Други

110 години от рождението на Атанас Терзиев

  09.06.2021 06:08             
110 години от рождението на Атанас Терзиев
АТАНАС ТЕРЗИЕВ

Видният общественик посвети целия си живот на родното място и съгражданите си

ПЕЩЕРА. Атанас Терзиев е една личност, вярна на идеалите на  своето поколение, която поставя над всичко работата в името на човека. Безпределната му честност и взискателност към себе си и другите го открояват сред заобикалящите го. Животът му, продължил почти осем десетилетия, е пропит с възторг и разочарование, радост и мъка, удовлетворение от постигнатото. За него той споделя: “Животът е много сложен. И хубавото, и лошото вървят заедно… А на мене все още ми се иска да живея!“

Роден е на 7 май 1911 г. в град Пещера. Израства в многолюдно семейство на майстор колар и домакиня, заедно с двама братя и малка сестра. Трудният живот на семейството не му позволява да осъществи своите и на родителите си мечти за високо образование – то стига до седми прогимназиален клас. Завършва основното си образование в родния си град и започва работа на 15 години, за да помага на семейството си, останало без баща след войните 1912-1918 г. Труди се като продавач в магазини,

прислужник в Популярна банка, където усилено изучава банковото дело

като книговодител, и счетоводител в Дървообработващия завод в Пещера. През младите години Атанас проявява разностранни интереси. Участва активно в различни дейности на въздържателното дружество в Пещера – в борбата за трезвеност с председател  д-р Стефан Гаврийски. А  по онова време отчаяни въздържатели са Йордан Ковачев, Иван Велков, Георги Арачийски, Леонид Мерджанов. Включва се в движението за изучаване на международния език „Есперанто“, като си кореспондира с  есперантисти от Финландия, Чехословакия, Америка, Аржентина, Китай, Англия. В неговите дейности участват по-късно Стоян Танев, Цветан Гиздов, Стоян Кендеров, Стефан Манчев. Участва в създаването и дейността на атеистичната организация „Безбожник“/1929 г./, с другарите си Демир Демирев, Георги Самаров, Аспарух Хамамджиев и др. Формира се група  от прогресивни младежи, наречена „Мошава“ с водач Малин Малинов, с което се слага началото на туристическото дружество „Купена“. Положително проявление на младежките групи е създаването на футбола /1918-1919г./.

Радетел на кооперативното движение,

Атанас Терзиев ръководи редица дейности на Популярна банка като пропагандира създаването на клубове, читални и други развлечения  към кооперациите за младежта.

Привлечен от литературата и изкуствата, той чете класиците, запознава се с преводна съветска литература и активно участва във формирани групи от идеалисти младежи, инициативни в културно отношение. Подготвят се и се представят пиеси пред гражданството на Пещера. И самият той проучва, изследва и описва историите на създаването и действията на възникващите в града различни групи и движения.

Интересни са връзките на Атанас Терзиев с различни обществено-политически дейци, с които поддържа редовна кореспонденция. Такъв е Йордан Ковачев – колоритна личност с голямо обаяние като общественик, писател, политик, един от най-талантливите преводачи в България на руските класици Пушкин,  Лермонтов, Тютчев. Дългогодишна е и връзката му с неговия учител по рисуване, художникът Никола Димитров, с когото си пише до неговата смърт.

В началото на 1945 година

Атанас Терзиев е мобилизиран и заминава за фронта в санитарна част,

където пребивава до края на войната. Като ветеран от Втората световна война е награден с орден. В своите спомени той разказва за пътищата на войната, за събитията при Драва-Соболч и Драва-Чехи, за влаковете с ранени войници, за смелостта на българските герои, за войнишките съдби.

В мирните години  Атанас Терзиев продължава да работи в Популярна банка и активно се включва в обществения живот на града. През 1952 г. е предложена  неговата кандидатура за

кмет на Пещера, където работи  до 1956 г.

Вълнението му е голямо и той заявява: „Гласува ми се доверие, което значи отговорност.“

Редят се години с ентусиазъм и редица постижения, но и с много трудности, които се опитва да преодолява. Започва строителството на административната сграда на Градския народен съвет след отчуждаване и събаряне на стари паянтови постройки. Поставено е началото на Баташкия водносилов път и ВЕЦ „Пещера“. Намеренията са това строителство да се използва за

благоустрояване на града

Започва се с работнически жилища на мястото на отчуждени стари и негодни  постройки. Построява се нов резервоар, околовръстен канал за събиране на дъждовни води от скатовете на м. Голяма страна и от всички дерета в западната част на града. Бившите гробища са превърнати в парк с паметник-костница на падналите граждани на Пещера в борбата срещу турското робство, капитализма и фашизма. Проектът е на арх.Тодор Кожухаров и изпълнител от колектив с ръководител Маша Йончева. Един изключително надарен майстор-каменоделец е Владо Шопов.

Много от обектите се започват и завършват на доброволни начала от гражданството.

Предоставена за Пионерски дом е отчуждената къща на Кьосеиванови, която носи името на Никола Вапцаров. Открита е лично от майката на поета. Домът развива разнообразна дейност благодарение находчивостта и уменията на неговия директор Никола Маринов.

През 1956 г. е основан ОС на БТС, на който Атанас Терзиев е председател. По-късно по негова инициатива е поставен въпроса за

построяване на хижа около лагера на отряд „Антон Иванов“ в м. Техеран

Извършва се строителство на трафопост на новооткритата пещера „Снежанка“.

Едновременно с постиженията налице са и неимоверни трудности. За преодоляване на безработицата общината организира курсове – създава се килимарски цех в разрастващия се Стопански промкомбинат, започва участието на хората с доброволен труд, ражда се самооблагането. Полагат се основите за създаване на ТКЗС. След изтичане на мандата, през 1956 г. Атанас Терзиев е прехвърлен на работа в Потребителна кооперация „Петър Велев“ като председател. Още през първата година под негово ръководство са налице резултати от съвместната дейност: планът се изпълнява,  печалбата е увеличена, раздадени са голям брой дивиденти, укрепена е трудовата дисциплина. Започва строеж на закусвалня, ресторант „Родопски светлини“ е открит. Продължава разширяването на магазинната мрежа в града.

След решение ГК на БКП  Атанас Терзиев отново е преместен на друга работа

- последователно е инспектор в Професионалните съюзи в Пазарджик и Пещера, председател на Контролния съвет на ТКЗС–Пещера. Продължава да участва в обществения и политически живот на града. Прави редица проучвания по историята на различните дружества, съюзи и формирования, на родното си място и на рода си.

През 1942 г. създава семейство с Мария Солова и имат три деца, които продължават да пазят заветите на своите родители, тяхната вяра в доброто и надеждите за по - смислен и качествен живот. Още през младите си години се интересува от литература и изкуство, автор е на много стихотворения, разкази, опити за повести и романи, драми и сатирични миниатюри, повечето - непубликувани. През 1999 г. бе издадена книгата – опит за портрет „Напразно ли живях“ (автор Екатерина Данчева), посветена на Атанас Терзиев. Негови издадени творби са поместени и в антологията  за Пещера „Под сянката на стария кавак“ /2005г./. Първата му издадена книга е пътеписът „От Пещера до Париж и обратно“/2006г./, плод на едно пътуване на автора на Запад през 1980 г. Книгата дава представа за мислите и чувствата на един човек, живял през две епохи, носил в себе си противоречията им, но с формирани възгледи за живота и света.

През 2011 г., по случай 100 години от рождението му, неговите наследници издават книгата му „Моите пътувания“- пътни бележки за многобройните пътувания из страната и някои в чужбина, като водещ на група от Клуба на пенсионера–Пещера.

Преклонението му пред  забележителностите  на България, красотите на българската природа и историческите личности  е пропито във всяка негова дума или израз, във всеки ред.

Целият си деен живот Атанас Терзиев посвещава на България, на родния си град Пещера, на семейството си. И до последния ден от живота си той се интересува от всичко, не може да си представи, че ще напусне  този свят – толкова много му се живее… И остава със своите размишления в творбите си, запазва чрез тях желанието си да бъде.

Умира на 12 август 1990 г. в Пещера.

Фонд „Атанас Терзиев” има в Държавния архив.

Екатерина ДАНЧЕВА


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ, ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР, ГРИМ. 0888 616 438

ВЪЗРАСТНА ЖЕНА ТЪРСИ ЖЕНА, КОЯТО ДА ЖИВЕЕ ПРИ НЕЯ НА СИМВОЛИЧЕН НАЕМ, НЕ ЗА ГЛЕДАНЕ, А ЗА КОМПАНИЯ. 0884 223 113

ПРОДАВАМ ЕТАЖ ОТ КЪЩА, ЦЕНТЪР, 0878 312 415
Всички