Единственият град, който води с победа на Каспаров, и сега е номер едно, но искаме признание за успеха, казва гм Николай Нинов
ПЛОВДИВ. На проведените в периода 16-20 май под тепетата републикански отборни първенства за сеньори представителния тим на „Общински шахматен клуб-Пазарджик” в състав гм Крум Георгиев, гм Николай Нинов, мс Красимир Бранков и мс и председател на клуба Димитър Славов, защити реномето си на водещ в страната. Тимът спечели първите две надпревари (блиц и рапид), с което вече е притежател на всяка от трите шампионски купи, след като бе носител на трофея в класиката през 2019 г. Забележителното в случая е, че
за последното десетилетие това бе първата изцяло пазарджишка формация на отбора
За уточнение, в стандартните шампионати, в последните от които тимът ни бе неизменно на подиума, регламентът позволява шестима състезатели. Малко не достигна за хеттрик от титли, като в турнира с най-дълга контрола изоставането на старта от другия фаворит ”Асеновец” – Асеновград не можа да бъде наваксано. Като успех следва да се отчете и представянето на първия отбор на града в горната възрастова група (кандидат-майсторите Атанас Начев, Люлин Гечев и Атанас Атанасов), които завършиха четвърти, непосредствено след трите фаворита и преодолявайки в преки двубои конкуренцията на останалите три тима. Ето какви впечатления сподели един от героите – гросмайстор Николай Нинов:
За успеха
„Разбира се, няма как да не сме доволни от постигнатото в навечерието не само на празника на града ни и личните поводи на почти всички участници в отбора, а също така и на новата годишнина от първата републиканска отборна титла при мъжете. Как обаче се провежда състезание по време на пандемия? Изменената обстановка неизбежно сложи своя отпечатък върху начина и изобщо провеждането на турнири, за щастие тези дни поне не ни се наложи да играем с маски. А шахматът има едно огромно предимство спрямо останалите спортове и това е интернет. Вече се проведе и онлайн олимпиада, на която България преодоля предварителните групи и завърши на 9-то място, а неотдавна се състоя и европейско клубно първенство.”
За промените в шахмата
„Промени през последните десетилетия има и немалко от тях не бих охарактеризирал като положителни. На първо място добре познатия термин от кръстословиците за шахматен коефициент с три букви и серия неудачни нововъведения към него през последното десетилетие. Аз бях силно заинтригуван от подредба на спортовете по трудност, в която шахматът e на 4-то място след колоездене, бокс и вдигане на тежести. Трудоемко е. Ето случай, в който известен наш гросмайстор, разочарован от загубена партия, казва на съперника си: ”И аз се приготвях два часа”, на което последвал невъзмутим отговор ”Аз пък отделих 6 часа”. Като добавим и навлязлата практика да се провеждат по два, а понякога три кръга на ден с цел по-бързото протичане на турнира, то често повече от половината денонощие може да се окаже напълно ангажирано в игра и анализи. Така че ако някой смята, че шахматистите просто местят фигурите между някоя и друга чаша с кафе, греши. Така например, в предпоследния ден на открит турнир ми се събраха две петчасови партии с интервал от един час – резултатът си струваше, но с цената на болки в краката. И понеже засегнахме темата блиц, въпреки че става дума за 3 минути с добавка от две секунди за всеки изигран ход, първенството ни на 16 май продължи повече от 3 часа с изиграване на 7 кръга. Но компютризацията, все по-големия интензитет на турнирите, хилядите нови партии през всяка седмица – тези тенденции облагодетелстват по-младите играчи и затова появата на поредния 13-годишен гросмайстор не впечатлява никого.
През последните десетилетия се промени и статуквото на най-големите шахматни форуми – приемникът на почти непобедимия отбор на СССР, Русия, няма това превъзходство, напротив – на шахматните олимпиади вместо тях триумфира Украйна, а Армения го стори цели три пъти. Американците, които по традиция разчитат на наемници, също успяха, а на сцената излезе и Китай с впечатляваща двойна победа на олимпиадата през 2018 г. Днес те не скриват намеренията си да сложат ръка на всичките 4 най-престижни титли. Е, за званието световен шампион при мъжете, което им липсва, ще им се наложи да почакат за нов шанс. Може да прозвучи невероятно, но само преди няколко години имахме повече гросмайстори от тях!
Не бива да се пропуска и изключителния бум на шаха в западноевропейските държави, който в момента е допълнително подсилен от нашумелия сериал ”Дамски гамбит”. У нас излезе едноименната книга, което всява надежда, че скоро ще има ”шахматна лудост” и у нас.”
За Антоанета Стефанова и номинацията й за премиер
„Лично за мен представянето на една от най-елитните български спортистки в подобна светлина бе малко изненадващо, дори бих го оприличил повече на антиреклама. Навсякъде за нея срещахме единствено ”световната шампионка по шахмат”, на което мнозина биха възразили, че тя не притежава такова звание в момента. В действителност Стефанова е изключителен феномен – тя започна да ниже победи още на 7-годишна възраст, счупи поредица от рекорди, като нейната първа световна титла е през 1989 г. в групата до 10 г. с резултат 11 точки от 11 възможни, с цели 3 пред следващите. При жените тя стана световна шампионка през 2004 г.
добави и титла по ускорен шах (рапид), без да броим многобройните турнирни победи и няколкото комплекта медали от индивидуални европейски първенства, Антоанета с пълно основание може да наредена редом до Стефка Костадинова. Но нейното представяне бе, меко казано, неправилно.”
Българският шахмат – поводи да се гордеем
„Неточно Слави Трифонов твърди, че България има двама световни шампиони по шахмат. През гореспоменатата 1989 г. имаме други двама първенци (от тях Веселин Топалов печели убедително групата до 14 г.) на същия шампионат за юноши и девойки, а броени месеци след него Васил Спасов става шампион до 20 г. Но 2005 г. се оказа дори още по-запомняща се, когато в рамките на 4 дни към действащата носителка на титлата Стефанова списъка ни с първенци на планетата, редом с Веселин Георгиев (при играчите с увреден слух) и Петко Петков (при шахматните проблемисти), попълниха Любен Спасов при сеньорите и Топалов при мъжете. С неговия триумф бе оформен и шампионски дубъл, за който свръхсили като Русия и (в по-ново време) Китай засега само си мечтаят. Уви, даже наличието на петима световни шампиони не спомогна особено този масово практикуван спорт да придобие повече популярност. Напротив, когато Топалов заслужено бе избран за спортист на годината, се намериха обсъждащи дали шахът е спорт или не.”
Пазарджишкият шах
„На местно ниво този проблем съществува с пълна сила, въпреки че има немалко причини да бъдем горди. Винаги с удоволствие съм изтъквал изключителната победа на гросмайстор Крум Георгиев на олимпиадата в Ла Валета (1980) над Гари Каспаров, когото разнообразни анкети продължават да излъчват за най-велик шахматист на всички времена. Последното подобно допитване през ноември съвпадна с 40-та годишнина от самата партия, оказала се единствено поражение на бъдещия шампион за цялата календарна година и донесла престижно равенство в мача с доминиращия тогава тим на СССР. Накратко, няма друг град в България, който статистически да води на Каспаров.
Друг изтъкнат наш шахматист – Валентин Луков, който е утвърден с най-високото шахматно звание през 1988 г. едновременно с Крум, е един от малцината ”чужденци”, печелили турнир на територията на СССР. По брой гросмайстори делим с Плевен 3-то място в страната непосредствено след София и Пловдив. Примерно родният град на Топалов Русе няма втори, с по един гросмайстор са още Варна и Бургас.
Ако се твърди, че за местния ни клуб се състезават двама българи световни шампиони, то това вече ще бъде вярно – освен Васил Спасов, от изминалата година към нас се присъедини и изобщо първият ни индивидуален първенец – гм Кирил Георгиев, спечелил също юношеската титла под 20 г. през 1983 г. в Белфор (Франция), всеки от двамата е и 6-кратен шампион на България, а имаме и удоволствието да ги наблюдаваме на място в еднодневния рапид. Както е известно, Кирил победи убедително и в двете досегашни издания на този нов за Пазарджик турнир.”
Пазарджишкият тим
„Ренесансът в местния шахматен клуб настъпи през 2017 г. със завръщането на Крум Георгиев, като към отбора се присъедини и Васил Спасов. Логично първото ни участие показа, че всички трябва да се съобразяват с нас, включително хегемона (по подобие на тамошния футболен клуб) през последното десетилетие ”Абритус” – Разград, който, от 2012 г. насам само веднъж пропусна да спечели националното първенство по класически шах. С победа над актуалния тогава шампион ”Чесбомб”–Пловдив завършихме втори, в личен план съм предоволен от активната си роля в три от четирите спечелени мача. А чувството от този исторически първи подиум за клуба от града ни е трудно да бъде описано. През следващата година бяха въведени две нови първенства – по рапид и блиц. Тогава завършихме в подножието на медалите, но през 2019 г. пропуснатите шансове ни се върнаха във вид на победа в блица, 2-ро място в рапида и 3-то в класическия шах. Тогава „Знаме” писа за първата републиканска отборна титла при мъжете през новия век. За съжаление не се получи така с някои местни медии, които представиха информацията крайно необективно и в резултат и до ден днешен болшинството местни любители нямат представа за резултатите на клуба. Уви, това по някакъв начин рефлектира върху цялостното отношение към него, независимо, че в края на същия юни се проведе и 1-вия международен рапид турнир в Пазарджик, който тутакси се превърна в най-силния от гледна точка на участници с международни звания през този век в страната, а през август спечелихме убедително и отборния сеньорски шампионат.”
Субсидията
„Нашите републикански първенства бяха многократно отлагани, а домакинствата променяни. В добавка на практика не получихме очакваната субсидия от общината, което, въпреки разразилата се Ковид-криза, бе много неприятна изненада след спечелените национални титли, при това в хода на кампанията за Пазарджик като европейска спортна столица. По тази причина се отказахме от сеньорските първенства, а потвърждение за трите отборни шампионата, заедно с прикачени към тях индивидуални за сеньори, се появиха едва в края на август. Имахме непълни две седмици за реакция, като на практика трябваше сами да решаваме за настаняването. За съжаление точно тогава на Крум Георгиев му се наложи да се бори с пневмония и го загубихме за двете съревнования. Вече на място се оказа, че не можем да картотекираме набелязан състезател за негов заместник. Въпреки всичко тимът завърши 3-ти в блица и почти спечели рапида – получи се дележ на 1-то място с ”Абритус”, които бяха обявени за шампиони по трети допълнителен показател. Приравнено към футбола, може да се каже, че разградчани спечелиха с един отбелязан гол в повече при равни точки и голова разлика. Разбира се, остана разочарованието от този малшанс, но след още едно 2-ро място в класиката, заедно с моите първо и второ места, съответно в индивидуалните сеньорски по рапид и блиц, може да се заключи, че с максималните 5 подиума се утвърдихме като първи подгласник на големия фаворит. За сравнение, другият отбор, успявал да спечели титла през последните години - ”Чесбомб” (Пд) – с трима национали в състава си можа да се похвали само с едно 3-то място.
За жалост ситуацията на място е почти непроменена и през втората година. Сегашната субсидия е близо наполовина по-малка в сравнение с получената през 2019 г. т. е. преди да бъде спечелена първата републиканска титла. Събрана с 600-те лева, отпуснати през миналата година, двете общо не покриват разноските по миналогодишните ни участия, които завършиха със спечелване на максималния брой отличия (но и за тях до ден днешен не сме получили никаква премия). Странна е и случката в самия край на миналата година, свързана с молба към председателя на клуба ни да представи тези резултати при положение, че той бе направил това още през септември. Надявам се, че се касае за административна грешка в придвижването на документацията и нейното съответно забавяне, която ще бъде отстранена най-скоро и всички тези постижения ще получат подобаващ отзвук. Още повече, че до момента общинската управа охотно е отпускала средства за провеждането на еднодневния рапид и затова не би следвало да има трудности около премии и финансирането на едноседмичен национален шампионат.
Желанието ни е да продължим да носим отличия за родния си град, но и тези усилия да получат адекватно отношение и признание. Целта ни е да детронираме разградския хегемон, което според мен е напълно реално в близките 2-3 години, но трябва да се отчете, че факторът време не работи в наша полза. Затова подкрепа ни е нужна именно сега. Междувременно ние, както в току-що завършилите първенства, ще се постараем да обогатим витрината на клуба с нови трофеи.”
Дочо ЧАНЕВ
