Други Пазарджик

Славена пи вода от извора „Димитър Маринов”

  03.12.2020 06:32             
Славена пи вода от извора „Димитър Маринов”

Няма начин да няма начин, казва чаровната актриса от Паталеница

Славена Адамова от Паталеница е талантлива и красива млада актриса. Читателите на „Знаме” я помнят като майсторката, която правеше шоу с герои и декори от балони в „България търси талант”. Преди дни тя се завърна от участието си в класа за усъвършенстване на актьорското майсторство под ръководството на актьора Димитър Маринов, който участва в спечелилия „Оскар” филм „Зелената книга”.

„Миналата година разбрах за академията на Димитър Маринов след участието му в едно предаване. Първо той ми хареса като поведение – исках да се уча от него. Писах съобщение и доста дълго време нямах отговор, разказва 36-годишната Славена. Притесних се, че явно няма да бъда там. Но един ден ми отговориха. Регистрирах се, одобриха ме и така започна нетърпеливото чакане. Трябваше да подготвим текстове. Бяхме си като един актьорски клас от 12-13 човека. Аз очаквах, че хората там са вече завършили актьори, но беше точно обратното. Някои не бяха завършили още завършили, други учеха средното си образование. Бяха млади, свежи, прекрасни хора!”

Славена казва, че Димитър Маринов е „прекрасен човек”. „Много е земен и успява да те предразположи. В началото си респектиран, но той така подхожда към теб, че спираш да го гледаш със страхопочитание и остава чистото уважение към човека и успехите му, постигнати с много, много труд.

Той е от хората, които наистина можеш да наречеш „учител”, а аз в живота съм имала само трима такива

 Щастлива съм, чеуспях да се докосна до Димитър Маринов и да се уча от него. Късметлийка съм!”

Монологът, с който се представила, бил „Ловджийка” на Камен Донев, но освен него имали и други текстове. В тях си партнирали с колегите.

„Знаех, че има разлика между киното и театъра, но след академията вече го усетих съвсем. В театъра колкото повече репетираш – толковапо-добре, а в киното е точно обратното. В киното трябва да съумееш да запазиш спонтанността. Там можеда се наложи да повториш и 100 пъти една сцена и трябва и на стотния път да си все така спонтанен и истински. Много е интересно, но все още препрочитам записаното и го осмислям. Със сигурност имам още да уча и с нетърпение очаквам следващата академия”, казва младата жена. Тя обожава родното си село и разказва за първите импулси към сцената.

„Никога не съм крила откъде съм.

Даже напротив – където и да отида, навсякъде казвам, че съм си чистокръвно селянче

от Паталеница. Макар повече от 20 години да живея в Пловдив. Обичам си селото и не спирам да се прибирам в него. Защото само там е моето „вкъщи”. Там са родителите ми, любимите места, там е спокойствието ми, силата ми. И като казвам „прибирам се”, имам предвид през няколко дни. По един-два пъти в седмицата. Понякога предпочитам да се прибера вкъщи, в Паталеница, отколкото да изляза с приятели. Искам да прекарвам възможно най-много време със семейството си. С времето разбрах, че само то е константа. Всичко друго се променя. Хората се променят, но мама, тати и брат ми винаги ще са там и ще са с мен… Като чуя някой певец или актьор да каже: „Аз от малък…”, и си казвах: „Е, чак пък от малък”… Но като се замисля, че то и аз от малка съм се стремяла към всякакви изяви, към сцена. Дали в училищни тържества, дали вкъщи, четири години ходех на уроци по акордеон и си мислех, че ще стана велика акордеонистка, но нещо не ми се получи (смее се). После рисувах. После карах братовчеди и приятелчета да разиграваме различни сценки.

Преобличах се като едната ми баба и обикалях махалата

- да видя дали ще познаят, че не съм „оригинала”… С какъв акъл и каква амбиция съм го правела… И така докато не гледах първото представление на Детската селска Шекспирова школа „Петровден” и си казах: „Това е!” Аз трябва да съм в тази школа. И на следващата учебна година бях в нея. Там срещнах първия ми учител – Христо Церовски. Часовете, репетициите, първото представление… Обожавах ги! Това, на което ни учеше той не само по време на часовете, ставаше начин на живот. Толкова много мога да говоря по тази тема… За тази прекрасна лудост – Паталенския театър. Една любов и една болка!

Дойде време да кандидатствам, да поема по своя път след средното образование. Всички казваха: „Ей сега като кандидатстваш актьорско, ей сега, като те приемат…” Това добре, но аз цяла година се подготвям да кандидатствам с история и български език. Да завърша „нещо смислено”, както казваха моите родители. Цяла година уроци, пари, лишения… И аз накрая – театър. Появиха се проблеми и с родителите ми, защото видяха, че много съм се захласнала по този театър – почти 3 години бях в школата. Спомням си месеца, когато бяха изпитите за „сериозните” професии –по същото време бяха и репетициите на „Хамлет” в Паталеница. Не стига това, ами гледахме и тютюн със семейството. Драма и скандали имаше с всяко мое ходене на репетиция. Но исках да покажа на родителите ми, че театърът няма да ми попречи на нищо.

Ставах в 2 часа през нощта, учих темите по история, в 4,30 сутринта отивахме да берем тютюн,

в 8 бях на репетиции. В обедната почивка или нижехме тютюн, или учех темите, после пак репетиции докъм 12 вечерта… Спях по 2-3 часа и на другия ден пак така. Но доказах това, което исках. Приеха ме с история и български. През септември кандидатствах и актьорско майсторство, но не стана. Но аз отидох без никакво самочувствие. И аз да бях, нямаше да се приема. Не исках да кандидатствам в НАТФИЗ. Исках в театъра, който беше създал Христо. Преди да стане специалност в Пловдивския университет, там е имало само курс, но той се заема и така се обособява редовна специалност, за бакалавър. Пловдив беше друг дух. Там беше духът и театърът на Христо! След като ме скъсаха, си казах: „Не може да не ме приемете!” Учих една година история, но не беше моето. И тук трябва да благодаря на майка и татко, че никога не са ме спирали, без значение какво им е коствало. Оставиха ме да бъда щастлива и сега за нищо не съжалявам. Приеха ме актьорско майсторство в Пловдив и това бяха най-хубавите ми години. Завърших в класа на

проф. Надежда Сейкова с асистент доц. Виолета Гиндева - следващите ми учители в живота

Обичам ги. Гиндева много ми липсва. Често й се обаждах - ей така, да я чуя.”

Като всеки актьор, и Славена е суетна. Обича вниманието и публиката.

„Който колега каже, че не е така, значи лъже. Всеки иска и чака голямата роля в живота си. Всеки иска да му кажат на улицата: „Ей, поздравления! Беше прекрасен!” Ако не е така, защо не си играеш вкъщи?  Нека оставим скромността.”

Славена си има мечта и цел – иска да се снима във филми.

„Искам да съм в киното. Цел или мечта, каквото и да е, ти трябва да му помогнеш да се случи. Каквото и да искаш в този живот, то ще се случи, но не и без да му помогнеш да стане. Ако си седиш вкъщи, никой няма да дойде да почука на вратата и да те покани. Има още хиляди като теб, без значение в коя област, които чакат. Ако щете, и в търговията. Не обичам да чакам и да се надявам на късмета или съдбата. Обичам да действам и да търся начини. Ето, аз

се явих на кастинг при Слави Трифонов,

минах първия кръг, на следващия не продължих, но не седнах да страдам, че съм недооценена или пък за нищо не ставам. Не, казах си, че ако аз искам това, ще трябва да му помогна да се случи. Ще трябва да работя за това. Ако стане – стане. Ако не – здраве да е! Но ще съм направила всичко възможно и след време няма да се ядосвам на себе си, че не съм опитала. Сега, не искам да оставям впечатление, че имам прекалено голямо самочувствие и се имам за голямата работа, не! Знам, че има много по-добри от мен, но аз вярвам в себе си. Вярвам и на моите учители, които и сега ми казват: „Ти трябва да си на сцена, не може да не си!”. И така започнах да търся начини. След като завърших, играх в едно от представленията на сливенския театър. Беше малка роля. Не се задържах дълго там, търсех други хоризонти, други сцени.”

Кои са любимите роли на Славена? Признава, че може би обича най-много Катерина от "Укротяване на опърничавата".

„Последната пиеса с Христо. От нея научих доста. С Христо имахме само няколко репетиции, но и до днес ги помня. Първите и последната. Тогава вече беше болен и все едно, че последната репетиция беше вчера.

Бях се взела насериозно

Христо беше гледал първата премиера, но ние не знаехме и накрая излезе от публиката. Още по прегръдката му усетих, че нещо не е окей. И на следващия ден, преди втората премиера... Беше страшно. Но това е дълга история. След това научих, че каквото и да ти се случва не бива да се взимаш насериозно.”

Тя не спира и да учи. Голяма тръпка са й математиката и физиката. Средното й образование е икономическо и след като завършила първата си магистратура - режисура и шоу програми, записала друга - финансов мениджмънт.

„След нея разбрах,че обожавам сцената.

Връзката на числата с изкуството

при мен може би се осъществява с моя

собствен бизнес в сферата на организацията и декорацията на ралични партита и събития. От 7-8 години го развивам и успявам без задкулисни игри. Имала съм доста трудни моменти, но се научих, че ако изпаднеш в дупка, не трябва да копаеш, а да търсиш начин да се измъкнеш. Това ми помага в дните на пандемия. Бизнесът ми е също вид изкуство, и тук мога да въздействам на хората. Работя предимно с балони, изработвам всевъзможни неща от балони. Не спирам да се уча и да си измислям разни неща. Искам да съм най-добрата.

Когато реших да се явя в "България търси талант" с балони, всички ми казаха, че съм луда, но аз си имах план. Когато стигнах на полуфинал, всички запяха друга песен. Минах през три кръга и макар че с балони се въздейства по-трудно, отколкото с песен, постигнах това, за което бях отишла. Впечатлих България и показах моята лудост, но освен нея, трябва и смелост. След полуфинала веднага

бях повикана в „Бояна филмс”,

където за една реклама правех предмети от балони в продължение на цяла седмица. Всички бяха много впечатлени, а аз се запознах с продуценти, с кастинг режисьори…”

Никой не разбрал, че по време на участието й в „България търси талант”, тя се сдобила с една „прекрасна” диагноза.

„Само аз и близките ми знаят какво треперене беше. Но аз не харесвам участници, които изтъкват на преден план личните си трагедии. Не трябва да се въздейства такана публиката”, смята паталенчанката. Тя не обича да има свободно време, скучно й е.

„Моят приятел най-много страда от това, защото постоянно нещо искам да правя. Но не просто да правя, а да уча нещо, да се усъвършенствам, да нямам нито една безсмислена минута. Благодаря му за търпението и любовта му. Но не мога да си представя, че пет дни ще почивам някъде. Ще полудея още на втория. Сега си подобрявам английския. Искам да кажа на читателите на „Знаме”: „Хора, трудете се, учете. Не мрънкайте и не копайте в дупката, а търсете изход. Няма начин да няма начин.”

Пенка МИХАЙЛОВА


Свързани
Последни новини
Анкета

Смятате ли, че е уместно да се ваксинирате срещу КОВИД?


Резултати
Обяви

ПРОДАВАМ: ПЕРАЛНЯ, ЗАПАЗЕНА, ВТОРА УПОТРЕБА,  ХЛАДИЛНИК, ВТОРА УПОТРЕБА, 0899 384 847.

ПРОДАВАМ: ПЕРАЛНЯ, ЗАПАЗЕНА, ВТОРА УПОТРЕБА, ХЛАДИЛНИК, ВТОРА УПОТРЕБА, 0899 384 847.

ДАВАМ АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ,  0892 313 134

ДАВАМ АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ, 0892 313 134

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ: ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР И ГРИМ, 0888  616 438

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ: ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР И ГРИМ, 0888 616 438
Всички