Без значение, че първият метод за печатане е създаден в Китай, печатната преса на Йоханес Гутенберг изцяло ремоделира европейското общество през 15-ти век. Йоханес Гутенберг, политически бежанец от Майнц, Германия, е успял да замести дървото с метала. Направил е възможно принтирането на по-дълги текстове, като е използвал набор от отделни букви. Преди неговото откритие, книгите са били преписвани на ръка и процесът е бил бавен, но методът на книгопечатане бързо се е разпространил из Европа и е имал голямо значение за успеха на религиозни и културни движения, най-вече - Ренесанса и Реформацията. Днес успяхме да заместим книжката с мишката
и на дневен ред е въпросът ще успеят ли технологиите да заместят хартиения носител на информация.
Ренесансът идва в Европа веднага след тъмните векове на Средновековието, известни с липсата на развитие. Идва с голям културен, икономически, образователен и политически прогрес, възвръща интереса към някои древни философски и научни учения. Откриването на печатарския метод е една от главните причини обществото да загуби своите средновековни черти. Към 1500 г. поне половин милион книги са циркулирали из Европа, разпространявайки стари гръцки текстове на автори като Платон и Аристотел. Достъпът до информация се улеснява, поевтинява и подпомага развитието на науката, технологията, образованието и не на последно място създава изцяло нов поминък с постоянното печатане и продаване на книги. Смята се, че книгоиздаването е изцяло продукт на ренесансовия дух,
което прави и Гутенберг донякъде основоположник на движението
Благодарение на масовата продукция, книгите стават много по-евтини. Преди това преписването им е било дълъг и изморителен процес, което ги е оскъпявало. Материалите, които са използвани, също са били скъпи - телешка кожа. Например само за едно копие от библията, хората са използвали около 300 овчи кожи или 170 телешки кожи. Благодарение на Гутенберг, от лукс книгите са се превърнали в неразделна и достъпна част от човешкото всекидневие.
В едно свое изказване Уендъл Филипс казва, че
каквото барутът прави за войната, книгата го прави същото за ума
Погледнато днес, трудно е да се усъмним в правотата му. Благодарение на засилилата се комуникация между хората в Европа, до края на късния Ренесанс около 600 милиона книги са циркулирали из континента. По-късно книгата се превръща в символ на човешкото желание за перфектност и иновация по времето на този период. Тя отбелязва началото на изцяло ново поколение, което е разбрало силата на знанието, а Научната революция и Реформацията се появат малко след това.
През 16-ти век, религиозна, политическа и културна революция се състои в Европа – Реформацията
През 1517 година Мартин Лутер става основоположник на ново движение - Протестантската Реформация, която се уповава главно на пропаганда. Но каква е връзката между успеха на протестантството и книгопечатането? Мартин Лутер е бил част от католическата църква, но в същото време е имал негативно виждане за някои от католическите вярвания и обичаи, като например продаването на т.нар. опрощение (метод, с който църквата е взимала пари от хората, за да може греховете им да бъдат изкупени). Църковната злоупотреба е била толкова мразена, а хората са ставали все по-нетърпеливи, за някой, който да ги спаси „от ада”… И точно тогава изобретението на Гутенберг изиграва своята важна роля при разпространението на идеите на Реформацията. Благодарение на това, силната критика от страна на Мартин Лутер
бързо достига до все повече хора, и то без цензура
Преди книгопечатането папството има голям контрол върху написаните материали, но веднъж след като хората са започнали печатането на книги, контролът рязко намалява и властите не успяват да спрат прогреса.
През споменатата вече 1517 година Лутер окачва 95 тезиси на вратата на дворцовата църква във Витенберг и по този начин атакува католическата църква, като заявява, че спасението идва от вярата. С това той се превръща в първия най-продаван автор и скоро книгата се превежда от латински на немски и се разпространява из цяла Европа. По-късно църквата го отлъчва.
Когато революцията е започнала, поддръжниците на Мартин Лутер са имали само книгопечатането като начин за бързо разпространение на идеи, но и това е било съвсем достатъчно. Преди шест века Лутер е променил християнството, което хората са познавали, а без печатарството идеите му най-вероятно са щели да останат забулени от църквата.
Откритието на Гутенберг се смята за едно от най-важните открития за човечеството, провокирало прогреса на европейската цивилизация, все още несигурно крачеща след тъмните векове на Средновековието. Въпреки, че развитието на технологиите в Европа продължило и хората ставали свидетели на много промени, методът на Гутенберг бил толкова ефективен, че останал непроменен до 19-ти век. С развитието на технологиите през последното десетилетие обаче множество проучвания показват, че
хората все по-малко четат хартиени книги
Според проучването на Common Sense Media, тийнейджърите прекарват близо девет часа, използвайки телефонни устройства или компютри. Разбира се, това далеч не означава, че откритието на Гутенберг губи своята важност, защото колкото и позитиви да имат технологиите, те все пак могат да причинят доста проблеми - както физически, така и психически, и би било трудно да заменят книгите.
Според Американската оптометрична асоциация (AOA), заместването на книжен източник на информация, може да доведе да множество оптически проблеми - главоболие, сухи и напрегнати очи, размазано зрение, а в някои случаи дори до пълна слепота. Но проблемите далеч не спират до тук. Четенето от екран може да предизвика хронична умора, депресия, болки в кръста, както и изкривяване на гръбнака.
Ще изчезне ли напълно любовта към книгите обаче
или технологиите в крайна сметка може да им дадат изцяло нов живот? Отговорът е не, технологиите никога не биха могли да заместят книжния източник, но за сметка на това с набирането на популярност сред електронните книги, те еволюират, точно както всичко около нас, а и ние самите. Много от четящите хора използват електронни книги, което до момента е най-добрия заместител на хартията. Въпреки това, все още има много книги, които не са попаднали в капана на онлайн пространството и могат да бъдат намерени само в книжарниците.
Илияна Георгиева е бивш възпитаник на ЕГ „Бертолт Брехт”-Пазарджик и любител на литературата и смята, че електронните книги имат много позитиви. Например те са екологични и по-лесно преносими. Въпреки това обаче, според нея хартиените книги никога няма да бъдат заместени, а най-голямото им предимство е, че нямат нужда от електричество, за да бъдат прочетени.
От Йоханес Гутенберг и неговият метод за печатане до електронното четене и технологиите в 21-ви век книгите са извървели своя еволюционен път точно както хората, новите учения, движения и революции. Въпреки промените, с които се сблъсква хартиеният носител на информация, все още изглежда, че нищо не може да замени мириса на стари страници от книга. Все пак електронните са едно прекрасно допълнение към литературната ни колекция от аксесоари, особено когато следващата книга в списъка е прекалено тежка, за да я носим със себе си навсякъде.
Михаела ИСКРОВА