Локдауните дадоха на актьорите повече време да усещат и да мислят върху текстовете
Вече писахме, че актьорът от пазарджишкия театър Александър Тонев е номиниран с "Икар" за поддържаща мъжка роля в "Дон Кихот" на режисьорката Маргарита Младенова, където играе Санчо Панса. Освен това получи номинация и за престижната награда "Стоян Камбарев".
25-годишният Александър Тонев е роден през 1995 г. в Перник, където завършва основното си образование. Продължава своето обучение в Националното училището за изящни изкуства „Илия Петров“, а една година е студент по специалността „Книга и печатна графика“ в Националната художествена академия.
След това обаче решава да се посвети на актьорската игра. В НАТФИЗ е приет още с първото си явяване на изпитите. Попада в класа на дискутирания напоследък проф. Иван Добчев.
В един клас е с номинираната за „Оскар” Мария Бакалова,
с която в продължение на четири години учи, репетира и си партнира. Още докато е студент, са първите му опити на професионална сцена в Театър „София“, Театрална Работилница „Сфумато”, ДКТ „Константин Величков“ - Пазарджик, Театър 199, Народен театър „Иван Вазов“. От 2019 г. е поканен да бъде част от трупата на пазарджишкия театър.
25-годишният Александър е млад татко - има малка дъщеричка, за която се грижи във всяка свободна минута.
За него „ценители” и критика говорят като за „безспорен талант” и „актьор с магнетично излъчване и безкомпромисно отдаване на професията”. Органичното му и деликатно присъствие на сцената и пред камерата също не остават незабелязани.
А ето как Александър Тонев отговори на въпросите на „Знаме” по повод номинацията му за „Икар”:
- Какво е Вас тази номинация?
- Щастлива изненада, която, разбира се, мотивира.
- С какво Санчо Панса привлича един съвременен млад актьор?
- „Дон Кихот” е един класически роман, много важен текст . Сервантесовото въображение е неизчерпаем източник на вдъхновение. Там са заложени неща за човека, човешкото и човешкия дух, които могат да служат като ориентири на нас, съвременните хора, особено във време като нашето, когато човекът все по-често се чувства изгубен.
За мен Санчо е притегателен и магнетичен може би най-вече с това, че е свързан със земята, със земното, с прагматичното, с рационалното, но вярва на Дон Кихот и го следва въпреки всичко. Въпреки своя скепсис той често се потапя в света на своя господар и живее в него. Санчо е верен и чистосърдечен.
- Номинациите като че ли раздвояват гилдията и зрителите у нас. Най-пресният пример за това е номинацията на Мария Бакалова за „Оскар”. Как гледате Вие на това?
- Номинациите показват, че нечия работа е направила впечатление и е оценена. И това, разбира се, е приятно. Но, според мен, публиката трябва сама да възпитава у себе си свой вкус, мнение и поглед. Театралната критика и номинациите имат своето влияние върху това.
- Как се отразява пандемията на актьора?
- Пандемията спря много проекти. Затвори театралните салони за не кратък период от време и остави актьорите на свободна практика без работа. Това беше отрицателното влияние.
От друга страна, тези локдауни дадоха на актьора повече време за репетиции и възможност по-дълго да седи, да усеща и да мисли върху даден текст. Дадоха и повече време на човека да остане насаме със себе си и близките си. А мисля, че това е много важно.
- Какво ще кажете на младите хора, които в момента са изправени пред избора да се посветят или не на театъра?
- Всеки който усеща, че това е неговият път и призвание, нека последва подтика си. Аз имах своите приятели, които ме подкрепиха и ми вдъхнаха кураж. Хубаво е всеки да има такива хора до себе си... А и да не му мислят много.
- А какво е за Вас театърът?
- Възможност, среща, опит, мечта, дух, път...
- Какво да очакват зрителите от спектакъла „Ромео и Жулиета”, в който играете Ромео?
- Опитвали сме се да работим чисто и честно. Важно е да спомена, че използваме чисто новия превод на проф. Александър Шурбанов, който не е бил поставян досега. В този ред се надявам, че спектакълът ще носи един нов, по-различен поглед от този, на който сме свикнали. Каня всичките ви читатели да дойдат и да преценят сами.
Срещата с Шекспир е нещо наистина обогатяващо. Прекрасно е, че този текст, на този автор, в това време, в което живеем, се поставя в Пазарджишкият театър.
Мария ДЪБОВА
