МЮНХЕН. Бинокълът на Гоце Делчев, непубликуван шифър на ВМРО и още много реликви, включително снимки от награждаването на строителя на теснолинейката Костадин Похлупков от цар Борис III, или на Дан Колов с леля Райна Похлупкова при посещението във Велинград на най-великия борец на всички времена, се пазят зорко от Похлупкови. Макар за съжаление фамилната прастара къща във Велинград да е в незавидно състояние. Светослав Похлупков е родом от Якоруда, но е съсобственик на къщата. Той от години живее в Германия, където е треньор по плуване и ски. Преди 20 години неговият баща Никола Похлупков минира къщата си в Оряхово заради набези на крадци и после бе осъден, защото взрив откъсна ръката на ромка, влязла в имота му. "Много хора ми се обаждат, за да ме поздравят, и ме наричат г-н Крумов, защото съм привърженик на Крумовите закони", обяви тогава пенсионираният физик. И увери, че можел за минута да изработи система, която ще гръмне, и извади от куфарче звънчева жица, връв и сачми. Но целият род на Похлупкови е бунтовен, а по тази линия в град, който няма да споменаваме, се пазят реликвите.
Гордостта на семейството е дядо Колю Полупката
Моят пра-прадядо Никола Георгиев Софийн носи от 1903 година фамилия Похлупков. Похлупков или Полупката, всявал страх всред всички, които угнетявали народа. Хората казвали на тези, дето им посягали: „Внимавай, че ще кажем на онзи и ще те полупи!”... Демек убие, възмезди... Моят пра-прадядо е родом от с. Гулийна Баня, Разложко. Знам, че селото се казвало така заради беритбата на гулии (земни ябълки) и носещият се далеч аромат при правенето на различни сладка от тях. След демокрацията селото се нарича само Баня. Това е едно село с борчески народ и историята му е описана в книга. Но дядо Никола, с прозвището Комитата, е един от легендарните бойци за освобождението на този край от турското господство до 1912-а.
За подвизите му съм чел статии от в. “Утро” от тази 1912 година
Архивът, както и по-голяма документация за него бе съхраняван в една от дъщерите му, Райна Похлупкова. За голямо съжаление малко преди смъртта си тя бе изместена да живее при други роднини и какво е станало с документацията може да се гадае. Предполагам, че всичко това е изхвърлено без да се помисли да се даде в музей, където може да го реставрират.
Краят на историята – в книжния брой на „Знаме” този петък
