Ивайло Спасов е на 37 години. Израснал в Пазарджик, завършил МГ „Константин Величков”. Работи по специалността си в сферата на публичната администрация и управлението на човешките ресурси. Семеен, с един син. Любител акварист. Лични негови каузи са оптимизиране на комуникацията между институциите, борбата с шума, подобряване на градската среда, запазване чистотата на българския език. На изборите е втори в листата на партия КОД /Консервативно обединение на десницата/ в 13-и МИР-Пазарджик с бюлетина №8 и преференция 102.
Г-н Спасов, при последната Ваша инициатива МВР и Министерството на транспорта координираха действията си при контрола за носене на маски във влаковете.
Вярвам, че институциите трябва да комуникират бързо и компетентно една с друга. Решението, което изработиха и приложиха двете министерства, показва нормалното присъствие на държавата в живота ни. Имаме нужда да виждаме смелата ѝ намеса при защита на нашето здраве. Това поражда обществено доверие.
Но явно трябва гражданин да „помогне” на институциите…
Самите институции не са медиуми. Задължителни са сигналите от гражданското общество, които да покажат кой проблем е с по-висок приоритет. Тогава може да се вземе полезно за хората управленско решение, а не да се решават маловажните неща за сметка на наболял казус. Това ощетява и дразни хората.
Това ли е формулата - активните граждани да минат от другата страна на гишето, за да заработи системата?
Влизането ми в политиката е лично решение. Ще Ви разкажа как го взех. Един от най-трудните ми казуси е свързан с шума, от който страда и Пазарджик – гонките с мотори, силната музика през нощта. Нарушаването на съня влияе директно на нервната система и на сърцето. Това в бъдеще ще доведе до здравни проблеми. Отделял съм от личното си време през нощта, за да удостоверявам как заведения не спазват нормите по Закона за защита от шума в околната среда. Не ме е страх да го правя и в бъдеще. Покрай комуникацията ми с институциите навлязох в материята, свързана с изработването на т.нар. стратегически карти за шума в населените места и плановете, с които се маркират конкретните действия на общините. В законодателството обаче има пропуски, свързани с последващия контрол. А за превантивния няма нито дума. При проверка заведението намалява проблемните честоти и всичко е точно. Контролът в този случай е неефективен, а гражданите, включително и аз, стигат до една институционална стена, която не позволява проблемът да бъде решен. Ето защо за лична своя цел съм си поставил подобряването на законодателството в тази насока. Като народен представител мога да променям системата в случаите, в които тя отказва да се задвижи в интерес на обществото.
Защо точно партия КОД?
Вярвам, че заслужаваме силна държава в услуга на всеки българин. Институциите трябва да работят по ясно разписани правила, които лесно да могат да прилагат, без субективна преценка от административния служител. Ето затова усещането за корупция е високо. Разбираемите правила ще стимулират и хората да поемат бизнес риск. Човек, който иска да бъде добър работодател, днес не усеща сигурност, за да развие своя бизнес. В тази връзка КОД предлага приемането на Закон за единните държавни изисквания и контрол, с който да решим този проблем.
Откъде започва промяната според програмата на партия КОД?
Основно предимство даваме на образованието, което трябва да бъде ценност от стратегическо значение. Знаете, че аз се занимавам с човешки ресурси и знам колко трудно е интервюирането на неграмотен човек. КОД е за задължително основно образование и за задължителни стандарти за минимум от знания и умения за всяко образователно ниво. Те трябва да се гарантират от независима институция, различна от МОН. Образованият човек е полезен не само за обществото, но най-вече за самия себе си. В КОД вярваме, че трябва да дадеш максимума от себе си, за да постигнеш своето добруване. Човек, който може само да се подпише, може да очаква предимно милостиня от държавата.
Разбира се, сигурността в и около училищата трябва да е гарантирана. В нашата програма сме заложили въвеждането на видеонаблюдение и задължителни полицейски патрули около тях. Едната цел е ограничаване на наркоразпространението сред учениците. Безогледното неправилно и опасно паркиране също е проблем, който може да се реши с тази мярка. Пример е улицата пред училището на детето ми. Започнах активна комуникация с институциите и очаквам в края на април движението по нея да стане еднопосочно.
Ролята на училището не е да развлича децата, а да ги подготви за живота. Младите трябва да са наясно със своите задължения. Завършвайки училище, вече пълнолетни, те попадат под ударите на Наказателния кодекс. Ако са запознати още като ученици с отговорностите, които носят, вероятността да бъдат добри и активни граждани е голяма. Разчитам усилията на КОД в тази сфера да са успешни. Разчитам и на подкрепа в Пазарджик с бюлетина номер 8 и преференция 102.
Повече информация може да намерите ТУК.
Платена публикация
