Други

Днешната пандемия не е от вчера

  06.05.2021 07:12             
Днешната пандемия не е от вчера

Може да видим удивителни връзки на масовия мор с промените в климата, кризите и… турското робство

Пандемията COVID-19 взе над 2 000 000 човешки живота и се превърна в сериозно изпитание за човечеството. Тя не е първата пандемия, атакувала хората. Историята знае и нейни други посестрими, отнели много човешки животи, но в навечерието на Възкресение е добре да си ги спомним и да видим, че човечеството е възкръсвало и след най-черните пандемии.

Още в 6 век от Христа е документиран масов мор. Векът е изпъстрен с различни събития в балканските провинции на Източната Римска империя (Византия). Славяните правят набези в ромейските земи, въстанието „Ника“ едва не взема главата на император Юстиниан I (той има заслугата за едно от чудесата на средновековната архитектура - църквата „Св. София“ в Константинопол). Трябва да сме благодарни на византийския владетел, събрал в едно всички юридически постановления, закони  и разпоредби в т.нар. „Юстинианов кодекс“. За зла участ на император Юстиниан I, онази пандемия

станала известна под названието „Юстинианова чума“

Първи сведения за нея имаме от 541 г. Нейната първа вълна била от бубонска чума, която се явява вид пандемия. Тя започнала да върлува в Африканските провинции на империята и оттам се прехвърлила на Балканите. Сведения за нейното развитие и причини на разпространение намираме в книгата на проф. Христо Матанов „Средновековните Балкани. Исторически очерци“: „При първата епидемия чумните вируси създали свое постоянно огнище на европейска земя (т. е свързали се с подходящ приемник, в случая с плъхове и паразитиращи върху тях бълхи). Поради това чумните епидемии започнали да се повтарят периодично в интервал от 10 до 24 години, с особена сила в периода до края на 6 и началото на 7 век. Само при първата епидемия от 541-542 г. в Константинопол умрели около 200 000 души, или 40 на сто от населението на града“, пише там. Висока била и смъртността в Мизия, Тракия, Южна Македония Далмация. Най-жестоко били засегнати балканските градове, където логично имало висока степен на струпване на население. Проф. Матанов твърди, че

в периода 541-700 г. средиземноморската част на Европа загубила 50-60 на сто от населението си

Предполага се, че Балканския полуостров понесъл поражения в подобен мащаб. Интересни са изводите дадени ни от проф. Христо Матанов: „За демографската история на полуострова “Юстиниановата чума“ и последвалите я чумни епидемии имат огромен, но често недооценяван в научната литература ефект. В резултат на изключително високата смъртност балканското население намаляло драстично. В равнинните области изчезнали почти напълно остатъците от коренното население траки и илири. Групи от него се запазили само във високите части на планините, които били сравнително по-добре защитени от пристъпите на чумата.“

А ние се чудим и до днес къде са се дянали траките

В резултат възникнали обширни необитавани и неохраняеми пространства от балканските провинции на ромеите. Източната Римска империя загубва възможността да брани своите балкански територии заради демографския срив. Славяните се възползвали и завземали опразнените територии, променяйки етно-демографската картина. През 7 век заели обширни области на юг от Дунава, а към края на века се появили и българите на Аспарух и Кубер, за да се постави началото на България през 681 г.

Особено проблемен се оказал за македонските „историчари“ хан Кубер, заселвайки се в днешните земи на Северна Република Македония и по специално в Битолското поле. Горките „историчари“ как да обяснят на своите читатели и слушатели, че „овие не са бугари“, защото историческите извори и археологически проучвания безспорно засвидетелстват присъствието на Куберовите българи именно там.

Да се прехвърлим в началото на 14 век

Настъпват климатични промени в Европа „Тогава започва нова фаза в климата на континента, известна с названието „малък ледников период“ -така се твърди в книгата „Средновековните Балкани. Исторически очерци“. Обилни валежи, понижение на температурите и, а „през 1309 г., поради изключително високото ниво на валежите, зърнената реколта в цяла Европа била провалена и за пръв път от 250 години континентът бил изправен пред повсеместен глад.“ Настъпила икономическа криза. „Хроничното недохранване отново станало бич за хората и те станали по-податливи на болести и чумни епидемии“, според проф. Матанов. И бедата не закъсняла. През 1347 г. в пристанището на Месина в Италия акостира кораб, идващ от генуезката колония Кафа, намираща се на Северното крайбрежие на Черно море, хвърля котва, но

за разлика от другите корабни екипажи този е странно неспособен да се движи,

защото повечето от моряците лежат обезсилени на палубата, докато другите се клатушкат по нея. Пристанищните власти реагират бързо и поставят плавателния съд и обитателите му под карантина. Да, но това не важи за корабните плъхове, които успяват да се доберат до сушата. Те се оказват основни приносители на нов вид смъртоносна епидемия, „която светкавично се разпространила по всички краища на Европа“. Тя била комбинация от три вида смъртоносна чума - според начина на разпространение и според органите, които засягала, чумата бивала бубонска (засягала лимфните възли), пулмонална (тя се предавала по дихателен път и поразявала белите дробове) и сепцимична, която прониквала в кръвта посредством наранявания по кожата. Комбинацията от начините на предаване и пораженията на различните органи била смъртоносна, тъй като рязко намалявала шансовете за предпазване от заразяване. Според историческите сведения,

чумата проникнала в Европа от пустинята Гоби в Азия,

където се намирало едно от постоянните ядра причинители на чума. Равновесието, съществуващо в това ядро, било нарушено от монголо-татарските завоевания, които пренесли болестта в различни краища на тогавашния свят. Така към средата на 14 век в Европа избухва втората за Средновековието чумна пандемия, която имала катастрофален характер.

При първата вълна на пандемията, продължила 3-4 години до 1351 г., измират около една трета от жителите на Европейския континент. По нареждане на папа Климент VI енорийските свещеници давали сведения за броя на умрелите. От събраните цифри излизало, че при първия пристъп на пандемията, известна в историята като „Черната смърт“,

загинали 23 340 000 души

Какво ставало на Балканите през това време. Естествено неблагоприятните климатични прояви засегнали и този регион. Но според проф. Христо Матанов, проявите на „малкия ледников период“ и „Черната смърт“ тук не били така добре документирани. Разчитащите предимно на земеделска продукция балкански държави изпаднали във финансова криза в резултат на намаляване на реколтата. Понеже приходите им от земеделски десятък намаляват и лишавали централната власт от икономическа стабилност.

Ето една от причините за възникването на сепаратиски тенденции

и разпадане на централизираните държавни структури. Това развитие на нещата наблюдаваме във Византия и България през 14 век. В първата избухнали периодично граждански войни и междуособици, а втората се разделила на три - Търновско царство, Видинско царство и Добруджанско деспотство.

Според проф. Матанов, няма никакво съмнение, че всички балкански региони в различна степен станали жертва на пандемията. Първи нейни прояви са регистрирани в Константинопол и Дубровник. Ето какво пише византийския император и историк Йоан Кантакузин: „Чумата се разпространила по всички брегове на Понта, на Тракия, Македония, Гърция, Италия и по всички острови както и в Египет, Либия, Юдея, Сирия и въобще по целия свят“. Друг съвременник и писател-Никифор Григора отбелязва, че

„Черната смърт“ поразявала освен хората, още и домашните животни

Архивите на далматинските градове също информират за доста поражения сред населението им предизвикано и от интензивната търговия развивана между Балканите и Апенинския полуостров.

Десетилетията, последвали първата вълна на пандемията, са отразени в историческите извори с разпространение на локални чумни епидемии, жертви на които стават не само обикновените хора, но и представители на обществения елит, какъвто се явявал Константинополския патриарх Калист, починал в Сяр през 1364 г.

В резултат на „Черната смърт“ Балканите навлезли в период на продължителна демографска стагнация, приключила чак към началото на 16 век. В „Средновековните Балкани. Исторически очерци“ е изказано предположението, че процентът на човешките загуби в резултат на пандемията възлизал на около 30 на 100 от цялото балканско население.

Това може би обяснява силното обезлюдяване на областите около делтата на Дунав и Добруджа,

засвидетелствани в изворите от 15 и 16 век. Тъй като върлуването на пандемията съвпадало по време с драматични събития в политическата история на Балканския полуостров, много от тогавашните балкански книжовници не отделяли чумната пандемия от други сполетели ги беди. Те я приемали като съставна част от на Божието наказание, което балканските християни си навлекли за допуснати от тях грехове. Въобще, в реакцията на балканските хора от този период преобладавало усещането за греховност и за изкупване на грехове чрез страданието, изпратено свише. А в изпълнената с междуособици и борби за власт балканска действителност греховните постъпки изобилствали.

Аналогията с нашето съвремие  е поразителна

От гледна точка на балканската историческа перспектива от особено значение било обстоятелството, че демографската катастрофа открила простор за политически катаклизми и демографски размествания. Обезлюдяването на Тракия и Родопското крайбрежие, съчетано с притока на нови тюркски групи в Мала Азия, улеснило стъпването на османските турци на Балканите. Красноречив пример за това намираме в „Приписка на монах Исай от 1371 г.“, посветено на битката при Черномен, която обединените християнски войски губят от османските турци и последвалото нашествие на последните в Тракия: „Тогава Бог бе излял гнева си над християните от западните области,

тогава деспот Углеша вдигна всички сръбски и гръцки войски и брат си крал Вълкашин

и други мнозина велможи, нещо около шестдесет хиляди избрана войска, която тръгна в Македония да изгони турците, без да помислят, че срещу Божия гняв никой не може да се противопостави. Те не само не изпъдиха турците, но сами люто пострадаха, защото бяха избити и костите си там оставиха непогребани; други, множество голямо, погинаха от острието на меча или бяха закарани в плен; трети, малцина, бяха сполучили да се спасят и да се върнат. Никога ухо не е слушало или око не е виждало неволите и злочестините, що се изсипаха над всички западни градове и области. Като убиха юначния деспот Углеша,

турците се пръснаха и полетяха по цялата земя подобно на птици по въздуха

Едни от християните бяха изклани, други отвлечени в плен, а онези, които останаха, и тях смърт несретна ги покоси, защото погинаха от глад. Такъв глад настана тогава, какъвто никога от създаването на света не е бивал и какъвто, Христос милостиви, да не настава никога вече. Които пък се спасиха от тази напаст, те по божие попущение биваха изпояждани от вълци. Денем и нощем те нападаха и разкъсваха хората. Уви! Какво прискръбно зрелище бе настанало! Опустя земята, лиши се от всичките си блага, погинаха людете, изчезна добитък и плодове. Не остана княз или вожд, или наставник някой между людете, нямаше кой да ги избави и спаси; всички бяха обзети от турския страх и юначните някога сърца на доблестните мъже сега се бяха обърнали на слаби женски сърца. И наистина тогава живите облажаваха по-рано умрелите. Но, вярвайте ми, не само аз, който съм неопитен във всичко, но и художественият някога у елините Ливаний не би могъл да опише неволите, що се изсипаха над християнския свят в западните области...“

Ако се замислим,

може да открием редица съвпадения в случилото се през 6 и 14 век с това което се случва с нас днес

Както през 14 век, така и сега има драстични промени в климата (тогава се наблюдава застудяване, а сега - рязко затопляне. Второ, днес също са налице икономически кризи. Кризата от 2008 г. е показателна. Интересното е, че преди избухването на пандемията COVID-19 се наблюдаваха доста проблеми в световната икономика, отразяващи се и у нас в България. Третото съвпадание е пандемията с поразителни съвпадения по всеобхватност и смъртност с тези от 6 и 14 век. Четвърто, аналогът между османските нашественици и новите бежанци, които заливат континента Европа и Балканите, също е налице.

Историята учи и който я чете внимателно, може да си прави изводи за бъдещето. Точният анализ на минали исторически събития може да допринесе за избягването на бъдещи катаклизми.

Марин ИВАНОВ

Библиотекар в РБ „Никола Фурнаджиев”


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ, ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР, ГРИМ. 0888 616 438

ВЪЗРАСТНА ЖЕНА ТЪРСИ ЖЕНА, КОЯТО ДА ЖИВЕЕ ПРИ НЕЯ НА СИМВОЛИЧЕН НАЕМ, НЕ ЗА ГЛЕДАНЕ, А ЗА КОМПАНИЯ. 0884 223 113

ПРОДАВАМ ЕТАЖ ОТ КЪЩА, ЦЕНТЪР, 0878 312 415
Всички