Поетесата спечели националната награда за поезия „Иван Николов“
Преди дни пазарджишката преводачка и поетеса Надежда Радулова спечели националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2020 г. Признанието тя получи за стихосбирката си „Малкият свят, големият свят”, издадена от „Жанет 45“. За победителката имаше плакет, изработен от художника Христо Гочев, придружен с парична премия в размер на пет хиляди лева. Церемонията по връчването на престижната поетична награда се състоя на 17 декември от 19.00 ч. онлайн, заради противоепидемичните мерки, наложени у нас.
В конкурса тази година участваха 47 книги от 23 издателства
Признанието бе дадено от жури в състав: Йордан Велчев, поет и писател, Иван Ланджев, поет, и Здравко Дечев – литературен критик и преподавател.
Надежда радулова пък призна, че е поласкана от наградата, още повече Иван Николов е и поет, и преводач, каквато е тя самата. „Подобни награди са не само за наградения, те са награди, които продължават паметта.
Битието ми на преводач и читател е не по-малко важно от това на човек, който пише поезия,
коментира съгражданката ни, според която поезията трябва да ни изважда от зоната ни на комфорт и да ни тревожи, а не да ни носи наслада. Защото читателят трябва да използва инструментите за анализ, които само му подава добрата академична критика за поезия, но не и да му поднася готов анализ. Точно по тази причина Радулова се опитва, вместо да пояснява, да показва на студенти и на колеги даден текст като приключение и като интересно и предизвикателно място, което ги предизвиква да открият някакво съкровище там.
Националната награда за поезия „Иван Николов“ е учредена през 1994 от Издателство „Жанет 45“. Пръв неин носител е поетът Христо Фотев.
Любопитото е, че Радулова е носителка на тази награда и през 2001 г. – тогава за млад автор на годината. Пазарджишката поетеса получи голямата награда за превод "Кръстан Дяков" през 2009 г. за преводите си на: “Фирмин: Приключенията на един беден градски плъх” на Сам Савидж и за „Човешкото петно” на Филип Рот.
Коя е Надежда Радулова
Родена е през 1975 г. През 1999 г. завършва българска и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 2001 г. защитава степента магистър по философия към Централноевропейски университет, Будапеща, и The Open University, Лондон. Академичните й интереси се свързват със сравнителното литературознание (Comparative literature) и пол/родовите изследвания (Gender studies). Докторантка е към Катедра по теория на литературата към СУ "Св. Климент Охридски". Докторската й дисертация се занимава с "фигури на женствеността" в литературния модернизъм. Автор е на стихосбирките "Онемяло име" (1997), "Алби" (2000), "Памук, стъкло и електричество" (2004), "Бандонеон" (2008). Нейни стихотворения са представяни в периодични издания и антологии на чешки, английски, турски и руски езици. Работи като редактор в месечното списание за пол, език и култура "алтера".
За стихосбирката си тя пояснява, че
разделя малкия и големия свят, разделя ги само условно
„Светът е един и единствен и това малко и голямо е всъщност начинът ни по който през личните ни биографии прозира общта ни културна памет.
Някои от стихотворенията в книгата съвпадат с началото на тази световна криза – едно от по-дългите стихотворения, „Изкуството да живееш с мъртвите”, е писано през март, малко преди да бъдем затворени за първи път. И мисля, че книгата и заглавието й са актуални – защото световете ни се събраха изведнъж в нещо, което не можем да преглътнем”, споделя поетесата. Тя доверява, че едното стихотворение води след себе си друго, а те си предават енергия едно на друго, която се завихря и „галванизира” текста на следващото стихотворение, докато още е в главата й. „Пиша доста бавно, по няколко години ми отнема да напиша една такава книга. И обикновено последната фаза на работа върху текстовете е сглобяването им в някаква концепция, която вече е оформена в главата ми. Винаги се стремя да правя книги, които не са чисти сборници, но имат някаква нишка, минаваща през всички текстове”, добавя тя. И признава, че много повече се привързва към нещата, които чете, отколкото към това, което пише.
Ангел АНАТОЛИЕВ
