В серия от статии, съвместно с фондация „Арт Ангел” ще поговорим по темата какво означава „социален бизнес”. Какви са преимуществата пред държавното финансиране и грантовете. Как по този начин се елиминира корупцията и злоупотребите.
„Една от най-новите фигури, появила се на световната сцена през последните години, е социалният предприемач. Обикновено това е човек, който изгаря от желание да окаже положително социално въздействие върху света, но вярва, че най-добрият начин за това е не да научиш бедните да ловят риба, а да ги научиш, как рибата в реката да им стигне за цял живот. Познавам няколко социални предприемача и повечето съчетават академичното бизнес мисленето със сърцето на социалния работник. За тях светът е плосък, тези, които вярват и възприемат тази мантра, започнаха някои много иновативни проекти.“
Thomas L. Friedman, The World Is Flat: A Brief History of the Twenty-first Century
„Социалните предприемачи стоят зад това не е само да дадеш на бедните риба и да ги научиш на риболов. Те няма да се примирят докато не революциононализират цялата риболовна индустрия.“
Bill Drayton, CEO, Chair and Founder of Ashoka, a pioneer in funding social entrepreneurship
Не ви ли прави неприятно впечатление, че държавата се приема като бездънна каца и цялата борба е за това - кой ще започне да бърка в нея и преразпределя меда. За меда в кацата битуват някакви идеи от зората на икономическата мисъл, демек 17 век, че държавата са данъци (лепта). Не ви ли е неприятно, че всичко опира до харченето в крайна сметка? Или харченето на парите на тези които имат, под формата на грантове, финансирания, дарения, по-голяма лепта…? Разбира се, винаги от някого, който е голям специалист в кавички и иска да се разпорежда с чуждите пари, с вашите пари. Социалният бизнес е разликата, това е промяната, това, за което говорим, това е личната инициатива и свободния избор, промяната, която сте вие, ти. Неслучайно, социалният бизнес, според Европейския съюз, е обявен за най-сполучливият механизъм за справяне с вредните практики в обществото ни. Справяне с тежката и токсична бюрокрация. Но нека за начало да ви дам няколко примера, колко успешно се представя и какъв бум е в развитите страни, в които целта не е поредният пророк да дойде и да започне да се разпорежда с чуждите пари.
Скорошно проучване, публикувано от Great Census Census, съобщава, че в САЩ: 60 % от социалните предприятия са създадени през 2006 г. или по-късно. Близо половината социални предприятия имат по-малко от $250 000 приходи, а близо 50 % имат по-малко от петима служители (само 8 % имат над 100 служители).
Предвижда се инвестициите в добри каузи да достигнат $2,23 милиарда през 2019 г., ръст с 4,6% спрямо 2018 г. (IEG Sponsorship Report)
64% от потребителите пренебрегват или бойкотират марка, която асоциират с причиняването на социални проблеми. (Edelman’s 2018 Earned Brand Study)
86% от потребителите смятат, че компаниите трябва да заемат позиция по социални въпроси, а 64% че това е „изключително важно“ и че е „много вероятно“ да закупят техни продукти, заради социалната им ангажираност. (2018 Shelton Group’s ‘Brands & Stands: Social Purpose is the New Black)
57% от испаноговорящите в САЩ казват, че е по-вероятно да закупят марки, които поддържат кауза, към която са съпричастни, а 43% са съгласни, че очакват купуваните от тях марки да подкрепят социални каузи. (Nielsen’s 2018 Descubrimiento Digital: The Online Lives of Latinx Consumers)
Когато репутацията на компаниите се базира на социални каузи, американците дават приоритет на тази, които отговарят (86%), грижат се (85%), застъпват се за проблеми (81%), опазват околната среда (79%) и се връщат на важни причини (73%). (Porter Novelli/Cone Purpose Premium Index)
Близо две трети от Millennials и Gen Z поколенията изразяват предпочитание към марки, които имат гражданска позиция и стоят зад отговорна кауза. (Kantar’s 2018 ‘Purpose 2020’ Report)
28% от възрастните американци, спират да използват марки, за които са разбрали че вредят на обществото. (Critical Mix’s 2018 Spotlight on CSR)
33% от днешните потребителите избират да купуват от марки, за които смятат, че са социално или екологично ангажирани. (Unilever Consumer Study)
35% от американците смятат, че репутацията на една компания е също толкова важна, колкото продуктите, които прави и поради тази причина са закупили неин продукт повече от веднъж. (MWW’s 2018 CorpSumer Research)
Две трети от потребителите (66%) казват, че е важно марките да заемат публични позиции по социални и политически въпроси, а над половината (58%) искат компаниите да заемат публична позиция, като това да се случва и в социалните медии - най-важното място за потребителя за получаване на информация днес. (Sprout Social’s ‘Championing Change in the Age of Social Media’ 2018)
$1,2 милиарда съществуват като възможност за компаниите, които ясно демонстрират устойчив бизнес модел. (Unilever Consumer Study)
Марки, чиято цел е подобряване на качеството ни на живот превъзхождат фондовия пазар с 120%. (Interbrand’s Best Global Brands 2017)
Директната щета върху приходите, поради причини свързани с доверието, се оценява на $180 милиона за над 7 000 компании, включени в изследването. (Accenture in their 2018 Report ‘The Bottom Line of Trust)
60% от потребителите смятат, че на мястото си на продажба, марката трябва да може лесно да показва социалната си значимост. (Edelman’s 2018 Earned Brand Study)
72% от потребителите са дарили за благотворителност на касата, а 65% от тях са положително настроени към търговеца след това. От 28%-те, които не даряват на касата, 44% казват, че не го правят „защото не са запознати с каузата“. (Catalist’s Revelations at the Register)
Производителността се увеличава с 57% при групите служители, които са най-силно свързани с даването и доброволческите усилия на техните компании. (2018 Benevity Engagement Study)
89% от анкетираните ръководители заявиха, че силното чувство за колективна цел води до удовлетвореност на служителите. (Harvard Business Review’s The Business Case For Purpose)
Близо 3 от 10 служители, които не участват в дарителски програми на работното си място, казват че не го правят, защото каузите, които ги интересуват не са предложени като опция. (America’s Charities Snapshot 2017)
90% от Gen Z поколението вярват, че компаниите трябва да действат в помощ на социални и екологични проблеми, а 75% ще направят проучване, за да видят дали дадена компания е честна, когато заема позиция. (Porter Novelli/Cone’s 2019 Gen Z Purpose Study)
76% от младите хора заявиха, че са закупили (53%) или биха обмислили да закупят (23%) марка, за да покажат подкрепа към каузите, които поддържа марката. Но може би дори по-важното е че 67% са спрели да купуват, (40%) обмислят дали да го направят, ако компанията стои зад нещо или постъпва по начин, противоречащ на техните принципи. (DoSomething Strategic’s 2018 Survey of Young People and Social Change)
62% от глобалните потребители искат компаниите да заемат позиция по въпросите, към които са пристрастни, а 64% предпочитат марките, които активно и атрактивно съобщават целите си. (Accenture’s 2018 Global Consumer Pulse Research)
81% от професионалните специалисти смятат, че изпълнителните директори имат отговорността да говорят по важни за обществото проблеми. (Weber Shandwick’s CEO Activism in 2018: The Tech Effect)
Американците очакват компаниите да ръководят с цел, 78% от американците смятат, че компаниите трябва да правят повече, отколкото просто да правят пари; те трябва да повлияват положително и на обществото. (2018 Cone/Porter Novelli Purpose Study)
36% казват, че се доверяват на бизнес лидерите, които правят това, което е правилно. (Enso’s 2018 World Value Index)
64% от анкетираните са съгласни, че изпълнителните директори трябва да поемат лидерството за социални промени, а не да чакат правителството да я наложи. (2018 Edelman Trust Barometer)
Звучи стряскащо - вместо да взимаме милиарди от ЕС, вместо да разчитаме на Норвежки механизми, които потъват в няколко джоба, ние да търгуваме със социални продукти и да си плащаме всичко, от което имаме нужда. Онзи, който харчи, да знае цената на всяка изхарчена стотинка… О, да, стряскащо е за всички бюрократи, живеещи вече повече от 75 години на гърба на всички останали, стряскащо е за едни хора, свикнали да се разпореждат с чуждите пари.
Илиян КУЗМАНОВ
