Понеделник, 02 Май 2022
 
Други

Бай Владо вместо горянин станал политзатворник

  14.04.2021 06:14             
Бай Владо вместо горянин станал политзатворник

След боя в затвора и инжекциите 94-годишният земеделски активист никога не потърсил лекар

МАЛО КОНАРЕ. В навечерието на Деня на политзатворника 11 април и в ехото на изминалите избори разговаряме с 94-годишния бай Владо Нориев. Нашият събеседник е бил политзатворник именно заради едни избори, провели се преди 75 години. Бил секретар на Земеделския младежки съюз (ЗМС), решил да бяга в рота на горяните в Гърция, която да сваля комунистическия режим. Роден е на 14 ноември 1927 г. в Мало Конаре и явно заради боят в пазарджишкия затвор и инжекциите след това са били полезни, защото и на тази преклонна възраст бай Владо не ходи на лекари – чувства се здрав и жизнен. Вярно, не пуши и почти не пие алкохол, освен ако не трябва да прави компания на приятел. Мисълта му тече бързо и бистро.

„Родителите ми бяха земеделци, а аз също бях влюбен в земята и земеделското движение. Майка ми Цветана Ангелова Минкова е от Добровница, а баща ми Кръстьо Велев Нориев е малоконарец, роден 1901 г. Бяхме трима сина и цялото семейство лягахме и ставахме по нивите. Не бяхме много богати, но не сме и гладували. След като завърших седми клас започнах работа във Водно стопанство. С баща ми и майка ми членувахме в земеделската дружба. Станах член,

когато посрещахме в Пловдив д-р Димитров, който се връщаше от чужбина

(лидерът на земеделците д-р Георги М. Димитров, известен като Геме Димитров, който след 9 септември 1944-а се връща в България от Великобритания и влиза в Отечествения фронт, но така и не успява да превърне БЗНС „Пладне” във фактор и в един момент е обявен за враг на народа и емигрира в САЩ, б.р.). Помня като го посрещахме, ей, нямаше къде да хвърлиш яйце от жп гарата през главната улица „Иван Вазов” до Бунарджика. Пълно с хора! Имаше шпалир от поне двеста знамена, а д-р Димитров говори ентусиазирано за цялата история на земеделския съюз. И дойдоха изборите в 1946 година”, казва бай Владо.

Изборите за Велико народно събрание през 1946-а са шестите такива избори в историята на България

Година по-рано се провеждат изборите за обикновено народно събрание, в които се обособява организирана политическа опозиция срещу БКП. Моментът е специфичен - преходен към нова политическа система. Търновската конституция все още не е отменена, а на 8 септември 1946 г. е проведен референдум за промяна на формата на управление, какъвто тя не предвижда и България е обявена за Народна република на 15 септември съобразно резултатите от допитването. Самият референдум е в разрез с конституцията, която не предвижда смяна на държавното управление чрез допитване до народа. Но такива погазвания светът познава много, тъй като
никоя монархическа конституция не предвижда смяна на монархическия режим

Според Търновската конституция от 1879 г., функциите на ВНС са по-специални: извършване на промени в конституцията, териториални промени, избиране на монарх и регенти. То се свиква от монарха, броят на депутатите в него е два пъти по-голям от този в обикновеното народно събрание – т.е. вместо един се избират по двама народни представители на 20 000 души. Събранието няма как да бъде бъде свикано от монарха (в момента Симеон е едва 9-годишен) и това конституционно правило е прескочено, а изборите са насрочени за 27 октомври от управляващата отечественофронтовска коалиция. БРП (к) иска коренна промяна на държавния строй и за легитимиране на собствената й власт. През 1946 г. опозицията е разделена на две – „Федерация на селския и градския труд“, обединяваща БЗНС, БРСДП (о) и независимите интелектуалци, и отделно от тях Демократическата партия. Всяка една от двете части претендира, че е истинската опозиция. Те правят кампании, обвиняват комунистите във фалшификации и много пъти, с основание. Изборите ще се проведат, опозиционните депутати по-малко от година по-късно ще бъдат касирани, БЗНС „Никола Петков” ще бъде забранена със закон, а самият Никола Петков – арестуван…

Засега обаче тези облаци още не са се явили на хоризонта

„Агитацията беше в разгара си, изборите бяха на другия ден. Аз носех бюлетини за земеделците и ме хванаха в градската градина на Пазарджик. После разбрах, че някой ме е набедил, че нося позиви. Един човек ме хвана и ме отведе в милицията и дотогава го не познавах. После разбрах, че това е Спас Господов и той е бил на служба лейтенант там. Вкараха ме в една голяма обща стая. Този човек извади пистолет и го насочи към главата ми и каза, че трябва да изям бюлетините. Отвърнах, че козата, овцата и магарето може да ги ядат, но не и аз. Опрях се в стената, защото той зареди пистолета и каза, ето, патрона го вкарвам в цевта и си дотука!

Тогава го ударих и той политна, а после се изправи, но не се реши да натисне спусъка

През това време вратата се отвори и влезе друг човек – бил ръководител на велинградските партизани, Виктор Велев. Взе една тояга, джоб се казва по нашенски, хвана ме косата и ме натисна по корем на земята. И почна да ме бие. Най-напред ме удари силно в кръста и се надух като жаба. А той биеше от врата до краката… Натупа ме едно хубаво и ме остави. Това става в 10 часа преди обяд. Така съм лежал до вечерта, до 6 часа. Дойдоха пак тези двамата, ритат ме по слабините, вдигнаха ме, станах с големи болки. Закараха ме пак в оная стая да подпиша, че са ме освободили и ме пуснаха. Намерих един роднина в града и за моя радост негов шуре дошъл същия ден на пазара, та с него с отидох в Мало Конаре. Не се прибрах вкъщи, а отидох у един приятел и задължих майка му: „Бабо Тодорке, ще отидеш в нас, но на никого няма да казваш, че съм тука, ще вземеш една кожа от прясно заклана овца (те бяха клали овце) да ми донесеш да я облеча тука, та да издърпа кожата кръвта от синините, дето ги имам.” И тя отиде жената и донесе кожа, аз я облякох и преспах с нея. На сутринта гледам турени един стомнар вода и едно голямо корито. Аз се изкъпах, облякох се и отидох застъпник на изборите.

Вземах една тояга и лека-полека отидох до секцията,

където бях назначен. Председател на секцията се оказа мой учител навремето (смее се). Вика, ти няма да оставаш, ще излезеш. Викам, аз имам документ, ще седя тука докато минат изборите. Не му се подчиних и останах до края. И в секцията имахме щастието с пет гласа да ги бием всичките”

Бай Владо се смее. Общият брой на гласовете за всички партии от тези избори е 4 252 631, а броят на недействителните бюлетини е 42 957. Резултатите са в полза на управляващата ОФ-коалиция (2 980 000 гласа). Демократическата партия със своите 22 884 гласа не успява да се класира за представителство, но Федерацията взема 1 205 530 гласа или 28,35% от общия брой гласували. Получените 99 мандата не са мнозинство, а и ролята на опозицията в парламента не е съществена. Но бай Владо е доволен, че най-силната част от опозицията са земеделците на Никола Петков. Той продължил работа във Водното стопанство, в група за капково напояване.

„Където имаше за поливане лозя, овощни градини, ягоди, но най-вече по лозята. Но много гонеха опозицията – арестуваха, биеха, някои дори ги убиваха…

Аз слушах Радио „Свободна Европа”. Там взе да се говори за горяните

(Горянското съпротивително движение или Горянството е въоръжена съпротива - едно от първите и едно от най-продължителните съпротивителни движения, срещу комунистически режим след края на Втората световна война, като  отговор на терора, на който е подложена опозицията. В него влизат много земеделци, б.р.) Д-р Димитров откри една радиостанция от Гърция и оттам се призова за обща борба срещу комунизма. Съобщи се, че той води рота към НАТО. Ние решихме осем души от Пазарджик и региона – от Мало Конаре бяхме четирима, да отидем и да се присъединим към ротата. Не сме се приготвяли с оръжия нящо, че като срещнем някой, ще го трепем, просто решихме да минем границата и да се присъединим към ротата.

Обаче на границата ни хванаха

Върнаха ни и ни обвиниха в процеса заедно с народния представител от БЗНС Любен Боянов, който пък съвсем нямаше нищо общо с нас! Нито е знаял нещичко за нас, обаче го вкараха в нашата група и го набедиха за шпионин и американски агент. От деветимата бай Петър Райчев го осъдиха на 10 години, Благо Шумалака – 10 години. Любен Боянов го съдят на 15 години. За нищо. Адвокатите му говориха и писаха и после му намалиха присъдата…”

Роденият в Црънча Любен Боянов е осъден на една година тъмничен затвор на 19 декември 1947 г. с решение на Пазарджишкия областен съд, както и с лишаване от права за 2 години. През юли 1952 г. МВР го въдворява в ТВО-Белене за 5 години, а през януари 1958 г. по предложение на Мирчо Спасов е превъдворен за още една година. След като излиза на свобода, през прил 1961 г. Спасов го изпраща в лагера в Ловеч за една година, където е сложен на най-тежката работа в кариерата, бит е и изтезаван до смърт. Умира на 15 май 1961 г. Като причини за смъртта в акта са изброени мозъчен кръвоизлив, хипертонична болест, хипертонично сърце, грип.

Срещу графата занятие преди да бъде въдворен е записано – „безделник”

Владо Нориев е осъден на 4 години, като най-младия в групата. Още не бил навършил 20 години.

„Като ме откараха в затвора, мине се не мине, отвън идват нещатни сътрудници на ДС. А пък затворът беше пълен с осъдени от Народния съд. Една част от тях бяха изпратени на Мухово на язовира да работят. Там са на свободен режим – вестник са имали, агитки са имали, оркестър… Голяма работа са били. Но някой ги обвинява, че искали да направят преврат и да избият охраната. И ги докараха в затвора в Пазарджик. Набутаха ни по 20 човека в единочка, направо спяхме прави. Това продължи към 3 месеца.

Какви гнусотии бяха! Едни ядат, други повръщат, други правят друго…

Почна следствие да ги осъдят с вътрешни присъди. Ако ви кажа какви инквизиции предлагаха... Идваха „неотговорни фактори”, нещатни, изкарваха ги през нощта, всяка нощ към 1-2 часа, в умивалнята и ги биеха Бой-бой-бой… До умирачка или припадък. След което ги хвърляха в коритата с ледена вода. После в килията ги хвърлят иедна седмица не ги поглеждат живи ли са, умрели ли са… Това нящо направи с мене и Топкара – Ангел Топкаров, началникът на затвора. Една вечер през февруари ме изкара от килията и ме вкара в 79-а килия – първата като влизаш в северното крило. Вътре студ, защото прозорецът е разбит.

Накара ме да се съблека и ме остави така. Дрехите ги направи на кълбо и ги тури до вратата.

И през 15 минути доде осъмна, гледа през шпионката дали съм гол

Аз правех разтривки, премятах се, но не се издържа на студ! Едва устисках до сутринта. Тогава ми каза да се обличам. Аз не мога да помръдна, напълнил съм се с вода. Поисках доктор, но той беше на дело. Един фелдшер ме прегледа – на партизанина Петър Велев брат му. Той пък съден, че уж искал да изтрови партизаните. Но с доживотна присъда, защото Петър е убит преди Девети септември, и назначен в лазарета на затвора. Вечерта и лекаря ме прегледа, каза ми: „То с теб е свършено. Ами ти си се налял целия с вода. Кво ще правим?”. Викам, докторе, аз съм на твое разположение, какво решиш ти, това ще правиш.

И той издърпа водата със спринцовка. Един килограм вода извади.

А той бил с 27-и Чепински полк в Гърция, в Серес. Там се оженил за гъркиня. И сега ми казва: „Ще ти дам една рецепта, ще отиде баща ти не до аптеката, а до нас. И жена му дала на баща ми лекарства и 20 инжекции калциев глюконат. Инжекциите ми стигнаха доде изляза от затвора. Почти цялата присъда си бях излежал. На квартира до нас бе един лекар от северна България. И той ми предписа още толкова инжекции. И да не чуе Дявола, и досега карам с тия инжекции и на лекар оттогава не съм ходил. А сега тия инжекции срещу вируса не ги признавам. Аз съм калциран и ме е страх да не стане нящо.”

През годините Владо Нориев бил строител. Работил и на каскада „Сестримо”. „Вътре в тунела направих кърджилата, кофража за наливане на тунелната конструкция. Ръководех комплексна бригада от 15 човека – мазилка, зидария, фаянс… Всичко. Двете ми дъщери и момчето ми се изучиха и си намериха препитание, и не са страдали от това, че съм бил политзатворник. Сега получавам 583 лева с тия 50 лева, дето ги дават. И съм доволен. А на тези, които ме мъчиха - те не правеха престъпления само с мен. Но има природа, тя ще реши дали да ги накаже. А иначе зверства се вършеха и преди Девети септември от властта, и тогава имаше много убити без съд и присъда. И преди, и след това, беше страшно.”

Тодор ГРОЗДЕВ


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

ВЪЗРАСТНА ЖЕНА ТЪРСИ ЖЕНА, КОЯТО ДА ЖИВЕЕ С НЕЯ БЕЗ НАЕМ СРЕЩУ ГЛЕДАНЕ. 0884 223 113

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ, ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР, ГРИМ. 0888 616 438

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ, ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР, ГРИМ. 0888 616 438
Всички