Коронавирусът отряза от календара датата 14-и февруари, но май повече отряза Трифон Зарезан, отколкото свети Валентин. А това е нелепо. Именнно защото отрязването е ключово действие и при двамата светии. Празникът на любовта е по-къщен празник от този на свети Трифон. Обикновено поклонниците на Чипия се връщат с цвете у дома, за да омилостивят половинките си след като до зори са празнували празника на виното. А празникът на виното предполага демонстриране на реколтата и шумна компания вместо усамотение и интимност. Демонстрацията на майсторлъка при правенето на вино
няма как да остане затворена между четири стени като майсторлъка при правенето на любов
Например у Елин Пелин има разказ за негов ловен излет съвместно с царя, при който погрешка се запалва и изгаря една чужда нива. Царят плаща предоволно унищожената реколта, но стопанинът е тъжен. Казва, че като свърши работата по къра и дойде време за събиране в кръчма, всеки ще се хвали с продукцията си. А той няма да има какво да каже.
Прав е. На празник трябва да имаш какво да кажеш преди да се отрежеш. Защото ако не отсечеш думите, те увисват в безтегловност и нямата тежест. Отсичането на думите е като отсичането на златните монети, особено във време, когато мълчанието не е злато, а напротив. Питайте родата на
Фончо Тариката, който е криворазбраният образ на Тариката Трифон Зарезан
и вече дори има свои последователи. Трифон или Тривон е най-народният и най-присмехулният светия, който си бие шега с другите светии, че и с Господ, съвсем безнаказано. В миналото не един и двама философи сравняват монетите с думите, следвайки „търговията с думите” (терминът е на Морис Оландер) в търсенето на праезика на Адам. Както казва Лоренцо ди Бриндизи: „Бог ни е дал дар слово, а не този или онзи език; по същия начин е създал ценния метал, без да му придава определена форма”.
Всъщност празникът отсича формата. Той формира и осмисля календара на битието.
Битието като питие
Това „пра” в „праезик” може да идва от „празничен”, но следовниците на свети Трифон също по свой си начин търсят този общ език, който се отключва с виното. Както са го търсели навремето и следовниците на Дионис, които са включвали в оргиастичните сцени не само пиене на вино, но и сексуални игри. Само те са си знаели какво са откривали между чепкането на вълна и чепкането на винен материал, на който да оставиш чепки колкото за цвят, т.е. танин за стабилизиране и трайност на виното. Така че днешната идея за колаборация на двата празника нито е нова, нито е оригинална. Въпреки това тя не е чужда на мнозина българи, които успешно практикуват пътя от колаборирането до колабирането. Полюсите се привличат и именно свети Трифон и свети Валентин правят насрещно движение. Ако сюжетната линиия
в празника на виното върви от зарязването към отрязването, в празника на любовта върви от отрязването към зарязването
И при двата в края имаме отрезвяване. Свети Трифон отива да зареже лозята, по пътя се присмива на Богородица и бебето й, а после след подрязаните лози си отрязва и носа. При свети Валентин всичко започва с отрязването. Жените по закон първо отрязват мъжа. Иначе ще изглеждат лесни. Това провокира ищаха, настойчивостта и изобретателността на „самеца”, който в един момент бива допуснат в лоното на празничността. Тогава траекториите на двата празника влизат в допир.
После е ред на зарязването
Тогава може подрязването на лозата да изглежда като подрязване на букет рози, стояли дълго във ваза с аспирин. Но зарязването може и да е духовен акт във вид на физическа раздяла. Това става, ако процесът на ферментация е по-дълъг, отколкото изглежда и нещо в химията се е объркало. Или още по-прозаично - когато дрождите не са били достатъчно чисти, дъбовите каци не са били добре запарени с вода и сода или недотам наложени със здравец и индрише. Лозата може да не е била достатъчно добре окоренена и облагородена, но това се разбира едва в процеса на зарязването преди крайната фаза на отрезвяването.
Има логика двата празника да вървят ръка за ръка и без да обвиняваме американците, които ни били натрапили свети Валентин. Всеки трябва да си избере празника, или да ги съвместява, само да внимава с рязането.
Тодор ГРОЗДЕВ
