Един световен тенор е роден в Пазарджик и е приятел на България
Началото на тази история започва в края на 1991 г. В центъра на Пазарджик случайността ме среща с един чужденец, пристигнал в родния си град. Изглеждаше много развълнуван и малко объркан.
Така съдбата ме срещна с Никола Таджер. Искаше да види отново еврейското училище и бившето кино „Маринов“. Поканих го в дома ми. Тогава живеехме срещу градската градина. В жилищен блок на ул. „Ал. Стамболийски”. След кафето, разхождайки се, стигнахме до сградата на Общината. Запознах го с кмета ни Георги Терзов, който му подари книгата „Пролетта на един град“ от Константин Кантарев.
Изминаха десет години. В личния си архив пазя едно негово писмо от януари 1992 г. Ето този текст:
Милано, Италия, 30 януари 1992 г.
„Драги г-н Маринов,
Благодаря Ви много за картичката и за благопожеланията. Писмото Ви пристигна с голямо закъснение, не знам защо, въпреки че адресът беше писан съвсем точен.
Спомням си, и още как от Вас, и дори вярвайте ми, често мисля за Вас и учтивата Ви съпруга от арменски произход, ако не се лъжа, поради:
1. Считам Ви щастливец че Вие сте роден, израснал и живял цял живот в родното си място. А пък аз от цял живот се търкалям като една топка из цел свят.
2. За Вашата учтивост и за топлото гостоприемство, което ми дадохте на мен, един неизвестен чужденец, само защото бяхте разбрали моето дълбоко вълнение, че се намирах отново в моите родни места. Благодаря Ви пак за тогава. Аз продължавам да живея и да се държа духовно с тези вълшебни детски спомени. А пък книгата „Пролетта на един град“, получена тогава от ръцете на Вашия кмет пред Ваше присъствие, мисля че съм прочел поне 40 пъти и мога вече да я декламирам цялата наизуст.
Уведомявам се постоянно за актуалното положение в България. Смятам, че за една основна стабилност е нуждно време. Неотдавна си мислех между мен, че времето минава бързо и може да му дойде момента, че фабриката за бонбони, фабриката за хартия и киното ви да върнат и да се наричат наново „Маринови”.
В такъв случай, Ви моля вече отсега че когато ще посетя Пазарджик, да ме пуснете да вляза един път гратис в киното. Така правеше понекога с мен горкият Ви чичо Крум и стария оператор на киното Луис. Питайте старата Ви касиерка Вера, ако е още жива, дали Ви лъжа и поздравете я от моя страна.
Пазарджик няма нужда от мен, но Ви потвърждавам, че аз имам нужда от него, с моите детски спомени. Тъй че, рано или късно ще се върна. Писано е в съдбата ми.
Драги г-н Маринов! Надевам се, че настоящото ми ще Ви намери в добро здраве и в пълна професионална дейност. Поздравете ми града - с Мекемето, Варуша, Острова и реката, и кажете му, че сърцето ми е постоянно там.“
Най-сърдечно,
Ваш
Nicola Tagger
-
И така – през юни /тази 2021 г./ реших да потърся Никола Таджер, за да разбера дали е жив и здрав. С помощта на моя син Никола установих телефонен контакт с него и няколко пъти разговаряхме. Той беше радостен да ме чуе и с удоволствие отговори на импровизираните ми интервюта. Ето какво ми разказа:
Роден е в Пазарджик на 10 май, 1930 г. в семейството на Моиз и Мари Таджер. Учи в Еврейското училище. На 13 години /през 1943 г./ заминава със семейството си за Израел. Там завършва Музикална академия – вокален факултет.
В един разговор Никола Таджер ми сподели, че никога няма да забрави музикалните филми с Бениамино Джили, които е гледал в кино „Маринов”. Те станали втората му академия. Еврейското му име е Насим Таджер. Младият тенор започва оперната си кариера в цяла Европа с името Никола Таджер. Партнирал е на Райна Кабаиванска и Борис Христов в Триест и Мадрид (в „Борис Годунов“ – в ролята на Самозванеца). Получава специална покана на Концертна дирекция от България през 60-те години на XX век. Пее на оперните сцени в София, Пловдив, Русе, и Варна в операта „Риголето“.
Сега е на 91 години. Старостта го е приковала в количка. Живее в Милано.
И той, и аз, съжаляваме, че не можем да се срещнем.
С радост отговаря на моите обаждания. Със съдействието на моята колежка Дора Николова – Битау, живееща в Рим, успяхме да получим негови снимки, включително направени този месец от българската фотографка Надежда Семерджиева, за което най-сърдечно й благодаря.
Марин МАРИНОВ
Бел. ред.: Статията бе предоставена на „Знаме” с немалко вълнение от страна на нашия именит съгражданин, художникът Марин Маринов. Никола Таджер е познат от световните оперни сцени на всички любители на това изкуство, но малцина ценители у нас знаят, че е българин – още по-малко – пазарджиклия. Подготвеният с италианско вокално обучение български тенор, надарен с леко постигащата се трета октава, прави внушителна и респектираща кариера в „Ла Скала”. Често е ангажиран в Италия за „невъзможните“ роли на романтичната опера във време, когато тенори-изпълнители за тях са истински дефицит.
