Галина Цинигарова е главна сестра в болница „Хигия” и председател на Регионалната колегия на Българската асоциация Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Ето какво сподели тя за радостите и болките на сестринството.
- Г-жо Цинигарова, честит празник! Какво напомня на хората тази дата?
- Че сестринството е грижата за тях. Че работата в здравното заведение е екипна. Осъществява се от лекари и от специалисти по здравни грижи, медицински сестри, акушерки, рехабилитатори и други специалисти. Най-значимите грижи са за физическото и духовно оцеляване на човека. Защото болният се нуждае от лечение на тялото и душата.
- Как определяте сестринския труд тук и сега?
- Все още неоценен от държавата, институциите, и за съжаление, и от някои пациенти. Сестрите са първите, които посрещат имащия нужда от медицинска помощ и по време на лечението стоят най-близо до него. Те са посредниците между лекаря и болния, познавайки страданията и начина на лечението им. Прекланям се пред труда на сестрите. Той ярко се освети по време на коварния КОВИД 19 при денонощните им дежурства с риск да се заразят. Не само сестрите – всички в системата на здравеопазването са важни, защото един без друг механизмът не работи.
- Въпреки трудностите, продължавате да стоите при нуждаещите се.
- Така е. Въпреки намаления състав от здравни специалисти не отстъпихме от дълга си да сме всеотдайни към пациентите. Недостигът е впечатляващ. От над 1000 души в Регионалната колегия, цифрата сега едва достига 850 човека. Нужни са поне още 800 за адекватно обслужване на болните. Поздравявайки колегите си за празника, срещнах у тях задоволство, че са избрали хуманната професия с много усмивки и любов.
- Пациентите признателни ли са за грижите?
- Повечето оценяват труда ни и ни благодарят от сърце. В трудното време на пандемия осъзнаха, че правим за тях невъзможното, за да оздравеят и прегърнат близките си. Пандемията им даде урок по толерантност, съпричастност и доброта. Думата „Благодаря” е достатъчна за нас. Тя ни окриля. Има и хора с чувството, че всичко им е дадено и всеки им е длъжен за всичко, но те са малцина.
- Как започна Вашият път в медицината?
- Мечтаех да стана зъболекарка. Но по-доброто е, че завърших акушерство и разбрах, че мястото ми е при раждането на новия живот. Започнах работа в болница „Хигия” през 1980-а, а поех длъжността „Главна сестра” от 1995-а. Една голяма отговорност за мен и благодарност към колегите!
- В Регионалната колегия на БАПЗГ наследихте като председател през 2016 г. колежката си Величка Джонева. Какво се промени оттогава?
- За съжаление промените към по-добро са недостатъчни. Алармираме от 20 години правителството и институциите за ежегодното намаляване на специалистите по здравни грижи, но исканията ни са глас в пустиня. Желаещите да учат стават все по-малко, а много от завършилите отпътуват от Терминал 2. Заплащането също е проблем, за който ще продължаваме да търсим решение. Въпреки трудностите, оставам да работя с много ентусиазъм като главна сестра и като председател в Регионалната колегия. Заради пандемията задачите там се случват онлайн, търсим удобно време за общо събрание, защото моят мандат на председател изтича. Накрая искам да пожелая на колегите си и на всички хора здраве и светлина в душите!
Пенка МИХАЙЛОВА
