Трудно е да се пише за човек, с който си се познавал 40 години. Не винаги сме били една до друга, всъщност бяхме колеги твърде малко – само три години в началото на 80-те. Но има неведоми нишки, които те свързват до живот. Така и с Руми, защото тя винаги ще си остане за мене – Руми, повече приятел, отколкото колега. Румяна Кацарова почина на 19 ноември. Ако влезете в интернет и напишете името й, ще откриете много информация и снимки. Ще разберете, че това е деен човек, отдаден на работата и на науката история, човек, който се опитва да съхрани историческата памет. Мога да кажа, че с всичко което е написала, а то не е никак малко,
можеше да бъде професор във всеки престижен университет
В един библиографски указател на Регионална библиотека „Н. Фурнаджиев“ – Пазарджик, по повод 100-годишния юбилей на музея, може да се проследи част от написаното от д-р Румяна Кацарова – от началото на професионалната й кариера до момента (2011 г.). Само за този период тя има над 100 заглавия – в регионалния печат („Септемврийско знаме“, „Знаме“, „Виделина“), в авторитетни научни издания като списание „Векове“, Известия на музеите в Южна България, в сборници на музея в Пазарджик и др. През следващите години тя участва в множество научни конференции, организирани от РИМ Пазарджик или национални и регионални музеи по повод важни годишнини и теми, сътрудничи със свои изследвания на сп. „Адвокатски преглед“, „Минало“, съставител е на множество сборници от конференции, на алманаха „150 години народно читалище „Виделина 1862”, Пазарджик“, участва в научно-популярни филми, има интервюта в регионалните и националните медии по различни проблеми от новата българска история.
Тя бе търсеща, творческа личност
Не се задоволяваше с написаното от другите, а издирваше в архивите – регионални и национални и подплатяваше всяка своя статия със сериозен доказателствен материал. Дали беше амбициозна – да разбира се, амбицията й беше да направи качествено научно изследване, да потърси различните гледни точки, да съпостави и анализира. Това направи възможно да защити успешно своята докторска дисертация,
посветена на политическата дейност на един малко пренебрегван в историографията политик – Димитър Тончев
Направеният от нея политически портрет е интересен с привлечения архивен материал, но най-вече с умението да изведе онези страни от неговата дейност, които показват и гражданската му позиция, но и допуснатите грешки. Макар и строго научна, издадената впоследствие книга, разкрива Румяна Кацарова като изследовател, който не се влияе от наслоените през годините мнения, а разкрива образа според времето и наследството, което оставя, разграничавайки политика от професионалния юрист.
Благодарение на ръководството на музея и нейното лично участие, стана възможно да се постигне един голям успех – издаването на Годишника на Регионален исторически музей-Пазарджик. Като технически секретар
тя беше моторът на инциативата
– с множеството си контакти с колегията от научните институции, с организаторските си качества и погледа върху научните изследвания, се получи едно издание на високо професионално – научно ниво. Именно тук си сътрудничехме в продължение на 10 благодатни години (2009-2019). Самата тя е автор на няколко студии и научни статии в Годишника, посветени на различни проблеми от регионалната история – културна и общинска политика, архитектурни паметници и др.
Сред последните й научни търсения бе издаването на историята на Окръжен съд – Пазарджик, заедно с Елисавета Иванова. Не е случаен фактът, че представителите на съда са се обърнали именно към нея за издирването на материалите и написването на книгата. И тук се вижда педантичността и отговорността към тази толкова сериозна тема – изграждането на съдебната система в Източна Румелия, а след Съединението – синхронизирането на институцията с Княжеството. Значителна част от богатия архивен и снимков материал е нов, непознат и за пръв път влиза в научно обращение. Затова по случай отбелязването на 60-та годишнина на Архива в Пазарджик (на 10.10.2020),
тя получи отличието „Читател на годината“
именно за работата й върху сборника „140 години Окръжен съд – Пазарджик”.
А как ще остане в моята памет и паметта на колегите? За мене – приятел, който ще е винаги в сърцето ми. За колегите: скромна, без всякаква корист, акуратна, отзивчива, справедлива, подкрепяща и предаваща своя опит на младите, много борбена и последователна във всяко начинание, открита, много пряма, но и много човечна, без фалш и лицемерие; споделяхме лични радости, житейски успехи и несполуки. Така ще я запомнят Иванка Кибритова, Пенка Николова, Елисавета Иванова, част от колектива, с който д-р Румяна Кацарова работи в музея близо 40 години.
Всички сме благодарни за срещите си с нея и общия път, който извървяхме в професионалния и житейскя път! Ще ни липсва!
Проф. д-р Красимира ТАБАКОВА
