пресичайки р. Караджадере (приток на Доспатската река) в района на Кемеровия мост, по стари тракийски път през с. Фотун (дн. Фотиново) към Филипополис. Другият възможен вариант е по поречието на р. Кричим, р. Въча към Филипополис.

След създаването на Никополис ад Нестум, пътят от с. Фотун ( с. Фотиново) през Доспатският проход продължава към Доспат и Траяновия град. Това се потвърждава и от втория етап на археологическата експедиция „Родопи 2002 – Храмът на Дионис) през ноември 2002 г. с ръководител д-р Кисьов, която локализира трасето на пътя Филипопол – Бесапара – Перистера – с. Фотиново – Доспат – Никополис ад Нестум.

Както казах по-горе, крепостта не е само охранителна, тя е изпълнявала и важни административни функции на Византийската империя. Но тя е била важна част от Родопската охранителна система на Византия. 

А що се касае дали селището е съществувало тогава, разбира се , че е съществувало. То съществува още през 4 век пр. Хр. , като тракийско селище.

- Какви са най-интересните находки и къде могат да се видят?

- Разбира се, най-атрактивната находка са златните монети от времето на Юстин, Юстиниан I и Тиберий IV Константин общо 31.

Открихме над 70 питоси, някой от тях са експонирани в проучените помещения, антични ключове и части от заключващи механизми, много фрагменти от керамика, върхове от стрели, фибули, пръстен, кандило и други. Някой от тях а експонирани в музея.

- Какво е работното време на туристическия обект, който вече е част от 100-те национални обекта? 

Антична крепост „Перистера“ работи целогодишно от 9.00ч до 18.30ч, като почивни дни са понеделник и вторник.

Това място, което има над 1700 години история ние  превърнахме в сцена и декор на много културни събития. В едно прекрасно кътче за отдих и култура, един прекрасен парк, в който заедно съжителстват  минало и съвремие. A ĸaĸвo пo-cилнo cъчeтaниe мoжe дa имa oт тoвa, ĸoгaтo ce пpeплeтaт иcтopия и ĸyлтypa. Когато миналото и съвремието съграждат бъдещето на Пещера.

(Зн)


Свързани