ПАЗАРДЖИК. Строга, но справедлива. Треньорката в спортен клуб по художествена гимнастика "Диляна" Таня Бояджиева гледа уж в нищото с присвити очи като армейски офицер към новобранец, който е закъснял с 5 минути за строяване на плаца. Всъщност гледа към предстоящия лагер-сбор на проекто-олимпийския състав на България при девойки младша възраст, част от който е и златното момиче на Пазарджик Цветейоана Пейчева („Знаме” писа за това). Личната треньорка на Цвети подготвя и психологически 12-годишната многократна шампионка, защото на практика попада в нова среда. Макар и крехка обаче, у лъчезарната Цветейоана има дисциплина, ред, усърдие и упорство като за цял взвод. През 2019-а тя спечели няколко турнира, както и многобоя на държавното за деца до 10 години, а в коронавирусната 2020-а успя да влезе в категория елит при девойки младша възраст и продължи да печели медали. Последното й състезание завърши на 6 юни в Пловдив - силният Международен турнир "Тракия къп" с изискванията за категория "Елит". Цветейоана се поздрави с шампионската титла в многобоя. Спечели злато и на топка, а на бухалки – сребро.
Да, има такива деца в Пазарджик, а Таня Бояджиева е сигурна, че няма да са последните.
„Самите деца вече са от
новото поколение, което иска преди всичко да се забавлява
Не само децата, родителите също. Цветейоана стана шампионка благодарение на цялата съвкупност от ситуации, които са в нейна полза. Първо, тя пътуваше от Сестримо, но родителите й я водеха редовно на тренировки. Другото първо е, че тя е талантлива и много упорита и амбициозна. Другото първо е, че е попаднала на треньор и на клуб… Много първи неща и тези първи неща са толкова свързани, че едно от тях само да липсва, работата вече е сериозно затруднена”, казва треньорката. Питаме я дали поне едно от тези първи неща не се е пропукало по някое време. „Не.
Никъде нямаше пропукване
Просто имаше едно леко забавяне, когато говорим за надграждането на гимнастичката в един момент. Цвети си въобрази, че след като е станала първа при децата, като отиде при девойки старша възраст пак ще бъде първа. Но тогава всички говореха за нея, за композициите й. Треньорките от цяла България ме поздравяваха и пред нея, и пред родителите й. Големи клубове я искат... Да, тя стана първа на едно състезание, а на държавното първенство зае седмо или осмо място, не мога да ви кажа. Честно казано, аз въобще не се интересувам от мястото, което тя заема. Аз се интересувам от нейната игра и от това, което тя е успяла да направи. Цвети е готова гимнастичка, но в един момент пропусна това, че колкото по-голяма става, толкова по-голяма конкуренция ще има, че трябва да заживее със спорта, да гледа нови композиции, да ги прилага и да ми предлага елементи, които са й направили впечатление.
Момичетата в София тренират минимум по 6 часа в залата, а ние тук нямаме тази възможност
Но сега тя тренира минимум по пет часа. Гледа елементи, предлага ми и ги прилагаме. Когато има свободен час, тя трябва да дойде в залата и да започне да работи нещо, което й куца. А тя вече знае много добре какво има за изглаждане, защото вече е голяма. Ето тука малко забавихме нещата, обаче веднага ги оптимизирахме с помощта на родителите. Ето тук се вижда как реагират родителите при един малък проблем. Той бързо се разрешава. Ако те реагират навреме. В този случай
още на следващия ден аз заварих Цвети половин час по-рано в залата
Тя хвърля бухалки и лови. Седмица по-късно стана първа. И състезанието пак беше силно. На държавното първенство в категория „Елит“ участваха около 65 деца, а на този турнир в категория „Елит“, който е най-силният – „Тракия къп“ в Пловдив, в нейната възраст участваха 51 деца. Отсъстваше само шампионката от „Левски“, но състезанието не беше по-леко. Тоест, това са нейните реални възможности – тя спокойно може да стане първа и на държавно първенство. Така че, временни забавяния може и да има, защото е страшно натоварващо за детето. То трябва да е достатъчно амбицирано, да е достатъчно събрано, да върви само направо... Знаете, че
нашите гимнастички са малки, а нашите изисквания – големи
Казваме, че и гимнастичките са големи, а те са всъщност само на 12 години!”
Цвети се усмихва, когато я питаме за „Тракия къп” „Изобщо не беше лесно. Имаше конкуренция, аз дадох всичко от себе си и се радвам, че всички ме подкрепяха – семейството ми и треньорката ми г-жа Бояджиева. На държавното също беше трудно – имаше много добри деца. Радвам се, че взех третото място на бухалки”, казва Цветейоана. Бухалките са нейният любим уред.
„Бухалките в началото ми бяха много трудни. Гордея се със себе си, че преодолях това. Направих го още преди пандемията – работих много в залата на техника с уред и доста се трудих, но се получи! Е, когато
започна пандемията, трябваше да тренирам вкъщи, а там няма толкова място за съчетания
Дали имам свободно време? Да, понякога излизам, но в момента наблягам на ученето и на тренировките, защото знам накъде съм тръгнала. В края на месеца ми предстои четиридневен лагер в София. Още не съм опознала другите деца от проекто-олимпийския отбор, но със сигурност ще се изисква още повече труд и много време в залата”, казва шампионката. В свободното си време обича да рисувам и да си играе с котката Бела.
„Една гимнастичка се изгражда в продължение на години
Тя започва да тренира от 4-5-годишна. И някъде към 8-9 годишна възраст започва да прилича на гимнастичка. Изисква се огромна доза търпение и постоянство от треньора. В този спорт поне няма нищо естествено. Тялото на гимнастичката, постановката, ако щеш ходенето, бягането, движението, походката, стойката, всичко това трябва да се постави по различен начин. А не по удобен за детето начин. Което изисква много време”, казва Таня Бояджиева. Пречупване ли е това? „Просто ги омесваме децата по някакъв начин. Бавно, постъпателно, с търпение и постоянство. Оттам нататък треньорът… отделя още повече време.
На Великден имаше четири почивни дни, но аз почивах само един
Нова година, Бъдни вечер, Коледа – само един. Не можем да бъдем със семействата си, когато всички са. Не знаем какво е събота и неделя, за да си починем от натоварването през седмицата. В това време се опитваме да опознаем характера на всяко едно дете, за да подходим по различен начин към всяко. На едно дете трябва да кажеш: „Да, да, тука е добре… Обаче ето тука още трябва да наблегнеш.- хайде сега върни се“, а на другото казваш: „Ама ти какви ги вършиш! Застани и го направи, както съм ти казала!“ Децата са с различни характери и за нас е много трудно да влезем във всеки един характер на всяко дете. Ако трябва да тренирам две групи, трябва да стоя минимум осем часа в залата. Кой учител ще бъде адекватен, ако преподава в продължение на 8 часа?
Разбира се, има и претенции на родителите
Например от типа „Защо моето дете няма съчетание?“ Една майка ми каза: „Моите пари по-различни ли са от парите на еди-кое си дете, та то го прави, а моето не го прави?“ И трябва да й отговориш: „Не, парите са еднакви. Просто децата са различни.“ Много лишения и неприятности съпътстват нашата професия, но ние си я обичаме!”
Цветейоана пък е категорична, че нито за миг не е имало колебание дали да се откаже от любимия спорт.
„Като малка пътувах от село Сестримо. Родителите ми ме караха, но беше трудно, защото и баща ми трябваше да пътува за работа. Затова се преместихме тук. Баща ми Васил също е бил спортист - като малък е тренирал футбол. Сега аз знам накъде съм тръгнала.И няма да се откажа!”
В клуб „Диляна“ има над 130 деца
С тях работят треньорките Таня Бояджиева и две изтъкнати бивши гимнастички, нейни възпитанички - Виолета Стаева и нейната дъщеря Вяра Спасова, която беше в топдесетката на Община Пазарджик, и хореографката Радост Ангелова. Водят групи и във Велинград вече трета година, а наесен в Спортното училище ще има прием и на деца от спа столицата. „След Цвети да очакваме ли нов пробив в елита”, питаме треньорката. Тя се усмихва. „Имаме три дечица, които в момента са в първи клас. Започват да се виждат вече. Трябват им още две години. Имаме три прекрасни деца. Убедена съм, че ще имаме пробив и след Цвети, както имахме преди нея. Дай, Боже. Каквото Бог е рекъл, става. Ние полагаме всички усилия.”
Дочо ЧАНЕВ
