РАКИТОВО. Неочаквани емоции донесе неучебният ден. Въпреки прогнозата за дъждовно време сутринта е слънчева и топла. Това дава основание да се създаде бърза организация за поход до местностите Дронтовица и Кулата – Градот.
Някои от учениците вече са излизали на разходки до близки места около училището през тази пролет. Правен е и поход към местността Дронтовица, но без да се достигне до горската поляна там. Амбицията е този път да се включат поне няколко учители за водачи, за да могат да участват всички желаещи момчета. Основен водач е Петър Петров, учител по БЕЛ и маратонец, който редовно тренира по маршрута. Включват се и Михаил Попчев – учител по физкултура, Латин Ананов – инструктор и Свилен Топчиев – учител по математика. За похода се записват 39 момчета, но в последния момент желание проявява и Славчо Тодоров, който е нов ученик и за първи път участва в поход.
Помощник-директорът Кунчо Караджов строява учениците, отделя участниците и ги разпределя по тройки – за носене на раничките с вода и храна. Както обикновено в кухнята е приготвено кафе за всички. Седем – осем хляба, маргарин, лютеница, сладкиши – в гората всичко е толкова вкусно.
Колоната поема към местността Парка, но скоро водачът Петър Петров се отклонява от асфалта и тръгва по черния коларски път. Децата са възбудени и питат за мечки. Няма как да има мечки, защото групата от над 40 човека вдига голям шум. Никое животно не би дръзнало да приближи. Независимо от това по средата на пътя към Дронтовица първите са изненадани от две сърни, които пресичат пътя на групата. Петров спира, за да се съберат всички. Емрин Мехмедов и Асен Демирев търчат обратно по пътя, за да се похвалят, че са видели сърните. Те никога преди това не са виждали сърни. Последните съжаляват, че не са били там, за да видят красивите животни. Илия Марков и Камен Михайлов са големи момчета, но вече са поуморени и едва ходят по стръмното. Сега и те са въодушевени и искат да бързат нагоре, дано изскочи още някое животно. Райко Рамадан, Милен Рамадан, Любчо Лалев, Николай Смаилов и още няколко момчета непрекъснато търчат настрани, за да берат горски цветя за госпожите в училището, които не са с групата. Покрай пътя има подредени дърва за огрев, събрани от местните хора. Движещите се по средата момчета бутат по стръмното няколко метровки. Едно от тези момчета е Светослав Кръстев. Мартин Средков го вижда и възмутен търси учителите, за да предотврати подобни действия. Това е повод учителите да обяснят на момчетата колко е трудно да се добиват дърва от местните хора. Разбутаните дърва са вдигнати и подредени.
Скоро групата преполовява пътя. Водачът Петров събира всички на поляната на Дронтовица с надморска височина 1300 м. Преодоляна е денивилация от около 450 метра. На беседката, изградена от Горско стопанство – Ракитово следва пиене на кафе със сладки. Учителите мажат филии с маргарин и лютеница за всички. На момчетата им се струва, че тази лютеница е по-вкусна от всички закуски в училището. Тъй като групата е голяма Дамян Дончев помага да се създаде ред – децата да се подредят в редичка и всички да си вземат намазана филия. Има по няколко филии за всеки и това скоро превръща напрежението в блаженство и по лицата се появяват усмивки. Правят се много снимки за спомен и групата поема към местността Кулата – Градот.
Крепостта Кулата е емблематична за Ракитово. Легендата разказва, че там е било старото място на селището, което се е казвало Потука и там е роден и израснал през ІХ век светецът Михаил Войн Български. Учителят Свилен Топчиев разказва легендата и показва къде е бил входът на крепостта с ров и подвижен мост. Децата са впечатлени от огромната автентична крепостна стена с дебелина 1.65 метра, височина 3-4 метра и дължина около 50 метра, която е оцеляла повече от 1000 години. Въображението им рисува битки и геройства, за да се отбранява крепостта. Особен момент е слизането по тясната стръмна пътека, където на места трудно се стои прав. Някои, като Ангел Иванов, Асен Демирев, Ферди Чакъров, Йордан Йорданов и други, тичат отстрани на пътеката, за да пробват как защитниците на крепостта са отбранявали върха и са посрещали нападателите.
Долу, под Кулата – Градот, в местността Нустор, следва последна почивка и сладкиш. Групата е налице. Няма контузени. Има жадни. Изпива се водата от тубите, дори някои момчета питат дали може да се пие от течащата вода. Това е чиста планинска вода. Възбудата е голяма. Групата е съвсем близо до Вилната зона над Ракитово. Добавят се последните горски цветя към букетите за госпожите в училището.
След около половин час групата е в двора на училището. Направен е пълен кръг с дължина над 10 километра. Преодоляна е денивелация в двете посоки 900 метра. Останалите момчета в училището вече са обядвали. След проверка за присъствието групата от 40 пътешественици е поета от възпитателите и отива на обяд. Походът е приключил, ярките спомени са се увеличили с още един.
юбомир ЛАЛЕВ – ученик в VІ кл. и
Свилен ТОПЧИЕВ - учител
