Видният общественик посвети целия си живот на родното място и съгражданите си
ПЕЩЕРА. Атанас Терзиев е една личност, вярна на идеалите на своето поколение, която поставя над всичко работата в името на човека. Безпределната му честност и взискателност към себе си и другите го открояват сред заобикалящите го. Животът му, продължил почти осем десетилетия, е пропит с възторг и разочарование, радост и мъка, удовлетворение от постигнатото. За него той споделя: “Животът е много сложен. И хубавото, и лошото вървят заедно… А на мене все още ми се иска да живея!“
Роден е на 7 май 1911 г. в град Пещера. Израства в многолюдно семейство на майстор колар и домакиня, заедно с двама братя и малка сестра. Трудният живот на семейството не му позволява да осъществи своите и на родителите си мечти за високо образование – то стига до седми прогимназиален клас. Завършва основното си образование в родния си град и започва работа на 15 години, за да помага на семейството си, останало без баща след войните 1912-1918 г. Труди се като продавач в магазини,
прислужник в Популярна банка, където усилено изучава банковото дело
като книговодител, и счетоводител в Дървообработващия завод в Пещера. През младите години Атанас проявява разностранни интереси. Участва активно в различни дейности на въздържателното дружество в Пещера – в борбата за трезвеност с председател д-р Стефан Гаврийски. А по онова време отчаяни въздържатели са Йордан Ковачев, Иван Велков, Георги Арачийски, Леонид Мерджанов. Включва се в движението за изучаване на международния език „Есперанто“, като си кореспондира с есперантисти от Финландия, Чехословакия, Америка, Аржентина, Китай, Англия. В неговите дейности участват по-късно Стоян Танев, Цветан Гиздов, Стоян Кендеров, Стефан Манчев. Участва в създаването и дейността на атеистичната организация „Безбожник“/1929 г./, с другарите си Демир Демирев, Георги Самаров, Аспарух Хамамджиев и др. Формира се група от прогресивни младежи, наречена „Мошава“ с водач Малин Малинов, с което се слага началото на туристическото дружество „Купена“. Положително проявление на младежките групи е създаването на футбола /1918-1919г./.
Радетел на кооперативното движение,
Атанас Терзиев ръководи редица дейности на Популярна банка като пропагандира създаването на клубове, читални и други развлечения към кооперациите за младежта.
Привлечен от литературата и изкуствата, той чете класиците, запознава се с преводна съветска литература и активно участва във формирани групи от идеалисти младежи, инициативни в културно отношение. Подготвят се и се представят пиеси пред гражданството на Пещера. И самият той проучва, изследва и описва историите на създаването и действията на възникващите в града различни групи и движения.
Интересни са връзките на Атанас Терзиев с различни обществено-политически дейци, с които поддържа редовна кореспонденция. Такъв е Йордан Ковачев – колоритна личност с голямо обаяние като общественик, писател, политик, един от най-талантливите преводачи в България на руските класици Пушкин, Лермонтов, Тютчев. Дългогодишна е и връзката му с неговия учител по рисуване, художникът Никола Димитров, с когото си пише до неговата смърт.
В началото на 1945 година
Атанас Терзиев е мобилизиран и заминава за фронта в санитарна част,
където пребивава до края на войната. Като ветеран от Втората световна война е награден с орден. В своите спомени той разказва за пътищата на войната, за събитията при Драва-Соболч и Драва-Чехи, за влаковете с ранени войници, за смелостта на българските герои, за войнишките съдби.
В мирните години Атанас Терзиев продължава да работи в Популярна банка и активно се включва в обществения живот на града. През 1952 г. е предложена неговата кандидатура за
кмет на Пещера, където работи до 1956 г.
Вълнението му е голямо и той заявява: „Гласува ми се доверие, което значи отговорност.“
Редят се години с ентусиазъм и редица постижения, но и с много трудности, които се опитва да преодолява. Започва строителството на административната сграда на Градския народен съвет след отчуждаване и събаряне на стари паянтови постройки. Поставено е началото на Баташкия водносилов път и ВЕЦ „Пещера“. Намеренията са това строителство да се използва за
благоустрояване на града
Започва се с работнически жилища на мястото на отчуждени стари и негодни постройки. Построява се нов резервоар, околовръстен канал за събиране на дъждовни води от скатовете на м. Голяма страна и от всички дерета в западната част на града. Бившите гробища са превърнати в парк с паметник-костница на падналите граждани на Пещера в борбата срещу турското робство, капитализма и фашизма. Проектът е на арх.Тодор Кожухаров и изпълнител от колектив с ръководител Маша Йончева. Един изключително надарен майстор-каменоделец е Владо Шопов.
Много от обектите се започват и завършват на доброволни начала от гражданството.
Предоставена за Пионерски дом е отчуждената къща на Кьосеиванови, която носи името на Никола Вапцаров. Открита е лично от майката на поета. Домът развива разнообразна дейност благодарение находчивостта и уменията на неговия директор Никола Маринов.
През 1956 г. е основан ОС на БТС, на който Атанас Терзиев е председател. По-късно по негова инициатива е поставен въпроса за
построяване на хижа около лагера на отряд „Антон Иванов“ в м. Техеран
Извършва се строителство на трафопост на новооткритата пещера „Снежанка“.
Едновременно с постиженията налице са и неимоверни трудности. За преодоляване на безработицата общината организира курсове – създава се килимарски цех в разрастващия се Стопански промкомбинат, започва участието на хората с доброволен труд, ражда се самооблагането. Полагат се основите за създаване на ТКЗС. След изтичане на мандата, през 1956 г. Атанас Терзиев е прехвърлен на работа в Потребителна кооперация „Петър Велев“ като председател. Още през първата година под негово ръководство са налице резултати от съвместната дейност: планът се изпълнява, печалбата е увеличена, раздадени са голям брой дивиденти, укрепена е трудовата дисциплина. Започва строеж на закусвалня, ресторант „Родопски светлини“ е открит. Продължава разширяването на магазинната мрежа в града.
След решение ГК на БКП Атанас Терзиев отново е преместен на друга работа
- последователно е инспектор в Професионалните съюзи в Пазарджик и Пещера, председател на Контролния съвет на ТКЗС–Пещера. Продължава да участва в обществения и политически живот на града. Прави редица проучвания по историята на различните дружества, съюзи и формирования, на родното си място и на рода си.
През 1942 г. създава семейство с Мария Солова и имат три деца, които продължават да пазят заветите на своите родители, тяхната вяра в доброто и надеждите за по - смислен и качествен живот. Още през младите си години се интересува от литература и изкуство, автор е на много стихотворения, разкази, опити за повести и романи, драми и сатирични миниатюри, повечето - непубликувани. През 1999 г. бе издадена книгата – опит за портрет „Напразно ли живях“ (автор Екатерина Данчева), посветена на Атанас Терзиев. Негови издадени творби са поместени и в антологията за Пещера „Под сянката на стария кавак“ /2005г./. Първата му издадена книга е пътеписът „От Пещера до Париж и обратно“/2006г./, плод на едно пътуване на автора на Запад през 1980 г. Книгата дава представа за мислите и чувствата на един човек, живял през две епохи, носил в себе си противоречията им, но с формирани възгледи за живота и света.
През 2011 г., по случай 100 години от рождението му, неговите наследници издават книгата му „Моите пътувания“- пътни бележки за многобройните пътувания из страната и някои в чужбина, като водещ на група от Клуба на пенсионера–Пещера.
Преклонението му пред забележителностите на България, красотите на българската природа и историческите личности е пропито във всяка негова дума или израз, във всеки ред.
Целият си деен живот Атанас Терзиев посвещава на България, на родния си град Пещера, на семейството си. И до последния ден от живота си той се интересува от всичко, не може да си представи, че ще напусне този свят – толкова много му се живее… И остава със своите размишления в творбите си, запазва чрез тях желанието си да бъде.
Умира на 12 август 1990 г. в Пещера.
Фонд „Атанас Терзиев” има в Държавния архив.
Екатерина ДАНЧЕВА