Богата реколта е дало бялото зеле тази година, е равносметката на местните земеделски производители.
- Това е една от предпочитаните култури при нас, тъй като не изисква особено солидни инвестиции, нито пък големи грижи – обясняват те. – Освен това не е рискова култура, не и колкото пиперът и доматите например.
По груби сметки на стопаните, разходите на декар варират между 400 и 500 лева, според сорта.
- В тази сума влизат харчовте за засаждане, прибиране, окопаване. Както и тези за третирания с препарати срещу болести и вредители. Но вече стана дума, че като цяло
зелето не е претенциозно – не се разболява и не умира за 2 дни,
както някои други зеленчуци. Не го нападат и чак толкова много неприятели – главно гъсеница и понякога мана.
Що се отнася до времето, късните есенни сортове изискват да е малко по-мъгливо, дори ако е по-дъждовен и влажен климатът, завиват по-лесно. Летните (салатните) сортове пък общо взето стават, каквито и да са климатичните условия.
Сортовете, на които се набляга в Пазарджишко, са български, холандски и японски. При родните зелките са малко по-меки, а при вносните – по-твърди и с еднакви размери (калибровани). Чуждите сортове обикновено дават по-високи добиви и са по-трайни. Но пък
българските са по-скъпи и по-крехки
Добивите на вносните сортове тази година са достигнали 5-6 тона от декар, а от българските – до 2 тона. Един стопанин в нашия район гледа средно между 5 и 10 декара, а по-едрите производители – трийсетина декара.
- Обикновено успяваме да си върнем инвестицията, заедно с печалба, в зависимост от годината. Ползваме и субсидии към обвързаната подкрепа. Разбира се, по-добре би било, ако нейният размер беше по-голям. Така ще конкурираме по-успешно вноса на зеле, макар той да не е значителен.
Тъй като става дума е обемиста култура, транспортните разходи за внос на зеле не са малки и го внасят, най-вече когато цената у нас е висока или когато няма българско зеле. Основният ни конкурент е Македония, но пък тя не е в Европейския съюз и има ограничения.
Местните производители търгуват зелето си на пазари, тържища, както и в големите вериги.
- Опитваме се да имаме по 2-3 пазара, за да си разделим риска
Поради същата причина садим и по няколко сорта. Цените на холандското и японското зеле се движат около 25 до 30 стотинки, а на нашенското варират около 60 стотинки.
Ето какви съвети дават стопаните, когато избираме зеле:
- Най-много полезни вещества има в кочаните и горните листа, но не забравяйте, че зелето няма кора. Ето защо всички вредни вещества от почвата или при третиране с препарати отиват директно в листата му. Затова подбирайте внимателно местата и хората, от които купувате зеле.
Когато избирате прясно зеле,
е препоръчително най-напред да огледате зеленчука за поражения от насекоми. Ако те не са нанесли щети, проверете дали зелевите листа са плътно прилепнали едно до друго, така че да образуват стегната, плътна и тежка глава. Нека листата да не са прекалено твърди и жилави, защото това обикновено означава, че зелето е презряло и старо. Колкото по-крехки (но не рехави) са листата, толкова по-прясно и вкусно е зелето.
Добре е прясното зеле да се консумира до седмица-две след откъсването му, а киселото - до шест месеца. И помнете, че зелето е незаменим помощник не само в
борбата срещу махмурлука, но и в битката с вирусите
- Българинът се интересува най-вече от това дали от зелето ще стане вкусна туршия – казват с усмивка в заключение стопаните. – За налагане е най-подходящо българското зеле, категорични са традиционалистите сред тях. И добавят, че мекото време в момента е подходящо за приготвяне на туршии, така че тези, които са позакъснели, могат да го направят сега.
Катя ФИЛИПОВА
