Пазарджик

Георги Методиев раздвижваше духа ни с книгите, театъра и историята

  14.01.2021 06:40             
Георги Методиев раздвижваше духа ни с книгите, театъра и историята

Стогодишнината от рождението на нашия съгражданин мина незабелязано

ПАЗАРДЖИК. Пълното му име е Георги Методиев Атанасов, а неусетно минаха 100 години от рождението на този писател и общественик, който е един от най-ярките духовни представители на нашия град и със сигурност е национално значима фигура, макар и забравена. След кончината му през 1996 година някак заровихме в паметта си как Георги Методиев бе водещо име в литературния, културния, а до известна степен и до обществено-политическия живот в Пазарджишкия край. Останал тук до смъртта си, но надмогнал регионалното. И ето, стоте години от раждането му се закръглиха в края на лятото, но никой и думица не обели за него. Сякаш този бележит наш съвременник не е оставил никаква следа след себе си. А това не е така.

Георги Методиев е автор на няколко стихосбирки, повести и романи, както и множество статии и есета. Роден е на 20 август 1920 година в Пазарджик. Потомък е на българи-бежанци от Одринска Тракия, прогонени от безпощадния исторически вятър и преселили се при нас. Георги израства в патриотична среда и още като ученик в училище „Отец Паисий” е любознателно дете. По-късно стана един от най-добрите възпитаници на смесената гимназия в града.

През 1937 г. в нея литература преподава Никола Фурнаджиев

Поетът явно му е повлиял и Методиев още като гимназист прави и първите си плахи опити в изящната словесност.

След дипломирането си започва работа като учител в Мало Конаре, но не вижда призванието си под стряхата на образованието. Постъпва в школа за запасни офицери, която завършва през 1942 г. с чин подпоручик и влиза в армията като офицер. По време на въоръжената съпротива е на служба в Окупационния корпус в Югославия и използва служебното си положение за подпомагане на партизанското движение с военна радиостанция, патрони и други боеприпаси. След 9 септември 1944 г.

участва като командир в двете фази на Отечествената война,

помага за изграждане кадровия състав на новата българска народна армия. Но и се отдава всеотдайно на литературно-творческа дейност. В света на журналистиката и художественото слово младият Георги Методиев намира своето желано професионално поприще. Дълги години работи като редактор в Държавното военно издателство и редакцията на в. „Народна армия” под пагон на старши офицер. Настроен на литературна вълна той живее с ентусиазма и крилатите емоции на епохата, което намира отражение и в първите му творби след войната. Такава е

първата му творба – поемата „Сталинград”,

която се появява на бял свят в Пазарджик. В нея Методиев излива възторга и преклонението на милиони хора по света пред епохалната Сталинградска битка – събитие, нямащо прецедент в световната военна история.

Участието му в бойните действия в Унгария вълнуваше не по-малко неспокойното му перо и го вдъхнови да разкаже на читателите за героизма и себеотрицанието на българския войник, допринесъл за разгрома на немските войски. За това се разказва първият му роман „Първо армейско поделение”, излязъл от печат през 1956 година.

През целия си житейски и творчески път Георги Методиев

неведнъж се е връщал към антифашистката борба, за да се преклони

пред онези, които изгаснаха в името на един висок идеал. За тях той написа книгата си „Високо при народа” (1986) – посветена на загиналия партизанин Петър Абаджиев. Но и в годините преди това той често се връщаше към времето на нелегалната съпротива и особено скъпо му беше приятелството с най-близкия му съученик от гимназията – Любен Шкодров, загинал на Еледжик през февруари 1944 г. Гибелта на любимеца на ремсистите от Пазарджик го гнетеше и през 1955 г. Методиев написа монографията си „Любен Шкодров” – тя беше радушно приета от обществеността.

След като се пенсионира от армията и напусна военните издания Георги Методиев се установи пожизнено в родния си град и стана редактор във в. „Септемврийско знаме. По-дълго време обаче работи като зам.-директор и драматург в местния музикално-драматичен театър. Така сътвори пиесите си „Сражение преди боя” и „Ангелина”, които се играха на пазарджишка сцена дълго време и се радваха на топъл прием. Междувременно издаде книгите си „Утрото се разпуква” (1966) и „С дружни усилия” (1968).

Мнозина от старото поколение си спомнят за

живителното му присъствие в театралния живот на Пазарджик

Голям бе и приносът му за духовния живот като председател на Клуба на дейците на културата (той го оглави още от създаването му през 1969 г.) Седнал на председателския стол на клубната организация, с натрупания голям опхит, авторитет, дарование и възрожденско съпричастие, той успя да развие и популяризира тази културна институция, да я издигне до водеща в страната. Неизчерпаемата му енергия и завидно усърдие записаха едни от най-креативните страници в духовното битие на нашия град

Паралелно с водещата си роля на културен деец в Пазарджик, Георги Методиев

със страст се разхождаше из историческите дебри на Възраждането

Особено го привличаше неговият апогей – Априлското въстание, неговият размах и погром в Пазарджишкия край. Посвети години на проучване и изследване, ровене в архивите и библиотеките на Пазарджик и Пловдив, в Централния държавен архив и Народната библиотека в София, издирвайки и откривайки ценни документи. Така обхожда села и махали в Пазарджишкия край, където се среща с наследници на преки участници в събитията, записва техни спомени. В резултат на тези му дирения той ни представи значими исторически факти, непознати дотогава.

Така например дотогава се смяташе, че селата от Родопската яка в Пазарджишко не са участвали във въстанието

Методиев извади на светло Мито Дамянов – войводата от Ели дере (Ветрен дол), който организирал чета от околните села, а тя охранявала прохода на Елидерската река от вражеските набези. След потушаването на въстанието озверелите поробители качват на бесилото войводата и се разправят зверски с въстаналите селяни. Георги Методиев стана инициатор за издигането на паметник на Мито Дамянов във Ветрен дол и за ежегодното честване на героя.

Неоценими са обаче усилията, които Методиев полага за проучване и анализиране на всички възможни източници, отразяващи

участието на Батак в кървавата Априлска епопея

И днес дълбоко се вълнува нашият съвременник, когато се докосне до героизма и трагизма на Батак, изправил се самоотвержено срещу освирепелите мюсюлмански башибозуци и редовната турска армия. Така той представи много събития от онова време в светлина различна от общоприетата. Оказа се, че баташките въстаници удържат в течение на няколко дни не някаква тълпа, събрана от съседните мюсюлмански села, а военно формирование, създадено по предварителен замисъл на имперското командване, съставено от запасни войници, ръководено от редовни офицери, включващо артилерия. Стана ясно, че мнозинството от мюсюлманското население от съседните на Батак села осъжда жестокото потушаване на въстанието. А Ахмед Барутанлията, един от най-дейните участници в клането, умира прогонен да живее извън селото, прокълнат не само от своите съселяни, но и от своите роднини.

Това разказва 95-годишната тогава дъщеря на една от сестрите на Барутанлията

Десетки сирачета от Батак са били отгледани в турски семейства в съседното село Фотиново.

Добрал се до потресаващи сведения и огромен фактологически материал, писателят ни остави своите върхови произведения – романът „Когато Батак въстана” (1973) и „Епопеята Батак” (1980). Че това е белетристичният му връх, доказват и високите оценки, които дават за тези две произведения професорите Иван Унджиев, Йоно Митев, Дойно Дойнов и Ефрем Каранфилов.

Тези издания очертават облика на твореца Георги Методиев, но допускам, че има и други неиздадени негови ръкописи, които чакат своите добросъвестни изследователи. Знаем, че престъпната ни късопаметност затрива безразсъдно светлите примери, а това е жалко, на фона на днешното ни доста ограбено духовно съвремие. Но Георги Методиев е такъв светъл пример.

Продрум ДИМОВ


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

ДАВАМ АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ,  0892 313 134

ДАВАМ АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ, 0892 313 134

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ: ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР И ГРИМ, 0888  616 438

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ: ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР И ГРИМ, 0888 616 438

ТЪРСЯ ПРИЯТЕЛКА, ГЕНОФОНД ТРАКИЙКА, ИТАЛИАНКА, ФЕЙСБУК: ANGELO SHUMAN, 895 33 65 65.

ТЪРСЯ ПРИЯТЕЛКА, ГЕНОФОНД ТРАКИЙКА, ИТАЛИАНКА, ФЕЙСБУК: ANGELO SHUMAN, 895 33 65 65.
Всички