ПАНАГЮРСКИ КОЛОНИИ. В онзи ясен пролетен ден на 16 май 2003 г. около 13.15 ч. майор Анатолий Полянков – летец-изпитател, с героичния си подвиг при изпълнение на служебния си дълг написа безсмъртна страница в славната ни военна история и национална летопис.
В тазгодишния прекрасен слънчев майски ден към върха, заобиколени от зеленина, дъхави цветя и горски здравец, където бе последният полет на майор Полянков с неговия МиГ-21 БИС да изпълни задачата – зона, сложен пилотаж, на малка височина, са се събрали съпруга, деца, приятели и близки. Сред тях е и неговия голям приятел и съвипустник полковник Юрий Луканов-заместник началник на щаба Военновъздушните сили със своя син.
В знак на признателност бяха поднесени букети цветя от съпругата Женя и дъщеря му Ася.Тук за пореден път са приятели, колеги, полковник Тихомир Резашки, подполковник /з/ Михаил Неделев и ст. сержант/р/ Динчо Неделев послучай 18 години от кончината му.
Отстъплението при изпълнение на всяка бойна задача, при каквито и да е обстоятелства му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура. Не, това не е последен полет над този връх! „Летците изпитатели не умират, те отлитат” – това са думи на един от асовете на българската авиация. Майор Анатолий Полянков отлетя в небесния въздушен отряд и оттам, заедно с други български летци-герои, пази небето на България”. С подвига си той е пример за родолюбие, чест,достойнство, патриотизъм, отдаденост и вярност на воинските ценности като смелост,самоотверженост,професионализъм и благородство с тези добродетели посветил живота си на Българската армия. За него живота е да гледаш само напред и нагоре…Мечтите издигат човека над земята! Не всеки може истински да полети,но всеки трябва да носи тази мечта,докато диша. Повеля, завещана му от своя баща полковник Тодор Полянков – военен летец. С приятели той откровено споделя: „От всичко на света най-много обичам България, защото за мен от Родината по-скъпо няма”! Отиде си един смел летец-непреходен символ на съвременната българска авиация, инженер майор Анатолий Полянков, който посвети живота си на авиацията, на небето и звездите. Като такъв ще го запомним-верен на себе си,верен на Българската армия,верен на България!
„Полет на смелите” блести и през облаците от този връх, облян от героизма на един достоен български офицер. Струи светлина от величавия му подвиг, достоен за подражание.
Дълбок поклон пред подвига!
България с болка отрони днес сълза,
за своя предан воин и син, герой.
мъжественост калена във стомана
с духа на Анатоли, на този връх остана.
Но ти велик си!!! И изричаме: Поклон!
Подп./з/ Михаил НЕДЕЛЕВ
