Неусетно някак потънахме в блатото на простотията. Тя, простотията, както казваше Радичков, не почива и не умира. Денонощно в кафенета, в градинки, по стадиони, в медии, във фейсбук и къде ли не, се излива порой от ругателства, обиди, клетви и клевети.
Единствено на религиозна служба или на юбилейни тържества можем да чуем блага дума, да усетим почтително отношение. Пандемията обаче ограничи юбилеите, в храмовете влизаме рядко и благата реч съвсем се изгуби. Стана дефицит. Екзотика. Превърна се в архаична лексика.
Щом чуе думите „парламент”, „министър”, „кмет”, „ЦСКА”, „Наско Сираков”, „ЕС”, „ЛГБТ”, „цени”, „пенсии”, „здравеопазване” и пр. средностатистическия българин немедлено почва да бълва огън и жупел, хули и злословия, най-мерзки думи и попръжни.
Днес е модно да ругаеш, да хейтиш, да обиждаш, да лъжеш, да се глумиш с всичко и с всички. Яко е, секси е, пък и не изисква много акъл. Така да се каже от сърцето ни някак извира лошата дума. Ругателите са център на вниманието. Те лъжат майсторски, заобикалят йезуитски истината. Не приемат възражения и опровержения. Това нискокултурие се вихри от парламента та чак до детските градини и ясли. За съжаление то не е наследство от тоталитаризма, нито рожба на демокрацията. В научно изследване по темата, направено по всички академични правила, проф. д.ф.н. Лилия Крумова-Цветкова от Института по български език "Любомир Андрейчин” към БАН четем: „В българския език се използват 883 благослова и благопожелания и 2529 клетви и наричания”.
Грубо пресметнато, зло към добро излиза три към едно! (Извинявам се за римата!) Научен факт. Надлежно редактиран, рецензиран и публикуван от БАН.
Ще са нужни години докато ние, поевропейчените наскоро български граждани, да изменим това съотношение. Петимни сме да стане някога поне две към едно.
Дано!
Михаил ТОДОРОВ
