Новороденото българче е два пъти по-богато от връстниците си в ЕС, но умира 4 пъти по-бедно от тях
Искам да поговорим за икономиката в земеделието и за жизнен стандарт. Имам и знанията, и опита - преминах през три социално-икономически строя, а през това време съм бил и зоотехник, и ръководител на животновъдство в панагюрски села, и началник производство в първия български фуражен завод в Пазарджик, и началник на Окръжна инспекция по контрола на фуражите… В последните 30 години демографският срив е тенденция, но защо се случва това, след като по жизнен стандарт на развитие можем да сме равни с останалите европейци. По данни на ООН, средната продължителност на Испания, Германия и Португалия е 84 години – на колкото съм в момента, а на България – 74.
Нима България е толкова бедна страна? Не. България е много богата. Като климат и природа сме много по-богати от Нидерландия, Белгия и Дания. Трите заедно са само с 4004 кв. км повече от нас (114 804 кв. км спрямо нашите 110 860 кв. км), по население трите заедно са близо 40 милиона, а ние се стопихме до незавидно скромните 6 милиона души. Въпреки че вегетацията на растенията в тези страни трае 7 месеца, а при нас – 9. И нашите девет месеца са пълноценни и не като техните „северни“…
Днес новороденото българче е два пъти по-богато от останалите си връстници в ЕС,
но на старини е 4 пъти по-бедно от тях и умира 10 години по-рано. Новороденото българче с появата си на бял свят „онаследява” 7,5 дка обработваема земя и около 8,5 дка гори, мери и пасища, защото наистина сме целунати от природата. В недрата на нашата земя е цялата Менделеева таблица – от желязото до златото (имаме 120 находища на злато и 128 минерални находища – на второ място в Европа след Исландия сме по минерални извори). Природо-биологическият ни потенциал е сред най-добрите в Европа.
Не плача за социализма, но по онова време тук бяха изградени 3500 предприятия, а сега имаме 150 с намалени капацитет и работна ръка. Произвеждахме всичко и българската марка беше дори в космоса с уникалните ни космически храни.
Ретроспекция
Държавата плаща за образованието ни и сега, но как й се отблагодаряваме ние? След гимназия „Нешо Бончев“ в Панагюрище отидох в Техникума по ветеринарна зоомедицина в Асеновград и ВССИ „Георги Димитров“ в София. Като задочник струвах на държавата около 30 000 лева, докато редовните студенти струваха над 70 000 лева. Аз се издължих на държавата като произвеждах селскостопанска продукция до пенсионирането си и много добре знам статистиката, като количество и качество, в този сектор и в Пазарджишки окръг, и в национален мащаб.
На 7 години орях с дървено рало, на 12 – с железен плуг, а на 55 взех книжка за тракторист – не за да ора с него, а понеже като председател на стопанството в родното си село Левски да контролирам колко качествено орат трактористите.
Бях второкласник в прогимназията, когато учителите ни пуснаха цялото училище в местността Гъбрака. Да отидем и да видим как трактор оре.
Беше верижен, с 4 плуга и табелка „Сделано в СССР“
Не можехме да повярваме, че оре на 40 см дълбочина.
За четири десетилетия България от 70% аграрна страна и 30% лека промишленост стана 70% лека промишленост и 30% земеделие. Образуването на ТКЗС в Левски стана на доброволни начала. В периода 1950-52 г. в стопанството се отглеждаха около 100 коня и 40 вола за 12 500 дка обработваема земя, на които около 70 мъже всеки ден оряха, а около 200 жени и мъже жънеха. За няколко години стопанството се снабди с трактори, комбайни и пръскачки, а работната ръка отиде към градовете, където се развиваше индустриалната икономика.
Историята ни е като математиката
– не можеш да решиш една сложна теорема, ако не знаеш предходната – по-простата.
Излизайки от укритието си, пещерният човек е трябвало да се нахрани и облече, да отгледа животни, да засява и сади… Затова и първата икономика е в земеделието. Преди 30 години от около 49 млн. дка земя достигнахме производство на животинска и растителна продукция от около 850 лева от декар обработваема земя. Общо около 42 милиарда лева, когато хлябът беше 30 стотинки, а на сегашни цени – около 80 милиарда лева. Но днес нашето земеделие произвежда жалките почти 20 милиарда лева!
Как стана това?
Най-общо казано, в земеделието влязоха хора, които си нямаха понятие от него, и такива, които искаха да се облагодетелстват. Генезисът на това престъпление бе начинът, по който комасираната земя бе връщана на старите собственици
в реалните й граници отпреди много години, когато се ореше с волска техника. Моето семейство притежаваше 78 дка земя на 33 места – от 0,2 до 4-5 дка.Много пари отидоха за бумащина, много време се похарчи – цяла зима ходехме по земемерите да посочваме къде точно е земята. А в какви граници ни я върнаха е друг въпрос… В местността Гъбрака имахме на две места по 2 дка, до гората на Сбор и мерата. Събраха на едно място ивица с голяма денивелация, дълга 125 м, широка 31 м, от шосето за Цар Асен, която с трактор няма как да се оре. Може би трябваше за си купим волове…
Създадените ликвидационни съвети ликвидираха земеделието ни
и трябваше да минат години, за да бъде признат този факт. Животните бяха изклани от новите им собственици. Помня как на единия брат в село се падна крава и той я заколи, защото няма къде да я гледа. Брат му от града дойде, за да си заколи юницата, която му се падна, бременна в деветия месец, даваща по 5-6000 л мляко. Заколиха я и извадиха още живо телето от нея…
Пазарджишки окръг бе за пример в земеделието. От земята му 20% се напояваше чрез поливни системи. Животните не можеха да се изколят в месокомбината и кланиците в Панагюрище и Велинград и трябваше да се правят ежедневни графици. Имаше столове за хранене във всеки завод, учреждение, училище… Доставяха им се пресни месо и колбаси без Е-та, овкусители и оцветители.
На 4 октомври 1974 г.
в Пазарджик бе открит първият български фуражен завод,
изцяло с българско оборудване – след това бяха построени заводите в Дулово, във Видинско и в Смолян. Храненето на животните бе поставено на научна осснова. Заводът произвеждаше на ден средно по 400 т комбиниран фураж, от които средно по 250 т за свинеугояване. На езика на зоотехника това ще рече средно по 50-60 т свинско месо в окръга на ден - от свинекомплекса в Главиница и свинефермите на АПК в окръга!
Преди откриването на завода от ХЕИ-Пазарджик като представител дойде д-р Кабаджов. Преди това беше лекар именно в Левски. Като му обясних, че ще храним животните по рецепти според възрастта им и нуждата им от белтъчини, той възкликна: „Та вие ще храните прасетата по-пълноценно от децата!“
Но животните се изклаха. Няма го фуражният завод.
Над 500 000 земеделски производители напуснаха сектора, че и страната.
Днес времето е друго, но нашите политици не го отчитат. Нито него, нито психологията на българина.
Раздават нецелесъобразно и неефективно евросредствата,
като така не стимулират натуралното производство, което ще ни покаже качествата пред Европа. Как може да дадеш субсидия за производство на тикви по 220 лв. на декар, при изразходвани 50-60 лева, без наторяване и поливане. Или на хора, които при 900 дка не произвеждат нито един килограм продукция?! Вместо на арендаторите да се дават до 3000 дка обработваема земя, както е в останалите страни в ЕС, ние имаме арендатори с по 20 000, 50 000 и над 100 000 дка. Засява се предимно пшеница и слънчоглед, зърното се изнася, а нашите мелници станаха търговски, а не производителни складове, много от маслобойните ни не работят или са със свит капацитет, а внасяме олио от Турция, докато за там изнасяме слънчогледово семе. Полученият от него шрот и кюспе отиват за изхранване на животните в чужбина, защото нашите драстично намаляха - като продължителността на живота ни.
„Земеделието на България плаче за спасителна политика”
Това е заглавието на книгата на мой колега зоотехник доц. Въто Христов. В края й има приложени множество стряскащи таблици за обема на производството от 1939-а до 2015 г. в селското стопанство в растениевъдството и животновъдството, за количеството обработваема площ земя, базирани на солидни източници като Статистическия годишник на Република България.
Някой ще каже, този иска да върне социализма! Не. Аз съм за хибриден строй, който да вземе най-доброто от двете епохи. Вижте един Китай, който завладява света, а след като тази година отпадна забраната китайците да имат по едно дете в семейство, ще го завладява още по-успешно.
В глобален план светът ще се избави от коронавируса, но… Не може да се избави от неизличимия вирус, пръкнал се от времето, когато хората са преминали от натурално към стоково-парично стопанство. За този вирус няма ваксини и антитела. Вирусът на Алчността.
Иван КАРАДЖОВ
