Избирах между три рояла, а преди репетиция ми направиха PCR-тест
ПАЗАРДЖИК. Младият и талантлив музикант Емануил Иванов се завърна в родния си град след онлайн концерт на 27 февруари в Ла Скала, Италия. Той бе излъчен на живо в интернет, а любителите на симфоничната музика могат да го чуят в YouTube до септември тази година. "Знаме" пише за музикалните изяви на Емануил още от ученическите му години в езиковата гимназия "Бертолт Брехт". Въпреки ангажиментите си, пианистът отговори с удоволствие на въпроси на наша репортерка.
- Емануиле, какво е усещането да свириш в Миланската Скала?
- Не мога да го опиша с думи. Случи се изненадващо, нещо като шок, макар че идеята за концерта е от януари. Защото времето за подготовка на произведенията се оказа твърде кратко. В момента не осъзнавах какво ми се случва и какви са мащабите на моята изяви.
Ако питате за усещането в залата, то е невероятно. Да свириш в един от най-големите храмове на музикалното изкуство в света, си е истински късмет и щастие. Още ми е трудно да повярвам, че стъпих в Ла Скала, и свирих на нейна сцена, на която се пели и свирили колоси на оперната и симфоничната музика.
- Липсваше ли ти публиката?
- Категорично да. Успях да запазя присъствието на духа си като на истински концерт, като част от общуването между изпълнител и слушатели. Имах необходимост от лека адаптация заради необичайните условия на концертиране, но мисля, че успях.
В залата присъства единствено звукозаписният екип, който предаваше на живо изпълнението ми в интернет. Щастлив съм, че го слушаха стотици хора по света. Концертът може да се чуе в YouTube до септември тази година.
- Откъде дойде поканата за концерта?
- Организира го фондацията на конкурса "Бузони" и Миланската Скала. След спечелването му през 2019 г. имах доста планувани музикални изяви, но пандемията ги спря. През януари от "Бузони", но не като компенсация, решиха да свиря в някоя от най-големите оперни театри в Италия и това, за моя радост, се оказа Ла Скала. Факт е, че концертът се случи, а когато нещо се случва, то е някакво чудо, чудото на щастието и на сбъднатата мечта.
- Как във Скалата посрещнаха младия български музикант?
- Подобаващо - с перфектна организация на изключително високо ниво, нещо, очаквано от оперен театър като Ла Скала.
Там стриктно се спазват противоепидемиологичните мерки за борбата с Ковид-19. Преди влизането в театъра за репетиция ми бе направен тест - най-добрият вариант за опазване от заразата, която е доста сериозен проблем и не бива да я подценяваме.
- Избирал си измежду 3 рояла за концерта.
- Да, така. Съвсем нормална практика в престижни зали като тази. Изпълнителят, особено пианистът, има право на избор на пианото, на което да изпълни музикалните си произведения, защото останалите колеги притежават собствени инструменти. Хубаво е изборът да е поне от два рояла, а за мен бе още по-добре, че имаше три и то страхотни. Инструментът предвещава дали концертът има потенциал да бъде успешен, дали отговаря на изискванията на музиканта с него да общува като с живо същество.
Избрах най-новия роял, произведен преди 3 години. Хареса ми, че си имаше и име - "Веласкен". Той отговаря на личните ми вкусове като звук и механика.
- Какво изпълни на концерта?
- Първо прозвуча "Фантазия" върху теми на Бах от Феручо Бузони, с което подчертах лауреатството си от конкурса на името на италианския композитор. Изпълних още "Отражения" от Морис Равел и Петата симфония на Александър Скрябин.
- Предстоят ли ти други музикални изяви в България и на други места?
- На 18 март ще свиря със симфоничния оркестър на Шумен. Поканата за концерта дойде буквално часове преди нашия разговор. Четири дни по-късно (на 22 март), в камерната зала "България" в София, ще концертирам с прекрасния квартет "Фрош". С нетърпение очаквам 28 май - деня, в който ще свиря с оркестър в залата на филхармонията в Петербург, Русия.
- Докога си в България?
- На 26 март летя за Англия с надеждата ситуацията с Ковид-19 да се подобрява. В Консерваторията в Бирмингам учим само 20 процента присъствено, което не е добре за нас, музикантите. Очаквам да се случват истинските уроци. Музикалното съсловие пострада най-силно от пандемията. Няма подкрепа от институциите не само в България, но навсякъде. Що се отнася до родния ми Пазарджик, винаги при възможност се връщам тук. Връзките ми с проф. Атанас Куртев в София и с музикалната ми педагожка Галина Даскалова в Пазарджик продължават, и ще е така и занапред. Благодаря им от сърце!
Пенка МИХАЙЛОВА
