Понеделник, 20 Сеп 2021
 
Регионът

​Археолозите ще разгадават Голямата дупка на могилата с добър бюджет

  03.08.2021 06:01             
​Археолозите ще разгадават Голямата дупка на могилата с добър бюджет

Министерството на културата даде повече пари и това е знак за значимостта на обекта, казва доц. Явор Бояджиев

ЮНАЦИТЕ. Започна 42-то археологическо лято и 21-то за доц. д-р Явор Бояджиев на обект „Юнаците” край едноименното село. Той обмисля да предаде проучването на плоската могила на съръководителя - неговия син Камен Бояджиев. Двамата археолози са от Националния археологически институт с музей при БАН.

Екипът подготвя терена за същинските разкопки с начало 29 юли. И този сезон зам.-ръководител на проучванията е Валери Петров от същия институт. Участват още студенти по археология и Петко Панчов, уредник в Историческия музей в Пазарджик.

За предстоящия сезон наша репортерка разговаря с доц. д-р Явор Бояджиев.

- Доц. Бояджиев, какво предвиждат проучванията това лято?

- Основната цел на тазгодишните разкопки е да продължим изясняването на началото на селището. Резултатите от проучванията на Юнаците миналата година са изключително интересни за колеги - специалисти от бранша. В един от двата сондажа, извън могилата, в южната й част, достигнахме до най-ранното селище от епохата на халколита, внушително по големина за тази епоха. Работата в единия сондаж е приключена. Продължаваме във втория сондаж с много повече културни напластявания от бронзовата епоха. Чрез сондажите, заради невъзможността да се работи на по-голяма площ, ще се ориентираме какво интересно за науката има извън района на могилата.

Част от екипа тук обработва находките от керамика, открити в най-интересните жилища, проучвани през последните години. Резултатите са предвидени да влязат в научна публикация, благодарение на спечелен от Националния археологически институт с музей при БАН проект.

- Стигнахте ли дъното на т. нар. Голяма дупка?

- Отново ще влезем в прословутата Голяма дупка, в науката е известна като негативна структура. Намира се от външната страна на крепостната стена. Достигнатата височина вече е 9 метра от нивото на древния терен, който е от последното използвано селище. Подпочвената вода и тази година ще е проблем, но се надяваме на по-късен етап от разкопките да стигнем дъното на негативната структура.

Предишния сезон открихме дървена платформа, подобна на скара. Изработена е от греди по прав ъгъл едни спрямо други. Най-вероятно платформата е стояла във височина, носена от вертикални стени. Все още с колегите тук дискутираме за какво е служила на древните люде дървената конструкция. Спорът е дали става дума за кладенец или за пристан, до който са стигали лодки до могилата и тя е служила за вход към нея.

Пристанът е свързан с река Тополница, минаваща непосредствено покрай могилата, като завива около нея. Интересното е, че стигнахме до оригиналната вътрешна стена по нивото на повърхността на селището, т. е. до древния бряг на реката, който е по-нисък от нивото на селището. Наблизо е минавала и река Марица. Могилата се намирала почти между двете реки и вероятно по тях са плавали лодки. Факт е, че тук открихме модели на плавателни съдове.

След края на сезона се надявам да доуточним значението на откритието и да излезем с категорично становище за изясняване функцията на уникалното, непознато досега съоръжение отпреди хиляди години. Досега сме разкрили малка част от Дупката, заради голямата дълбочина, в която се работи изключително трудно.

- Предвиждате ли разкопаване на жилища?

- Тази година ще приключим проучването на две зали, започнати преди време. Ще насочим усилията си за изясняване на по-долните пластове в източната периферия на могилата в сондажа на Васил Миков от 1939 г. Няма да нарушаваме съществуващите сгради, за да се запазят за евентуална бъдеща експозиция във вида, в който са разкрити. Сградите там са със сложно вътрешно разпределение. В две от тях има поне по 3 помещения. Установени са ограждения на къщите с дървени колове. По подиума са открити по-ранни съоръжения, боядисани в червено.

- За поредно лято отново търсите началото на селището.

- Така е. В сондажа извън могилата миналата година установихме данни за цял период от късния неолит, някъде около 4900 - 5000 г. пр. Хр. Откритието бе малко неочаквано. Продължаваме да търсим началото на живота в могилата и този сезон. Такива са ни намеренията. А какви още изненади ще ни поднесе обектът, ще видим. Ние, археолозите, понякога тръгваме на разкопки с големи кошници. Но нищо интересно не се случва. Друг път, когато най-малко очакваме, излизат най-интересните артефакти. Като най-старото злато, с което могилата Юнаците стана известна в археологическите науки у нас и в чужбина. Това е тръпката на професията.

- Достатъчни ли са средствата за разкопките?
- Те са в размер на 41 000 лева, които ще позволят спокойно да си свършим предвидените задачи. 6000 от тях осигури Регионалният исторически музей в Пазарджик, за който са и нашите благодарности. Оттам са обещали и финансиране за подобряване на битовите условия на екипа. С допълнителните средства ще се закупят къщички или контейнери. Досегашната база вече е негодна за обитаване - покривът тече, населена е с десетки гнезда на оси, които ни създават проблеми. Надявам се другата година колегите на обекта да живеят нормално.

Казвам колегите, защото обмислям да предам ръководството на Юнаците на Камен Бояджиев. 21 години стигат. Отправям благодарност към всички, които ни помагаха досега. Сега работим с музейни пари, а от 29 юли ще продължим със сумата от 35 000 лева, осигурени от Министерството на културата. Това е знак за значимостта на уникалната праисторическа могила и оценка за проучвателската дейност на екипа ни, за който обектът значи много. Надяваме се подкрепата за бъдещите проучвания да продължат на могилата, на селището извън нея, на всичко интересно от живота на древните хора, обитавали земята там преди хиляди години.

Пенка МИХАЙЛОВА


Свързани