Борис Влахов и Георги Атанасов никога не са преживявали, затова живеят с успеха
Първите братовчеди Борис Влахов и Георги Атанасов са стожери на спорта в Панагюрище. На 9 октомври Влахов навърши 70 години, а на Атанасов юбилеят предстои през 2022-а. И двамата са скромни и уточняват, че не са лицето на спорта на Панагюрище, защото той е многолик. Смело обаче можем да ги наречем първопроходниците. Преди да завършат НСА със специалности треньори по тенис на маса и хандбал, те са се доказали и в други спортове като състезатели и треньори. Никога не са преживявали, а са си давали сърцето и душата. И сега стоят по 5-6 часа в залата и могат да направят по 50 лицеви опори от раз.
Започват с футбола в родното Розово
Терени трудно се намират, нямат футболни обувки и екипи, но оформят в гората едно игрище – в основата на това са братовчедите. Георги продължава обучението си в Батак, а Борис – в Пловдив.
„Отборът на „Червените рози” (Розово) беше със средногодишна възраст „16”, спомнят си братовчедите. В средата на 60-те Борис е играещ треньор и понякога бяга от Пловдив, а Георги – от Батак - заради мачове. Влахов влиза в казармата. „Бях в свъзрзочна рота в Карлово. Там трябваше да се занимавам с целия спорт на бригадата, началството усети, че съм спортен човек и нямаше първенство, чиято организация да не минава през моите ръце - всякакъв спорт на 12 000 войници, включително и борба, тенис, петанг. Но и участвах. Аз бях добър и в борбата, бях много силен на лост, нямаше кой да ме бие на бягане над 1500 м. На финала на армейско първенство участвах поборба класически стил, без да знам една хватка. Но бях силен физически. И бях единственият от нашата бригада, който спечели бронзов медал”, спомня си Влахов.
На полуфинала губи от изключително известния още тогава Михо Дуков,
който на олимпиадата в Москва-1980 ще спечели сребро, а в кариерата си ще запише три европейски, две вицеевропейски титли и ще стане носител на златния пояс на Дан Колов през 1977 г. След това „Локомотив” (Пд) иска да го вземе като борец. Борбата обаче е извън тепиха – братовчедите се учат на труд и дисциплина в казармата, а след влизането в армията на Георги Атанасов розовският отбор се разпада. Влахов се озовава в Пещера, където участва в работнически първенства с отборите на комбинат „Чико” от футбол до ски бягане и ски ориентиране.
Там ръководител е покойният Димитър Юруков
Влахов за малко не се класира за световно първенство по ски ориентиране без да познава компаса. „Бях добър бегач и знаех, че ако набарам някой добър със ските пред мен, не може да ми избяга в снега, колкото и дълбок да е. До предпоследната врата бях в четворката, а те класираха първите шедстима в разширениясъстав. Но после се забих в едно дере и надвечер намерих кравар, който ме нахрани…”, спомня си специалистът. Двамата с Георги в един момент оставят футбола. В полето на работническия спорт ги открива Иван Симеонов, тогавашният зам.-председател на ОС на БСФС.
Симеонов е причината да се изградят като спортни организатори
и да се устроят в Панагюрище.
„Каквото и хубаво да кажем за г-н Симеонов, все ще е малко”, отсичат братовчедите. В Панагюрище пък са Нено и Георги Илчеви – двама братя близнаци, единият е преподавател по физкултура в минния техникум, а другият – в „Тодор Каблешков”. За тях братовчедите казват, че са истинските стожери на спорта и ги определят с една дума - „уникални”. „Братята можеха и да пеят, и да пият, и спорт да правят”, казват Влахов и Атанасов. Борис сеозовава в МОК „Медет” в Панагюрище, където е физкултурен организатор. Панагюрският спорт обаче трябва да е горд, защото в града идва млад надъхан човек, който иска да премести планини. И ще го направи. По ирония на съдбата е бюро до бюро с комсомолския секретар, а първи секретар на комсомола тогава е Лъчезар Цоцорков
За братовчедите това е
най-светлата личност на Панагюрище от най-новата история на бунтовния град
Още тогава Влахов и Цоцорков си говорят как Панагюрище трябва да има зала, материална база и голям спорт... Междувременно Влахов се жени през 1973 г. за стрелчанката Пенка Пенчева. Волейболистка и лаборантка в МОК „Медет”. Ще им се родят две дъщери, Елена и Мариета, силно изявени в тениса на маса. Призьорка и участничка в световни първенства, Елена днес е доктор в УНСС. Влахови се радват и на четири внучета. Второкласникът Митко е двукратен вицедържавен шампион по тенис на маса до 10 години със СКТМ „Панагюрище”. И Георги Атанасов е предал щафетата на внуците. Той се жени за любимата си Стойна през 1975-а. Дъщеря му Ваня днес е учителка, имат 3 внучета, а Мишо, който е седмокласник в Спортното училище в Пазарджик, е вицедържавен шампион по кикбокс.
След две години в МОК „Медет” Влахов отива като организатор в „Пнагюрски мини”. Във футболния „Миньор” играят много футболисти на „Хебър” като Иван Тодоров-Динката, Иван Кунчев, Спас Хрисчев, Митко Ваклинов, който ще остави името си със златни букви в историята на „Чепинец” (Велинград) като футболист, а после ще бъде и треньор на чепинци. Влахов спасява „Миньор” от изпадане, но вече се е увлякъл и по тениса на маса. „Как започнах?
Играехме с жена ми и който паднеше, трябваше да мие чиниите
Така започнах”, казва треньорът. На 24 години е късно да започваш какъвто и да е спорт. Не и за Борис Влахов. Досегашните спортове стават трамлпин към тениса на маса. Трамплин, ако имаш здрави крака и бързо мислене… Така се създава и детска школа по тенис на маса. За да отиде в „Панагюрски мини” обаче, Влахов обещава, че ще намери свой наследник в МОК „Медет”. Така там идва Георги Атанасов. Но и той в началото ходи два пъти седмично, даже на стоп, пеша и във виелици, за да си довърши работата.
Няма спорт, който Атанасов да хване, и да не го „позлати”. Пръв е в бягането, а във футбола е уникален талант, хвалят го негови съотборници от едно време. Братовчедите пък хвалят футболните качества на двама
футболисти на „Миньор”, минали и през „Хебър”, и през „Чепинец”
Вратарят Ангел Ангелов и нападателят Митко Ваклинов, който вкара два гола на „Левски Спартак” на четвъртфинала за Купата на България в Карлово през сезон 1977/78 г. Тогава велинградчани бяха отстранени на полуфинал от ЦСКА с 4:5 след дузпи. Неизвестен факт е, че Влахов го спасява за футбола. Ваклинов е наказан да не играе повече футбол, защото не иска да остане в „Загорец” (Н. Загора). Идва в „Панагюрски мини”, но изпуска ли се такъв кадър.
Влахов влетява в канцеларията на шефа на БФС Ангел Шишков. Казва на именития брациговец: „Здравейте, аз съм розовец”… Започват разговор и Ваклинов е върнат за футболната кауза. Услуга миньорци правят и на “Хебър” с Петър Жеков като треньор. Хебърци са застрашени от изпадане, но момчетата на Влахов бият фаворитите от Белово, напук на подигравките и заканите им преди мача.
„Миньор” има мач с „Динамо” (Москва) с наследника на знаменития Лев Яшин
– големия вратар Владимир Пилгуй. Руснаците са дошли на лагер в почивната база на МВР в Стрелча и Влахов на своя глава урежда контрола в градчето. „Водеше ги подп. Георгиев от „Левски”, който отговаряше за международните връзки. После а-ха да ме уволнят, защото не съм уведомил партийното ръководство. С автобуса на „Левски” се изръсихме на мината в Елшица, за да видят братушките нашите миньори. Всички останаха очаровани”, смее се Влахов.
Братовчедите създават женския футбол в района в началото на 80-те
Атанасов вече се е доказал като организатор и от МОК „Медет” се е преместил в „Оптикоелектрон”. Той води панагюрки, Влахов - елшичманки. Състезателките имат едно условие – жена му също да играе. И тя играе. Първият мач между двата тима е в Елшица и завършва 2:2. Интересът е огромен. На стадиона не можеш да пуснеш игла. Жените играят в националното първенство и са фактор. Футболът изстрелва Влахов в Панагюрище, защото там е нужен и футболният „гръбнак” от Елшица. Георги връща жеста на братовчед си и той е назначен в „Оптикоелектрон”. Преди това
Гошо е успял да направи футболния отбор републикански шампион
Икономическият директор Тодор Гугов и директорът Димитър Йончев, който е с ранг на зам.-министър на икономиката, са от рядката порода на изключително стойностните хора, казват братовчедите.
Те си разделят спортовете. Влахов отговаря за тениса на маса и футбола, а Атанасов – за леката атлетика и спартакиадата „Здрави и силни”.
И те запретват ръкави. Младите читатели знаят как продължава историята. Атанасов ще създаде успешната хандбалната школа, в която ко-треньор ще стане една от първите му състезателки – Любка Карагьозова. Борис Влахов ще превърне СКТМ „Панагюрище” в доминатор в тениса на маса, а когато ще отиде във възстановеното спортно училище в Чепеларе за 15 години, ще пренесе факлата на успеха в планинския град. И сега се говори за паметния републикански финал между първата му елитна състезателка доц. Галя Очева и гордостта на Септември Валя Толева, завършил трудно в полза на септемврийката. Но Галя тогава прохожда. На следващата година тя побеждава. Приемат я в осми клас на МГ „Константин Велчиков” в Пазарджик и отива в „Хебър”. Така започва златната ера на СКТМ „Панагюрище” с над 500 медала…
Братовчедите казват с усмивка, че са хиляда пъти по-панагюрци от панагюрците. Едва ли има кой да им го отрече.
Дочо ЧАНЕВ
