Четвъртък, 02 Сеп 2021
 
Пазарджик

В Годишника – събития, лица, документи, история...

  31.05.2021 06:11             
В Годишника – събития, лица, документи, история...

ПАЗАРДЖИК. Излезе от печат 11-ят том на Годишника на Регионалния исторически музей. Тиражът е 300 тома. Изданието е под редакцията на проф. д-р Красимира Табакова от Софийския университет „Свети Климент Охридски”, доц. д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в Панагюрище и Борис Хаджийски, директор на Регионалния исторически музей в областния център.

Корицата – запазената марка на сборника,

е дело на покойния виден наш изкуствовед доц. д-р Петър Змийчаров. На нея е изобразена колона от катедралния храм „Успение на Света Богородица” в Пазарджик, създавайки внушението за синтез между хартия, дърво и камък.

От 2010 г. насам Годишникът се наложи като търсено четиво не само за любителите на историческите научни изследвания. С авторски разработки участват музейни специалисти, представители на академичната гилдия и Държавния архив.

Научните съобщения са в областта на

археологически и епиграфски проучвания,

етнографски изследвания, исторически събития и личности от Възраждането, от новата и най-новата история на Пазарджишкия край. Изданието съдържа различни раздели, студиа, статии, събития и личности, музейни фондове, документи, изложба. Отделно присъства официален отдел и имената на десетки дарители на музея. В Годишника са публикувани интересни материали от архива на музейния фонд, които

по никакъв друг начин не могат да достигнат до читателя

Регионалният исторически музей е представен от историците Мария Йорданова, Пенка Николова, Бойко Сираков, Георги Геров и Любка Тодорова. Академичната гилдия присъства с различни разработки на проф. д-р Иля Прокопов от Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград, доц. д-р Катерина Венедикова от Института за исторически изследвания при БАН, доц. д-р Милен Куманов, Десислав Христов, д-р по история.

Изданието вече се наложи и в национален мащаб

Затова допринася участието на известни учени със свой поглед към историята, събитията и личностите.

Проф. д-р Иля Прокопов разглежда колективни находки от бронзови монети – имитации от типа Стримон (Тризъбец), открити в Пазарджишко. Сбирката край Паталеница съдържа 30 имитации на македонски монети от вида Глава на речния бог Стримон с венец от тръстикови листа. На опаковата страна има надпис, орнаментиран

с два делфина

– Тризъбец с остриетата нагоре. На дръжката е изобразен и монограм. Повечето монети са изковани върху по-стари екземпляри на монети на македонски царе и градове. Датирани са от 187 до 167 години преди Христа. Все още не е ясно кой имитира монетите и за кого са предназначени.

Доц. д-р Катерина Венедикова представя епиграфски паметници на арабско писмо от 16 до 19 век – мраморни строителни надписи на баня, часовникова кула, чешми и джамии, надгробни колонки и плочки. Запазени в музея са и надписи върху сахани и

ятагани

Има и имена, титли и професии. Сред тях е и името на Хюсрев бей, дарител за построяването на Паша хамам, завършен през 1570 г., а Хали молла е автор на текста на надписа на хронограмата. Една година по-късно Айше Султан, дъщеря на Мурад Трети, дарява средства за построяването на чешма при хана на Ибрахим Паша. Най-ранният надпис на действащата днес Куршум джамия в Пазарджик е в чест на първия строител Назър ага през 1667- 1668 г.

През 18 век строителните надписи на османотурски език са повече. Пет от тях са свързани с името на Ибрахим ага, с чиито средства

била завършена старата Часовникова кула

в града през 1741 – 1742 г. Осигурява средства и за построяването на 2 чешми в Пазарджик и по една в Пещера и Ветрен. Интерес буди надписът върху съдче от везни, в който са отбелязани името и титлата на Сеййид (Знатния).

В музея има и надписи на обикновени хора без титли, звания  и професии, изписани само с личните и бащините имена. След тях е лят бакърен съд (сахан) с надпис Ахи Евран и вакъфа Сахим Мустафа Кадь, старейшина на Табашкия

(кожухарския)

еснаф. През 16-17 век табашкият занаят е имал представители и в Татар Пазарджик. През 1596 г. са регистрирани 10 табаци. Двата надписа са без дата, но се определят към края на 18 век.

Етнографът и краевед Александър Арнаудов показва стенописната жилищна украса в Пазарджик през 19 век. В началото на публикацията той припомня

впечатленията на пътешественици, посетили Татар Пазарджик

Филип дьо Френ Кане през 1573 г. отбелязва: „Отседнахме в Татар Пазарджик – красив, голям градец, неизказано приятен.” Турският му колега Евлия Челеби споделя: „Той е богат градец в едно плодородно поле...”, „Пазарджик е чист, много запазен и се намира на главния царски път.” Герард К. Дриш през 1718 г. пише: „Сградите тук по устройство, големина и красота стоят далеч по-високо от тези в Ниш и София и всички други места...”

Думата „красота” се отнася и за вътрешната им украса. Запазени стенописи днес има в къщите на художника Станислав Доспевски, Николаки Христович, Константин Величков, Михалаки Пожаров, Вельо Иванов, Яков Матакиев, Петър Матакиев.

Традицията с украсата продължава и след Освобождението, например в Измирлиевата къща, богата и с архитектурни пейзажи. С по-богато изписване е представителното помещение на къщата. Цоклите на стените са очертани с цветни линии. На алафрангите в гостните стаи присъстват

екзотични растения и птици

Най-голямо внимание на външните стени е отделено на Пожаровата къща (1856 г.), която с архитектурния си облик и украса е сред най-представителните сгради в града. Изписването на възрожденските къщи е част от богатото културно наследство на Пазарджик.

Вяра Петрова от Археологическия музей „Мечислав Домарадски” в Септември изяснява сцени от атическата червенофигурна керамика, открита при разкопките на археологическия обект Емпорион Пистирос, свързани с бог Дионис – царят на виното. Изображенията са върху амфори, чаши и други предмети, датирани от 5 век преди Христа. Те припомнят за празници в негова чест с негови спътници. Сюжетът е от късно класическата епоха с

изобразени свещени животни

- бик, козел, змия, сърна, пантера.

Червенофигурните съдове на Емпориона потвърждават, че обектът е селище, в което култът към Дионис е възприеман еднакво от местните жители и елинските търговци при сключване на сделки, скрепени с клетвата на бог Дионис.

В публикацията си етнографът Мария Йорданова акцентира върху лицата на хората зад маските в маскарадните игри в септемврийското село Варвара. Дервишовден в селото се празнува на 1 януари – Нова година (Васильовден).

Саморъчно изработените маски

носят названието сурати. Маските и костюмите преобразяват участниците до неузнаваемост. Чрез тях те осъществяват връзка с „отвъдния”, чуждия свят, откъдето трябва да измолят благодат за живите и да добият нови сили за защита. Маската и лицето зад нея са взаимозависими. Тя (маската) не би „оживяла” без лицето. В даден момент то (лицето) се идентифицира с маската. Потвърждение на тази теза са изразите на варварци: „Аз съм дервиш.”, „Аз съм мечка.” Основната обредна роля се изпълнява от дервишите, а второстепенните от невеста, младоженец, девер, деверица, циганин с циганка, мечкар и мечка, поп. Пълното превъплъщение на лицето зад маската в ролята е предпоставка за добра представяне. За това са важни личните качества на изпълнителя. Варварците вярват, че маскираните изчистват от болести и злини и че годината за тях ще е здрава. Маскарадните игри им носят чувството за свобода.

В съобщението си археоложката Любка Тодорова за първи публикува

десет кръста

– от тях два елколпиони и седем процесийни. Един от двата кръста е открит при разкопки на Цепина през 1986 г., а вторият - в местността Градището в землището на септемврийското село Симеоновец. Датирани са от 10 – 11 век. Имат един и същ стил на изображение. Пет от седемте кръста също са намерени при проучване на крепостта Цепина. Шестият е открит през 1965 г. югоизточно от южния кораб на базиликата в Цепина. Последният седми е намерен при проучване в местността Църковен рид край село Нова Махала през 1987 г. Датирани са от 10 – 12 век. Публикуваните кръстове допълват тези от 11 до 14 век, когато местното население изповядва християнска религия.

Доц. д-р Милен Куманов разказва за

изгубената битка на Цар Борис Втори срещу Кимон Георгиев

Колегата му Десислав Христов публикува данни от живота и дейността на Михаил Такев – министър, политик, държавник. Публикацията е посветена на 100-годишнината от убийството на именития пещерски гражданин. Авторът прави обобщението, че дейността му е съизмерима и в нашето съвремие с демократизма, хуманизма и патриотизма.

Темата в публикацията на Бистра Риндова е за живота и божието служение на отец Борис поп Харампиев и неговите наследници.

Пенка Николова представя живота и личността на Константин Величков в изложба под надслов:

„Величковият род”

Посветена е на 165-та годишнина от рождението на видния наш съгражданин. В експозицията са представени автентични фотографии, оригинални документи и вещи. Целта е да се акцентира върху семейството и родствениците му.

Изложбата

„Спортът в Пазарджик през 2020 г.”

представят уредниците Бойко Сираков и Георги Геров. Поводът е изборът на Пазарджик за Европейски град на спорта за 2020 г. В експозицията е показан снимков и документален материал за развитието на спорта от края на 19 век до наши дни. Сред експонатите са бронзовата статуетка на Диляна Георгиева, световна шампионка по художествена гимнастика от Страсбург (1983 г.). Изложбата припомня за победите на Георги Мърков в борбата, на олимпийския шампион от Мюнхен през 1972 г. Йордан Биков. Читателите се запознават и със спортните клубове в града.

Ненка Иванова, шефка на Държавен архив в Пазарджик, представя историята на Музикалното дружество „Маестро Георги Атаносов” – Пазарджик послучай 100-годишнината от основаването му.

Елисавета Иванова изготви съдържанието на

10-те тома на Годишника

– от 2010 г. до 2019 г. Изданието припомня за дългогодишната проучвателска дейност в музея на историците Здравка Лицова и д-р Румяна Кацарова, отишли си от този свят през 2020 г. Отпечатани са и имената на десетки дарители на музея.

Официалният отдел в Годишника включва материали от работата на Сдружението „Български музеи”, чийто председател е Борис Хаджийски.

Пенка МИХАЙЛОВА


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

ДАВАМ АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ. 0988 739 272

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ: ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР И ГРИМ, 0888 616 438.

СКЛАД ТЪРСИ РАБОТНИК, МНОГО ДОБРО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, 0888 408 735.
Всички