За професията на медицинска сестра разказват 6 дами с бели престилки

ПАЗАРДЖИК – ПАНАГЮРИЩЕ. На 12 май светът отдава почит на професионализма, отдадеността и грижите на медицинските сестри. На тази дата отбелязваме Международния ден на сестринството.

Ето какво споделят за професията няколко медицински сестри от нашата област:

25-годишната Кристина Лазарова е най-младата старша сестра

в МБАЛ-Пазарджик. Работи в Урологията от 10 месеца. От 1 месец е старша сестра там. В момента Урологичното отделение е триаж.

- Още като ученичка реших, че искам да се занимавам с медицина. Насочих се към сестринството – хуманна професия, интересна, отговорна. Не е за всеки обаче. Сблъсквала съм се с много трудности. Но това, че помагаш на хората, че се чувстваш полезен, мотивира страшно много.

Сред основните проблеми на гилдията Кристина Лазарова посочва липсата на кадри, а сред качествата, които една медицинска сестра трябва да притежава, изрежда няколко:

- Трябва да си изключително отговорен човек и да ти харесва да се грижиш за хората. Освен да си добър в терапевтичните дейности, трябва да можеш и да контактуваш с пациентите, да ги разбираш, да си връзката между тях и лекарите.

На въпроса как се отнасят болните с медицинските сестри, сестра Лазарова отговаря:

- Зависи най-вече от това ти самият как се държиш с тях. Трябва да си търпелив, да проявяваш разбиране. Особено в днешно време, когато заради пандемията хората са изплашени, изнервени и т. н. Полагаш ли обаче необходимите грижи, пациентите го оценяват. Уважават те и са много признателни.

Понякога ме питат как един млад човек е останал да работи в България. Трябва да има и такива. Иска ми се повече млади хора да учат за медицински сестри, защото вече стана дума за проблема с липсата на кадри.

Може би половината от колежките са в пенсионна възраст и не знам какво ще стане, след като те излязат от системата. Дано да отворят Филиал за медицински специалисти в Пазарджик, както се говори, за да се промени тази ситуация.

Илияна Дамянчева, на 27 година, е сестра във Второ вътрешно отделение

на МБАЛ-Пазарджик, което от близо година е Ковид-отделение.

- Работното място ми е като втори дом. Чувствам хората , с които работя, повече като семейство, отколкото като колеги. Прекрача ли прага на отделението, обикновено се старая да забравя всичко лично. Но тръгвайки си от болницата, невинаги успявам да се абстрахирам от болката на хората. Има пациенти, за които мисля и се притеснявам, дори след като се прибера вкъщи. Особено сега – в условията на Ковид-19.

Да си медицинска сестра, не е обикновена професия. Трябва да ти е в сърцето.

Сестра Дамянчева избира да се посвети на сестринството, когато е на 18 години.

- Исках да работя нещо, в което вярвам и в което виждам смисъл. Исках да помагам на хората, да се чувствам полезна за обществото. С тази професия съм по-уверена дори в грижите за собственото си семейство и близки.

26-годишната Петя Кръстева е медицинска сестра в Първо вътрешно отделение

на МБАЛ-Пазарджик, което от година също е Ковид отделение. Там е от 2 години. Като студентка е била на стаж на същото място. Харесало й е и е останала за постоянно.

- За мен тази професия е призвание. С нея мога да съм полезна на болните, на хората, които се нуждаят от най-много грижи. Нямам предвид само сестрински грижи, а и добра дума и внимание.

Хората, посветили се на това да помагат на другите, да ги даряват със здраве, винаги са ме мотивирали и вдъхновявали. Горда съм, че станах една от тях. Щастлива съм, че съм медицинска сестра. Надявам се моите пациенти да получават грижите, от които имат нужда.

Повечето са наистина благодарни. Дори милата дума за тях е много. Да им кажеш, че си до тях, че ще им помогнеш, че ще се почувстват по-добре и всичко ще бъде наред, за тях това е много важно.

Не липсват, разбира се, и трудности, има ги във всяка професия. Хората са различни. За всеки подходът трябва да е индивидуален.

За коронавируса Петя Кръстева казва:

- Никога не съм очаквала, че ще работя в такава обстановка – че ще трябва да се борим с непознат вирус, с непознато заболяване. Мисля, че се справяме. Радвам се, че съм от екипа на Първо вътрешно отделение и че имам възможност да дам, каквото мога, на пациентите и да съм полезна на колегите.
Мария Иванова, старша сестра в Отделението по лъчелечение

в МБАЛ „Уни Хоспитал”, споделя, че винаги е искала да се развива като професионалист в медицината. Повече от 10 години тя работи с онкологично болни, а преди пет години става част от екипа на лечебното заведение в историческия град.

- Нашите пациенти не са обикновени, с тях трябва да бъдеш и психолог, да си внимателен, съобразителен и съпричастен – казва тя.

Анелия Григорова, старша медицинска сестра на Спешното отделение

в МБАЛ „Уни Хоспитал”, се гордее с избора си на професия. За нея пълният с благодарност поглед на болните, на които си помогнал, е важна част от удовлетворението от работата. Помага да се справиш с предизвикателствата.

Стоянка Беломачева, старша медицинска сестра в Отделението по хирургия

в „Уни Хоспитал”, прекрачва за пръв път прага на Панагюрската болница преди 30 години. Спомня си, че е била леко притеснена, тъй като желанието ѝ е да започне работа в Отделението по вътрешни болести. Съдбата обаче решава друго и оттогава до днес е част от екипа на Отделението по хирургия, превърнало се в неин живот и орис.

Убедена е, че заедно с колежките си медицински сестри са призвани да даряват пациентите безрезервно с внимание и съпричастност. Благодарна е на всички, с които работи и вярва, че без общите усилия и грижи на лекари, сестри и санитари, нищо не би имало смисъл.

Мария ДЪБОВА