ВЕТРЕН ДОЛ. От сърце благодаря на всички, които ми се притекоха на помощ. Бившият кмет на община Септември Марин Рачев, както и кметът на Ветрен дол Димитър Христосков бяха първите хора, подали ми ръка. Ако не беше подкрепата от познати и непознати, животните ми щяха да измрат от глад. Или трябваше да ги продам, за да не загинат.
С тези думи се обърна към всички хора с добри сърца овчарят Алиш Кунгьов. Както "Знаме" писа, късно вечерта на 10 февруари
пламна сеновалът към неговия овчарник
Освен сградата, пожарът изпепели тонове царевица, фураж, както и бали сено за над 1000 животни.
Кметът на селото Димитър Христосков светкавично поде кампания чрез медиите и социалните мрежи за подпомагане на пострадалия животновъд. Откликват хора от близо и далеч.
На последното си редовно заседание Общинският съвет в Септември реши да отпусне 15 000 лева целева помощ на овчаря. Два пъти Марин Рачев му осигурява фураж по за 2000 лева. Стопани от Пловдивско са му докарали люцерна на бали.
От Силистра е пристигнал ТИР със слама,
а от Вакарел - 100 бали сено. Ръка са му подали и местни животновъди, включително с по 2-3 чувала храна за животните. Такава се събира и в момента.
А бившият кмет на Септември изпраща строителна бригада в пострадалата ферма, която да възстанови изгорялото.
- В момента момчетата работят по основите, колоните и стените - уточнява нейният собственик. - Предстои да се оправи покривът. Аз вече купих материали за 16 хиляди лева. Г-жа Маджарова, на която давам млякото, ми отпусна заем в размер на 20 хиляди лева. С останалите пари купувам храна за овцете.
В лошо време ме сполетя това нещастие. Зима е, пари няма.
Няма и паша
Разчитам на голата слама и фуража. Натрупах и загуби. Измряха ми 80-90 агнета, защото майките нямаха мляко.
Просто не знам как ще се оправям. Обявил съм към 200 животни за продан. Мислех да ги задържа, но нямам избор.
Осигурил бях хиляди бали сено, люцерна и слама. Планирах да запазя всичките си животни, дори да ги увелича, обаче в момента съм в много голяма беда. Ако не се намери изход, трябва да намалявам овцете.
Върна ме много назад този пожар.
3 години трябва да работя, за да изкарам парите за обора
Като купувам и храна за овцете, като ги лекувам лекувам и т. н., за мен няма да остане почти нищо - отчаян е човекът.
Алиш Кунгьов е родом от Конарско, община Якоруда. Заедно със семейството си се преселва във Ветрен дол преди 15 години. Купува овчарниците на бившето ТКЗС. С агнетата броят на овцете му стига 1200-1300.
- В цялата околия само аз гледам овце. Има още един човек със стадо крави и това е. Труден е този поминък. На крак си 365 дни в годината. При овцете съм от 6 сутринта до 11 вечерта. Когато пък се агнят, за мен няма и спане. Като няма и възвръщаемост, хората решават да се откажат. Когато започвах, бяхме около трийсетина души с животни.
(Зн)
