В годината, в която Пазарджик е европейски град на спорта, е добре да си припомним или да научим неизвестни досега любопитни факти от историята на спорта не само в областния център, но и в някогашния Пазарджишки окръг. Свидетел, а в повечето пъти участник в тях или техен инициатор, е навършилият през август 90 години Иван Симеонов. Почетният гражданин на Пазарджик и заслужил деятел на спорта по него време е зам.-председател на ОС на БСФС.
„Преди да развием конния спорт в Пазарджишко с трите дисциплини - конкур-ипик, обездка и шампионат, имаше само кушии на Тодоровден. Далеч преди ликвидационните съвети на демокрацията да ликвидират конния спорт, в околията през 1956 г. дойде един човек с дух на победител, назначен от ОС на БСФС с председател Алексан Елмаян - Георги Даскалов от Велинград. Той премина 6-месечна школа като ездач и гледач в конезавода в Шумен, организирана от министерството на земеделието, и тръгна от село на село. Той запали първите „конни” огнища – в Пищигово, Мало Конаре, Огняново… Година по-късно вече бяхме окръг, а за каузата бяха и Виноградец, Юнаците, Козарско… Даскалов се прочу като Окръжният бегач - сутринта е в Карабунар, а следобед е в Козарско. Направихме среща с председателя на републиканската секция по конен спорт ген. Стойчев (за командващия армията ни през Втората световна война преди споменахме, че сам е участвал на олимпиади) по време на първенство в Мало Конаре. Вечерта в стола на ТКЗС-то той много говори с фронтоваци, много хареса свинския бабек с червен пипер. Но въпросът с откриването на школа бе решен. Школата в Пловдив на 9-я километър (тя бе занемарена) бе преместена в Пазарджик. Отидохме и докарахме 12-те коня начело с кон Рашко в конюшните на ТКЗС-Добровница под грижите на ветеринарния лекар Сребрин Палешников, а после и в специална конюшня под болницата с двама гледачи и лекар. На път бе и построяване на хиподрум. ГНС даде 50 дка земя до болницата, направи се проект, построи се съдийската кула, но… тук мина околовръстния път. Изявите и успехите през годините следваха една след друга, а заслугата бе на Окръжния бегач. ТКЗС-тата прегърнаха конния спорт и имахме 16 центъра в окръга. Станахме републикански шампиони и участвахме в Румъния на междунроден турнир с водач агрономът Петър Топалов, председател на ТКЗС-то в Мало Конаре. В окръжния отбор бяха Стоян Богалинов и Никола Синапов от Пищигово, Стоил Ангов и Никола Димитров от Огняново, Славейко Пенов от Мало Конаре, Здравко Томов от Юнаците, Стефан Бегов от Карабунар и др. През 1962-а първият наш майстор на спорта Стоян Богалинов на републиканското във Варна. Той беше в уникална симбиоза с кобилата Веса. Докараха я от Врачанския край в Пищигово с още 9 коня. Тя скачаше „препятствия” и докато пасеше в почивното си време, но не искаше да работи селскостопанска работа.
Голям инат!
Даже като запалиха огън под корема й, не мръдваше. Така я взехме за спорта, а Стоян я караше да прави удивителни скокове! Разбираха се като първи приятели. На международния панаир в Лайпциг се състезавахме на конкур-ипик Веса стигна в конски вагон. Стоян и другите състезатели-селски момчета минаха обучение с коя ръка да държат ножа и с коя – вилицата. Той се обиди и се прибра. Треньорът Генко Рашков ми се обади и аз със служебната волга го взех от хоремага - той обичаше да си пийва (даже във Врачанско изпи ракията, която домакините бяха дали за разтривка на конете)… И се върна с призово място от ГДР.”
Иван СИМЕОНОВ
