Други Регионът

Стрелчаниада като Българиада

  24.12.2020 06:45             
Стрелчаниада като Българиада

Пожари и земетресения са в темелите на много забравени или неразказани истории от подп. ор Михаил Неделев

„Когато Бог замислил рай, бил в Стрелчанската долина…“ Такова изречение стои в началните страници на новата книга на подполковникът от запаса Михаил Неделев „Стрелчанската Българиада – Дели Дело, Стрелча, Стрелчаните и още нещо…” Това е проникновено и задълбочено пътуване към корените, в които тлеят остатъци от пожари и вторични сеизмични трусове, без задължително да става дума за природни стихии. Припомняне на малко известни факти или изваждане наяве на непознати страници, част от българската история, показани през

„прозореца” Стрелча - градът на „смелите стрелци,

пазили България в дни на беди“. Двама професори също са работили върху този труд - редактор е проф. дфн Тодор Балкански, който ни напусна преди дни, а научен редактор е проф. Кирил Цонев.

„Много голямо ровене беше. По архиви, библиотеки, разговори и дирения”, коментира пред „Знаме” Михаил Неделев, който е известен в цяла България като създателя на Специализирания ученически батальон „Васил Левски”.

В началото скептичен, професор Балкански е възхитен – по думите му, в ръцете му е един труд, който възпява Стрелча от всички страни. От създаването му като касаба в Османската епоха през огъня на Априлското въстание, „изоставена” от Захари Стоянов и Димитър Страшимиров в техните трудове.

Двамата описали достойно първата пушка, но не описали последната пушка на Априлското въстание

– и последните български четници – отказалите да сложат оръжие „горски человеци“, водени от Мильо Балтов, сякаш, за да докажат недоказаната хипотеза, че Стрелча е била последната българска твърдина, превзета от османлиите почти три века след завладяването им на българските земи… И други жертви има - жертвите преди и след 9 септември 1944г. (така до партизанина Георги Найденов застана Смъртника учител Боян Кюркчийски, убит от своите ученички, отбелязва редакторът). В книгата са разказвани и легенди, оплетени с разкази и спомени на редица изследователи. Като

легендата за седемте църкви, заварени от турците, които превърнали една от тях – „Света Неделя“, в джамия

Не само в историята на църковното и просветното дело на Стрелча ще ни разходи авторът. Читателят ще броди из тракийските светилища и мегалитите, покрай археологическите обекти в района, ще пътува и през най-новата история на града, с икономиката, с театралния и самодеен живот, с очерците на редица стрелчани, с подробното родословно дърво на основателя на стрелчанския революционен комитет

и първа жертва на революционната борба Недельо Сапунджиев - Дели Дело, чийто потомък е сам авторът,

и на когото е посветен този труд. Плод на сериозна теренна и кабинетна работа, 20-годишно ровене по архиви, дирене на свидетелства, нови щрихи по Клисурското въстание и много светлина върху изнесената от Стрелча революция в Клисура, за избиването на клисурските и копривщенските цигани предатели от Стрелчанския отряд, за освобождението на запрените от чорбаджиите в Копривщица революционни дейци не от Орчо войвода, а от стрелчани. Стъпила на здрави основи – като „Приказницата” на Мильо Балтов, книгата е всеобхватна, документална, енциклопедична и… емоционална, събрана под родолюбивия знаменател на Стрелчанското. Изказът наистина е емоционален, но за майка, роден край, родно място и Родина не бива да се пише неутрално“, казва Неделев. По-нататък той няма да пести

критиките си и към Захари Стоянов, който „изтрива” Стрелча от въстанието

(мълвата гласи, че това станало, защото като събирал данни за „Записките”, отишъл в Стрелча и бил навикан от местните, а според някои, изял и някой шамар, б.р.), и към Петър Карапетров-Черновежд, който неглижира заслугата на стрелчани по съдействието на срещата между Георги Бенковски и панагюрци…

В тази книга има много пътечки, които се събират в пълноводна река, но всяка една от тях е вълнуваща. За пръв път бял свят пред читателя виждат и съдбините на някои стрелчани – не само големи герои, а и „обикновени“ хора. Като Кръстьо Еленкин – запалил джамията в Стрелча по време на въстанието, или на Енчо Рашков, който не се стърпял да гледа унищожаването на „Апостола“ при запалването на черквата „Св. Тодор Тирон“ и

под погледите на турците влетял в пламъците и избягал в гората заедно с книгата

- а при освещаването на новата църква „Св. Архангел“ през 1815-а чел от същата обгорена църковна книга. Десет години по-късно починал и бил погребан в двора на църквата „Св. Архангел“ – построена в самите гробища с няколко стъпала в земята. Каменната надгробна плоча, зазидана на оградата, била съборена през 30-те години, но в Стрелча се пази и до днес един „Апостол“, печатан в Лвов през 1639 г. В него на стр. 43 е нанесена от необиграна ръка следната приписка:

„Сей апостол е служил светаго Теодора Тирона в лето господне 1815,

тогава дойдоха нечестивци и изгориха тая церкова и тогава взеха тоя апостол на тоя храм „Архангнел Михаил“ да служи на нея церкова…“ (По нататък не се чете.)

„Архангел Михаил“ пък ще бъде опожарен през Априлското въстание заедно с цяла Стрелча, но огънят на родолюбието се разпалва на близо 500 страници. И като говорим за книги, вълнуващ екземпляр е едно евангелие, печатано в Москва през септември 1785 г. Подвързано е с дървени кори, облечено в мораво кадифе и метална обковка. Било притежание на храма „Света Неделя Огняна“, казва преданието – изгорена от кърджалиите през 1812 г. Този храм бил издигнат в спомен на превърнатата в джамия църква „Света Неделя“. Наричали църквата Топла или Огняна, понеже била издигната на мястото на изгубилия се топъл минерален извор при земетресението, станало около 1660 г. Твърде възможно е да е била приспособена от самата банска сграда, предполага Михаил Неделев.

Второто земетресение станало на 31 май 1738 г., а загубената вода след близо 80 години се появила

а мястото, където е и сегашният каптаж. Баба Лука Петко Рашкова-Гелеменова е интересна личност и очевидка на много събития. Тя живяла 114 години и нейните свидетелства са описани от потомците (един от тях имал навика да си води подробни бележки), които пък ползва Неделев. Та баба Лука определила лесно годините на двете земетресения, използвайки десетопръстната система. Разправяла, че монах Никодим, нейният „учител“ (светогорски монах, убит през 1812 г., когато е на 109 години), разправял как неговият дядо умрял на 111 години във второто земетресение (станало на 31 май 1738 г.), а по времето

когато Филибе станало на купчини от Голямото зерзеле

(земетресение), бил на годините на Исуса Христа (33). В това евангелие няма никакви приписки. Но на него са се клели първият състав на Революционният комитет в Стрелча пред Васил Левски на 22 май 1869 г., съзаклятниците през октомври 1871 г., както и подновеният и разширен комитетски състав пред Георги Бенковски на 14 ноември 1876 г. Това евангелие не е употребявано в църковна служба след Освобождението, а само е изнасяно всяка година на 20 април от стрелчани, когато те скланят глави пред жертвите на Априлското въстание… И други любопитни истории изплуват на повърхността, докато авторът търси свидетелства в приписките и спомените на стрелчани, за да установи

съществуването още през 17-и век на някои от знайните църкви

в Стрелча. Самият факт, че баба Лука е била ученичка на монаха Никодим пък навеждат на мисълта, че в църквата „Св. Тодор Тирон“ до 1812 г. е имало килийно училище, както и че в този светогорски метох са се учили и момичета, предполага Неделев.

Ако продължим по пътеката на книгите от Стрелча, ще отидем с тях до болярските църкви в Царевград Търнов, до турски съд, за да видим как Найден Геров ще бъде спасен именно от книга от обвинението, че е нарекъл Филибе с българското име Пловдив, до крупната фигура на стрелчанския книжовник Продан Граматик в дирене на работата на тукашната книжовна школа. Или ще влезем в подготовката на въстанието, за да видим как местните участници

хладнокръвно „погребват” църковните книги и ръкописи,

някои от които са на няколко века. Защото съзнават, че Стрелча ще бъде опожарена. Хаджи поп Евстатий, неговият син поп Иван и поп Бойчо Петров Ханджиев от храма „Св. Архангел” поставят книгите в здрави сандъци от светогорско чимширено дърво и ги закопават в земята. Там те престояват две години до влизането на руските войски в Стрелча. И макар проливните дъждове да съсипали голяма част от тях, оцелелите се пазят и до днес в църквата „Св. Архангел Михаил”.

Божие наказание?

Любимата църква на стрелчани обаче е „Св. Неделя Огнена”. Тя е срината от два верижни трактора за една нощ – на 11 септември 1969 г., а година по-късно на нейно място властта издига антифашистки паметник на падналите в борбата преди 9 септември 1944 г. Монументът от бял врачански камък е висок 8.5 м и е изработен от сръбския скулптор Джоки Сава Радивоевич.

„Поставен е точно на мястото, където се е намирал иконостасът и е открит на 1 август 1970 г. После в Стрелча е регистрирана висока смъртност сред младите хора. И до момента местните определят това като Божие наказание…”, пише Неделев, който преди 4 години издаде и книгата „Верни на своето призвание“.

Ако в Стрелча преданието говори за седем църкви,

къщата на Дели Дело е една от седемте най-авторитетни в България

и „глътнали” най-много средства за построяването й. На първия й етаж е голямата соба, видяла съзаклятието на Левски и стрелчанските бунтовници през октомври 1871 г. Ако гробът на Дели Дело днес е незнайно къде в Градската градина на Пазарджик, любопитен факт е, че къщата му на три пъти се е спасявала от пожар. Първият път – когато ордите на генерал Хафъз паша превземат Стрелча след избухването на Априлското въстание и я опожаряват. По време на Втората световна война пък тук е настанена

жандармерията на „Черния капитан” Динев

Той води люти битки с партизанския отряд „Георги Бенковски” и къщите на партизаните за запалени. Капитанът решава да изгори и тази къща, защото вуйчото на Михаил Неделев е в отряда. Ръководството на кооперацията го моли да не го прави, защото цялото зърно на Стрелча е в хамбара на къщата, който се използва за склад на посева… За архитектурата също е отделено място в книгата, както и за изкуството, за миграцията на стрелчани. От страниците надничат и много портрети на личности (имало е идея да бъдат издадени в отделна книга), а внимание заслужават и най-бегло щрихованите от тях. Като този на кмета Петър Миленков, който не изкарал и една година от мандата си, защото още в началото

организирал доброзорно всички, които не са си платили данъците,

да положат доброволен труд за изграждането на водопровода. С помощта на няколко „псевдообщественици“ и околийските управници в Панагюрище Миленков бил натирен, за да стане кмет на Банско и Якоруда, където бил благославян за делата си от местните.

„Аз съм наясно, че и мен ме „благославят” някои съграждани, прочели книгата. Недоволни има, но желанието и едничката ми цел бяха да изпълня дълга си към Стрелча и Отечеството”, казва Михаил Неделев. А за него отдавна знаем, че е човек на дълга.

Тодор ГРОЗДЕВ


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ, ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР, ГРИМ. 0888 616 438

ВЪЗРАСТНА ЖЕНА ТЪРСИ ЖЕНА, КОЯТО ДА ЖИВЕЕ ПРИ НЕЯ НА СИМВОЛИЧЕН НАЕМ, НЕ ЗА ГЛЕДАНЕ, А ЗА КОМПАНИЯ. 0884 223 113

ПРОДАВАМ ЕТАЖ ОТ КЪЩА, ЦЕНТЪР, 0878 312 415
Всички