Парашкева Карабойчева е акушерка в Отделението по акушерство и гинекология на панагюрската болница повече от 40 години. Преди броени седмици излизе в заслужен отдих, споделяйки, че целият й трудов стаж преминава тук.
„Децата са живите цветя на природата“ – на тях посветих професионалния си път, сподели с колегите си дългогодишната акушерка и припомни, че в началото на професионалния й път лекари, колежки акушерки и санитарки са я приели радушно. Бяхме много добър и сплотен екип, обединяваше ни Хипократовата клетва и принципът „Един за всички – всички за един“. Работих всеотдайно в помощ и утеха на раждащата жена, на болната пациентка, на тази, която й предстоеше операция. В нелекия и дълъг трудов процес съм изпитвала най-различни чувства и емоции, разказва Парашкева Карабойчева.
Най-върховното и приятно вълнение е, когато в ръцете ти се появи новият живот, удовлетворението и радостта са невероятни – едни и същи както при първото бебе, така и при последното. Така се случи при мен, че и първото, и последното бебчета, които посрещнах, са момчета, разказва развълнувано акушерката. За нея най-важно остава, че е била нужна и значима през годините, в които е работила предано и последователно. Чувствам се удовлетворена от изпълнения професионален дълг и благодаря на Бог, казва Парашкева Карабойчева и допълва, че е благодарна на дъщеря си за дните и нощите, в които е била без майка си.
В последния си работен ден Парашкева Карабойчева благодари сърдечно на настоящото ръководство на лечебното заведение на многобройните родилки и пациентки, пожелавайки им здраве и щастие.
(Зн)
