Други

Снежана Стойчева реставрира дарени икони и пак усети Бога

  15.07.2021 07:25             
Снежана Стойчева реставрира дарени икони и пак усети Бога

Няма логично обяснение как с лекота катерих вертикална скала без да се задъхам, казва художничката-аскет

Художничката и писателка Снежана Стойчева досега е дарила 117 икони на храмове, но 6 от тях са дарени от името на лекари и жена-математик. Преди седем години тя нарисува иконите, посветени на „ангелите с бели престилки”, както тя нарича хирурзите. Те буквално я върнаха от смъртта след 12-часова операция в столичната УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”, а пари за интервенцията не й взеха. „Знаме” писа за това. Сега обаче се наложило да реставрира три от тях, защото те били изложени на външните атмосферни условия и буквално били заличени изцяло. И сега обаче Снежана,

която от 2007-а води напълно аскетичен начин на живот

и сама казва за себе си, че е „една шушка”, усещала необяснима лекота, дори когато на един дъх изкатерила стръмна и дълга пътека. Нямала никакъв тренинг. И никаква мускулна треска. Иконите, дарени от името на собственика на болница „Хигия” доц. д-р Цветелина Спиридонова, която работи и в ИСУЛ, на хирурга в столичната клиника „Пирогов” доц. Добромир Сотиров и на проф. Марияна Драганова, математик и зам.-декан на Минно-геоложкия университет в София, никак не са малки. Каноничните образи на Девата с младенеца, Свети Георги и Исус Христос са с размери от 90х180 до 200х200 см.

Сега иконите са поставени в своеобразни „прозорци”

Зад стъкло в ПВЦ-рамки.

„Хората, които сложиха рамките, са от гоцеделчевската фирма „Владком”. Те не искаха една стотинка. Казаха: „Това е за Бога!” – споделя Снежана Стойчева - Благодарности заслужават собственикът Владимир Караилиев, Васил Чапкънов, Павел Родев и Валентин Веляков, както и двете момчета – Анатоли Узунов и Валери Бакърджиев, които ги монтираха на стените. Сърдечно благодаря и на хората, които организираха всичко – братята Димитър и Георги Томчеви, и Илия Копривленски! Параклисът „Възнесение Христово” е в местността Гергьовска скала, на 1630 м надморска височина над Гоце Делчев.

Самият параклис си стои във въздуха

Изграден е върху издадена скала. Качиш ли се там – все едно си в самолет. Това е параклисът над Мосомище, който зографисах преди 20 години. Като се качих горе, ме беше страх да погледна надолу. Беше есента. Никога не се бях катерила така в живота си. Беше едно катерене, само по камъни, почти вертикално. Не знам защо отказах колата на любезните домакини и минах по стръмния пешеходен маршрут. Всъщност знам. Защото го правех за Бога. Качих се и изобщо не се изморих! Не се задъхах! Какво е това чудо? Тогава видях, че три от иконите са унищожени от дъжда, снега и вятъра. Нямаше навес, който да ги брани.

След като видях иконите,

изпитах силна болка, все едно видях мъртви моите чеда

И спътникът ми, един приятел, Митко, ми вика: „Дай да изпратим на Сотиров снимката, аз снимах.” А аз викам: „Кой е този Сотиров?”. Просто бях изключила тотално! Да забравиш този, който те е спасил! Пита ме и за д-р Владимиров, а аз отвръщам: „Аз не го познавам този човек”. Даже не можех да говоря като хората. Петнадесет минути съм била в такова състояние. Това ми се случва за втори път. Един път, през 1995-а, в Ракитово, изтрих историческия си роман на компютъра, а четирите дискети, на които го бях записала, бях ги сложила върху кутийка с игли на една докторка, без да знам, че вътре има и магнит… И после изпаднах в такова състояние. Слязох почти тичайки надолу и нито имах мазоли, нито мускулите ме боляха, нямах и мускулна треска после…

Сега, като видях съсипаните икони, се върнах, но не можех да спя. Казах си, че трябва да ги взема и да ги реставрирам. И след една седмица пак отидохме,

пак се качих горе и пак нямах мускулна треска

Когато вече ги реставрирах и се върнах под параклиса, предложиха ми да ме качат с джипката, но отказах. И с Митко тръгнахме пак пеш. Но този път не можех да се катеря като преди. И го помолих да ме остави и да ме чака горе. Буквално пълзях, а той се обаждаше час по час по телефона, за да види дали не съм паднала. Защото под мен беше пропаст. И така, с лазене, стигнах горе, километър и половина над земята. Но пак нямах мускулна треска. Нямам обяснение защо се получаваше така, но е факт. Сложихме иконите. Хората дойдоха да вземат и тях, и мен, с микробус. Димитър Томчев и брат му Георги заедно с Копривленски всеки ден са на параклиса. Хората не отидоха на работа, но качиха иконите и на другия ден ги монтираха”, разказва художничката.

Други две икони-дарения тя оставила в храма „Света Троица” до Гоце Делчев,

от името на двама лекари от „Хигия” – отново д-р Динко Владимиров и  д-р Цоко Цоков от „Хигия”, които оперирали Снежана.

„Благодарна съм им за всичко, което направиха за мен! Те го правят за всичките си пациенти. Слава Богу! Имаме много качествени хирурзи – големи професионалисти с големи сърца! Усещах вдъхновение, докато реставрирах иконите. То не беше реставрация, на практика, нарисувах ги отначало. Седем години тези икони са блъскани от стихиите. В голямата църква в Гоце Делчев, където има 18 мои стенописа, иконите са запазени. Не беше мръднала и тази на д-р Владимиров, макар че е на Гергьовска скала, но тя е под едно малко навесче. Рисувах окрилена и реставрацията ми отне около пет месеца, с цялата ми признателност към тези почтени и знаменити хора.”

Снежана Стойчева рисува и дарява икони и казва, че това осмисля делника й, както например го правят пеещите птички и останалите животинки в двора на къщата й в Юнаците. Когато за пръв път рисувала дарените икони, не се уморявала и след 13 часа работа. Буквално, спирала само за трийсет минути на обяд, и продължавала.

„Изписването на икони ме зарежда. Всеки цвят и подцвят се редуват, наслагват се един върху друг и един до друг… Подцветовете, които оформят дрехата, например, са цели седем. Та рисувах и не се уморявах, гледах как животинките се погаждат помежду си и колко мъдрост има в действията им”, каза тя тогава. Днес може да ви каже, че за седем години животните са станали по-умни, а ние – по-лоши.

Ангел АНАТОЛИЕВ


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ, ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР, ГРИМ. 0888 616 438

ВЪЗРАСТНА ЖЕНА ТЪРСИ ЖЕНА, КОЯТО ДА ЖИВЕЕ ПРИ НЕЯ НА СИМВОЛИЧЕН НАЕМ, НЕ ЗА ГЛЕДАНЕ, А ЗА КОМПАНИЯ. 0884 223 113

ПРОДАВАМ ЕТАЖ ОТ КЪЩА, ЦЕНТЪР, 0878 312 415
Всички