Това, което правя, е и традиция, и кауза, казва младата ни съгражданка
Йонка Пейчева е родена в Пазарджик. Завършва Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев” в Пловдив със специалност „Дирижиране на народни състави”. Изучава оркестрово дирижиране в класа на проф. акад. Милчо Василев и хорово дирижиране при проф. Василка Спасова. В периода 2005-2007г. е назначена като диригент на Представителен хор към Национално училище за фолклорни изкуства в Широка лъка. През 2018 г. става диригент на Детски народен хор към СУ ”Георги Брегов” в Пазарджик с профил „Музика”, а няколко месеца по-късно и на новосъздадения Детски народен хор „Славейче” към ОУ „Христо Смирненски”. От декември 2019 г. е докторант в свободна художествено-творческа докторантура към АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев” в Пловдив. Това й дава възможност да осъществи множество концерти със специалното участие на фолклорен Ансамбъл „Пазарджик”.
- Г-жо Пейчева, какво Ви даде съвместната работа с ансамбъл „Пазарджик” за предстоящата Ви защита на докторска степен в областта на изкуствознанието?
– Фолклорен ансамбъл „Пазарджик” са един великолепен състав - изключителни професионалисти. Хорът и оркестъра са едни от най-добрите в България. За мен бе огромно удоволствие да работя с тях. Всичко, което трябваше да се изработи, го постигнахме за много кратко време и наистина бързо. За което благодаря най-сърдечно на главния художествен ръководител на ансамбъла Атанас Чолаков, на диригента на хора Иванка Паунова и диригента на оркестъра Цанко Ненков. Благодаря и на всички изпълнители и солисти към концертите.
- Какво запазихте в сърцето си от срещата Ви с женската фолклорна група „Светогорка” от Алеко Константиново и с децата от училище „Христо Смирненски” в Пазарджик?
– „Светогорка” са един прекрасен състав, много мили дами, много пеещи и безкрайно отдадени на българския фолклор. Те ме завладяха, срещата ми с тях беше като магия. За първи път се докоснах до автентичните им песни, някои от които са съхранени още от преди 200 години - наистина много стари и извънредно ценни. Ще запазя в сърцето си тяхната обич и топлота, с която ме посрещнаха и все още ме посрещат на нашите репетиции. Доверието, усмивките, цветята лично за мен, „зарафлъка”, който ми изплетоха, и носиите. За всичко им благодаря! А на моите удивителни деца от певческата група за автентичен фолклор, те си знаят, че много, много ги обичам – добри, усърдни, старателни и много талантливи. Разбира се, ако има повече такива концерти, много повече деца биха се приобщили към нашата фолклорна музика.
- Как оттук насетне ще представите темата „Пазарджишкият фолклор в творчеството на композиторите проф. Милчо Василев и Стефан Мутафчиев”?
– От онова, което сме обсъждали с моя научен ръководител, всъщност предстои превъзходен концерт. Той ще се осъществи съвместно с Академичен народен оркестър, Академичен народен хор и Фолклорен ансамбъл „Пазарджик” в Пловдив.
- Какво е нужно, за да напишете бъдещата си монография за музиката на Пазарджишкия край, нейната специфика, орнаментика и характерни особености на песните?
– Преди всичко много задълбочени познания, много литература. Важни са и срещите с хора и изпълнители, славни имена от пазарджишкия фолклор, които ми споделят и разказват своите спомени от миналото.
- Кой Ви подкрепя в усилията да поемете по пътя на науката?
– Имам огромната чест да познавам този велик човек, достойнство е да бъде мой научен ръководител – това е проф. акад. Милчо Василев. Единствено на него дължа всички мои успехи като диригент и всички успехи в научната си дейност. Превъзходен преподавател, диригент и гениален композитор. Посветил целият си живот на това – да го има българският фолклор, да просъществува и да бъде съхранен.
- Как виждате бъдещата си професия?
– Успешна.
- Какво е за Вас българският фолклор и откъде е любовта Ви към народното изкуство?
– Да, така е, обичам българското фолклорно изкуство, целият ми живот е фолклор. И неслучайно. Всъщност моята фамилия има много дълбоки песенни корени. Причината да се занимавам с фолклор е моята баба, на която съм кръстена и която ме запозна с историята на нашия голям род. В действителност онова, което правя, е традиция и също така кауза.
- Ще оцелее ли мечтата на научния Ви ръководител проф. Милчо Василев младите учени да са песенен мост между поколенията?
– Да, искрено вярвам в това. Всеки, който обича българския фолклор, милее за него, би направил всичко, за да го запази, съхрани, предаде на младото бъдещо поколение. Ако всички работим заедно и се обединим зад една обща идея, ако добротата е повече, успехът и постиженията ще дойдат неминуемо. Отдаваме целия си живот на една мелодия, песен, спектакъл, на една мечта, която да достигне и да разчувства публиката. Да се посветиш на такова дело, е мисия, достойна колкото хиляди животи. Аз обещавам, че ще работя,за да изграждам много песенни мостове и ще бъда продължител на тази мечта.
Пенка МИХАЙЛОВА
