Минаха 25 години от издаването на първата й книга, в която ни показа и уникална литография за Левски
Неотдавна предложих чрез страниците на вестник „Знаме” Бистра Риндова да стане почетен гражданин на Пазарджик. Тя го заслужава и да се надяваме, че догодина това ще стане. В сряда, 9 юни, бе Международният ден на архивите. В тази връзка е добре да си спомним, че преди една година – на 9 юни 2020 г. Държавен архив-Пазарджик обяви Бистра Риндова за най-големия си дарител за 2019 година. Сега се навършват 25 години от първия том на книгата й „Страници от миналото на Пазарджик”.
Но нека си припомним коя е Бистра Филипова Риндова, която е гостувала като събеседник и на страниците на вестник „Знаме”.
Родена е в Пловдив през 1947 г. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски” през 1970 г. През учебната 1970-71 г. е учител по специалността си в Калофер. Веднага след това постъпва на работа като
учител по български език и литература в Средното милиционерско училище в Стрелча,
което се премества в Пазарджик през есента на 1975 г. (от 1992 г. е Полицейска школа) в построена за целта сграда и така Бистра Риндова идва да работи в Пазарджик. Като педагог е изключително старателна и всеотдайна и през 1993 г. защитава I клас квалификация учител.
Идвайки на работа в Пазарджик, в свободното си време тя издирва и се среща с роднини на бащиния си род Шаркови, живеещи в града. Общителна и любознателна, тя се запознава със забележителностите на града ни, търси и намира литература за историята му. Най-много научава от книгата на проф. Иван Батаклиев „Пазарджик и Пазарджишко. Историко-географски преглед” (София, 1923).
Любопитна е да узнае повече за някои личности и събития в града, като посещенията на Васил Левски,
основания от него комитет, подготовката на Априлското въстание тук и специално за северната част на града, известна като Чиксалън и Костадиновски квартал. Запознава се с възрастни жители на квартала. Разпитва и тях, и наследниците на известни местни фамилии. Издирва и събира стари снимки и ценни вещи, свързани с миналото и с важни събития в Пазарджик. Голяма помощ й оказва организираният от нея ученически експедиционен отряд, който участва активно в местни и национални състезания, конкурси, тържества и събори.
Тя посещава и двете черкви в квартала – „Св. св. Константин и Елена” и „Св. Архангел Михаил”. Запознава се с техните архиви и стари книги, с летописните бележки за миналото на квартала и града. Търси и намира информация в градските музеи, библиотека „Никола Фурнаджиев” и Държавен архив-Пазарджик. Полезна информация получава от служители на тези институции…
Проследената дотук разностранна дейност на Бистра Риндова е по нейна писмена и устна информация, споделена пред мен, започва през 1978 г. Начало на, както тя я описва –
„изследователска дейност в областта на краезнанието и генеалогията”
В предговора на своята книга „Страници от миналото на Пазарджик” (част I) Бистра Риндова пише: „Независимо, че градът има своите изследователи, много от страниците на новата му история се дописват. Настоящият сборник не е историческо изследване или учебник по история на град Пазарджик. В него са включени някои новопроучени моменти, като част от материалите се публикуват за първи път. Без да претендирам за изчерпателност на темите, предлаганите материали допълват някои от т. нар. „бели петна” в историята на Пазарджик и кв. Чиксалън”.
Статиите в книгата напълно потвърждават цитирания текст на авторката.
1.Участници от Пазарджик в българското национално-освободително движение и в борбите на другите балкански народи (1820-1878)
2. Видни чиксалънци – съратници на Левски и Бенковски
2.1 Комитетски дейци от кв. Чиксалън в Т.Пазарджик – сподвижници на Левски
2.2. Нови данни за живота и дейността на Петър Бонев в Т. Пазарджик
2.3. Стоян Акрабов
2.4. Пене и Георги хаджи Величкови
2.5. Никола Стоименов – оръжейникът на Т. Пазарджик през 1876 г.
2.6. Въстаникът Стоян Ангелов
2.7. Телохранителят на Бенковски Петко х. Пенчов
3. Две литографии на Васил Левски
4. Атанас Стоянов – Комитата
5. Радетел за народно просвещение – Г. Райков
6. Църквите в кв. Чиксалън
7. Първи офицери в Българската армия, родом от Т. Пазарджик
8. Дейност на Македоно-Одринското дружество в Т. Пазарджик (1885-1903)
9. Пазарджишки граждани, участници в национално-освободителните борби на българите в Македония и Одринска Тракия (1879-1908)
10. Участието на доброволците от Пазарджишкия край в Балканската война (1912-1913)
11. Историята на Стоян Мълчанков – такава, каквато е била.
Книгата впечатлява със своята разнообразна тематика и съдържание, допълнено и обогатено с издирени от авторката неизвестни факти и документи. Тя съдържа статии за личности и теми, за които информацията е съвсем оскъдна или въобще липсва. На първо място това се отнася за черквите в квартал „Чиксалън” (стр. 81-90) и за двете литографии за Васил Левски (стр. 69-71). Първата,
за обесването на Апостола, се оказа, че е единствен запазен екземпляр днес в България,
т.е., Бистра Риндова е нейна откривателка. Отдолу на литографията има текст „Обесването на приснопамятний родолюбец войвода Васил Левски (Диакона) на 6-ий февр. 1873 г. в гр. София, изработена в книгопечатницата на Янко С. Ковачев от от художника С. Влайков. Тя се съхранява в Регионалния исторически музей в Пазарджик и е дар от Бистра Риндова. Отпечатана е най-вероятно през 1881 г. Според проучванията на историка д-р Иван Иванов, тя е едно от първите писмени доказателства за изповедта на Апостола пред отец Тодор Митов, преди да увисне на бесилото. Отпечатък от литографията художника Жечко Попов издирва в национални архивохранилища, но се оказва че такъв няма съхранен нито в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, нито в друг наш национален институт.
Втората литография – по най-разпространената снимка на Васил Левски,
е отпечатана във Виена по поръчка на Христо Г. Данов и от нея са запазени само няколко екземпляра. Тя също е подарена на Историческия музей.
Достойнство на книгата е, че авторката отбелязва подробно източници от книги, вестници, различни архиви и отделни лица. За високата оценка на труда й е показателен фактът, че през 2001 г. книгата има второ издание с предговор от проф. д-р Пламен Митев от катедра „История на България” в СУ „Св. Климент Охридски..
Бистра Риндова продължава изследователската си работа за миналото на Пазарджик и в края на 20-и век е отпечатан и трудът й
„Страници от миналото на град Пазарджик”, част II
(Пловдив, 1999, 208 страници, с илюстрации). Тази част съдържа предговор и следните статии:
„Противоречивият чорбаджи Велчо Ангелов”
„Версии за убийството на Недим бей през октомври 1875 г. Стоимен Илиев и Ангел Лупов”
„Кунчо и Иван Куртови – сподвижници на Левски и Бенковски”
„Баба Шишман – един забравен българин”
„Дейността на дружество „Младежка дружба” /1894-1897/ и читалище „Св. Константин и Елена” /1897-1944/ в кв. „Чиксалън”. Спомени за и на читалищни дейци”
„Георги Стойнов – основател на градската земеделска дружба в Т. Пазарджик”
„Спомени по една снимка. Стоян Клисурски”
„Паметниците на загиналите от 27-и пехотен Чепински полк /1912-1918/ и народната памет
„Непознатият „михайловист” Владимир Карамфилов”
„Ционистът д-р Саул Мезан”
„Георги Найденов – концлагеристът от Дахау и Бухенвалд”
„Посмъртно реабилитиран – Борислав Николчев”
„Послеслов”
Статиите в тази книга, както и в първата част, приличат на разноцветна мозайка. В рамките на втората половина на XIX век до средата на XX век са обхванати различни събития, някои от тях – важни за историята на Пазарджик. Представени са интересни личности, някои със заслуги за града, виждаме и подробна генеалогия, и живота им, понякога завършил трагично (като евреи-антифашисти, загинали извън България). Най-дълга е статията за паметниците на загиналите воини от 27-и Чепински полк. Тя се оказва и най-трудна за авторката
Тя работи по тази статия цели 10 години
Книгата е изключително стойностна и полезна не само за широк кръг читатели, но и за специалисти. Бистра Риндова обогати българската генеалогия с много задълбочени родови изследвания. Известни са книгите и „Пазарджишки родови хроники, I част” (2007 г.), „Пазарджишки родови хроники, II част” (2007 г.), „Непознатият Константин Муравиев” (2008 г.), „Земеделският лидер Дядо Георги Йорданов /1878-1950/” (2013 г, 2015 г. – второ допълнително издание), „Родови хроники от Пазарджик и Пазарджишко, III част” (2016 г.). Но тя изследва родовете не само на Пазарджик и Пазарджишко, а има книги и за други селища – „Девет копривщенски рода” (2016 г., 2017 г. – второ допълнително издание), „Родове от село Яврово – първа част” (първо издание, 2018 г., второ допълнително издание, 2019 г.), „Историята на Бурдевия род от с. Тушилово, Ениджевардарско” (днес село Стати, Гърция), 2014 г.
Бистра Риндова има и 39 статии в Енциклопедия „Пазарджик и Пазарджишка община” (Пазарджик, 2011 г.).
Невероятно и чудно е, че тази майка на три деца не е имала квартира в Пазарджик и всеки работен ден е пътувала от Пловдив до нашия град и обратно с влак или автобус, а понякога и на стоп. Че всичко публикувано го е писала на ръка, защото по здравословни причини не е ползвала пишеща машина и компютър. Бистра Риндова има толкова голям влог в нашето краезнание и историческа наука и с други неспоменати изследвания и статии в различни издания и вестници. Тя заслужава нашето уважение и нашата благодарност. Заслужава и да бъде почетен гражданин на Пазарджик, за да получи подобаващо признание, и аз вярвам, че това ще се случи догодина.
Александър АРНАУДОВ
