Часове след историческия успех на Мария Оряшкова и Иван Хърков на европейското първенство по самбо в Лимасол, разговаряме с треньора им в “Бойни спортове”-Панагюрище Иван Нетов, който е и сред топсъдиите в самбото и джудото на световни и европейски първенства. Специалистът не изневери на себе си в това откровено интервю и е стъпил здраво на земята. Но радостта си е радост. Рекордна десета евротитла за Оряшкова, която триумфира в кат. до 80 кг в Кипър, побеждавайки на финала европейската шампионка от 2019-а Халина Ковалска от Украйна. Връх в кариерата до момента и на Хърков, който на финала загуби драматично от руснака Аскербий Гербеков. И двамата благодариха за подкрепата и поздравленията. Ето какво каза треньорът им.
- Г-н Нетов, очаквахте ли такъв рекорд и от Мария, и от Иван?
- Ха, ние свикнахме Мария да е шампион и всичко различно за нас не е успех. Но не бих казал, че това, което тя направи е геройство. Даже думата „чудо“ е слаба. Това е нещо невероятно, феноменално. Някога спортът беше друг, спортистите бяха други. Примерно Вальо Йорданов е 7-кратен световен шампион в борбата. В щангите имахме 3- и 4-кратни световни шампиони. Но при прехода от социализъм към демокрация всичко се промени. Много се радвам, че Пазарджик е спортен град и кметът прави много, радвам се, че и Панагюрище се опитва да го прави. Но това, което направи Мария, няма да има продължение. Тя е просто Последния мохикан.
- На какво се дължи нейното дълголетие?
- Стечение на много обстоятелства. В джудото от години, ако клъвнем някъде медалче, това е невероятен успех. И като цяло сме много далече от конкуренцията, с малки изключения. Шампионската титла на Мария е нещо уникално, но Мария е единствената, която в последните 7-8 години печели титли. Това е сложна симбиоза – талант, труд, себераздаване, подкрепа - под този айсберг-златен медал на Мария. Борбата много й помага и трябва да благодарим на колегите. Благодарни сме и на „Асарел-Медет”, на Община Панагюрище, на всички фирми, учреждения и личности, които застанаха зад нея и Иван. Тя постоянно бе на лагери – и с борбата, и на сумо ходи, със самбото... Това е най-успешният шампионат на Мария. Просто не е имало такъв шампионат! Ето, казвам го. Първа среща - с грузинката. Мария има 4-5 победи над тази грузинка, но трудни победи, с по 1, с по 2 точки. Тя е много по-висока от нея, корава... Обаче сега Мария я прегази с 8:0! Втора среща - с Беларус. Младо момиче, 20-годишна европейска и световна шампионка за девойки. Мария като го хвана това детенце, то се чудеше къде да се крие. И нея я победи с 8:0. На финала – украинката. Действаща еврошампионка от 2020-а, когато Оряшкова не участва. Последния път Мария я би с 1:0 на полуфинал. Сега за минута и половина Мария 6:0 и ключ! Ако на цялото европейско имаше обявен най-техничен състезател, както правеха някога – това трябваше да стане Мария Оряшкова. Това й е най-успешното първенство. Беше уникално. Евала!
- Как ще коментирате успеха на Хърков?
- Успехът на Ванката напомня на успеха на нашите футболисти в онова лудо лято на 1994-а в САЩ. За да се случи, имаше много съвпадения. Първо, невероятен отбор, второ голът на Костадинов преди това в последната секунда на „Парк де пренс“, трето – дисквалифицираха Марадона заради допинг… И като се навържат пет-шест такива неща, Меркурий и Марс се пресекат и ти кацне птичката на рамото, просто се случва. На всеки му е ясно, че ние четвърти в света вече няма да станем, но тогава станахме. Надявам се Иван да повтори и да надмине този си успех. Но сега се случиха много неща в наша полза. Та ние нямаме финал от 6 години при мъжете! Но Иван го направи и успехът му е още по-голям от този на Мария. Двойният успех ме прави невероятно щастлив! Защото сме свикнали с Мария шампионката, но Ванката направи нещо уникално. Първа среща – с арменеца, който живее и тренира в Русия, но понеже е втори-трети там, използва арменския си произход и паспорт. Едно на нула за нас. Втора среща - с французина. Много добро франсе. Той игра с Иван, защото декласираха азърбайджанеца заедно с целия им отбор – направиха скандал предния ден. Азърбайджанецът е световен шампион за юноши и Иван трудно щеше да го бие. После дойде беларусинът. Той преди това се бори с украинеца, който е ведалист от световни и европейски първенства. В труден мач беларусинът би с 1:0 в последната секунда. После Ванката го би с 1:0 в последната секунда. Златен шанс! Дай, Боже, да вземем отново медал (и финал), но ще е много трудно в следващите 10-15 години. Ние сме свикнали на тези успехи, но реално Панагюрище не е имал имал медал при мъжете от поне десетина години. За последно беше, когато за нашия клуб се бореше Марко Косев заедно със сегашният президент (на федерацията по самбо, б.р.) - близнакът Росен Димитров, а в спортното самбо за последно медал имаме от Коста Топалов. Когато аз се върнах от олимпиадата през 1996-а (в Атланта, б.р.), предрекох, че след мен 10 години няма да има медал. И така стана. После беше Георги Георгиев и след него пак се отвори празнина. Дано това, което направи Ванката, се повтори пак! Дано и други го направят! Зад този успех стоят часовете труд, воля, желание и дарбата на състезателя, стоят и много спонсори, фирми, общината, зад Оряшкова – и „Асарел-Медет“, а зад Ванката – той е полицай и от МВР му съдействат с отпуски, когато трябва да тренира усилено по лагери. Мария – с борбата. Това са неща, без които не става. Миналата година на световното Иван игра една среща. Тогава го водих за сметка на клуба, сега пак – и вижте как той ни се отплати. Това му е четвърто първенство – той надгражда, надгражда, и чакаше своя момент. Работеше целенасочено с огромно желание. Работи и тренира, и ми напомня на мен, когато станах трети на европейско по джудо (1992 г.). Бях студент, работих като охрана в бар, тренирах и ходех и на допълнителна работа. Ванката всеки божи ден прави в гората кросове от 5-10 км, търси си спаринг партньори - идва да тренира и в Пазарджик, пращахме го и в София, ходи в Баня на походи. Така правят истинските шампиони.
Дочо ЧАНЕВ
