ПАНАГЮРИЩЕ. Като национален герой се чувства Мария Оряшкова след завръщането си от Сърбия и тя наистина е. Писахме на сайта, че най-добрата ни самбистка спечели рекордна шеста световна титла. В последните 10 години само Мария стъпва на върха на почетната стълбичка при жените. Сега на финала в Нови Сад победи старата си познайница и приятелка извън тепиха Светлана Тимошенко от Беларус, а преди това срази и рускинята Жанара Кузанова, и украинката Халина Ковалка – обратният низ от победи на този, който Мария постигна срещу трите на Европейските игри в Минск през 2019-а по пътя към златото. Гледахме я в ефира на „Евроспорт” и слушахме родния химн, а не само тя, а и личният й треньор в „Бойни спортове”-Панагюрище Иван Нетов сияеше от щастие. И на този голям форум Нетов бе зам.-главен съдия и показа за пореден път, че всява респект и е обективен, когато ръководи двубоите. Разбира се, поздравихме Мария още преди да прекоси границата обратно, а вчера разговаряхме с нея.
- Мария, честито още веднъж! Прибра ли се в Панагюрище и успя ли да си починеш?
- Благодаря! Още съм в София. Не очаквах толкова силен интерес към мен и сега има срещи и покани. Но ще се прибирам в Панагюрище. Искам да се видя с приятели, да отида в „Асарел-Медет” – все пак те са част от моя живот още от дете. В Сърбия бях няколко дни без телефон и като се прибрах, видях и чух колко много хора са се заразили с коронавирус, колко тежка е ситуацията. Затова искам да призова всички хора: „Пазете се и пазете здравето на близките си и околните!” Виждаме как целият свят спря, също и спортът… Трябва да се пазим. А почивката… Релаксирането ще го оставя за малко по-късно. Но и то ще мине бързо, защото следващата седмица отново ще съм в залата, а през декември ще се кача на „Белмекен” за 20-дневен лагер. Тази година това ще ми е петият лагер там и мога да кажа, че май повече време живят във високопланинския спортен комплекс.
- Но явно тази тактика на треньора Петър Касабов помогна…
- Да, по линия на борбата съм на тези лагери и тя помогна. Макар че докато бяхме там, се чувствахме странно и беше малко изнервящо. Защото работиш за нещо, без да си много сигурен какво ще стане. Както всеки човек работи без заплата само в името на работата. Но се получи.
- Да и стигна до шеста титла…
- Напоследък имам теория – ние сме върхът на айсберга, но без широката масивна основа под нас, няма как да изплуваме и да ни видят. Под мен има една много голяма основа и подкрепа. Много хора и усилия стоят зад моя успех. Треньорите ми в самбото Нетов и Соколов, както и федерациите по самбо и по борба, треньорът ми в борбата Касабов, „Асарел-Медет”, Община Панагюрище и Община Челопеч… Много голяма подкрепа, за която горещо благодаря!
- Какво си казахте със Светлана Тимошенко след финала?
- Знаеш ли, тя плачеше даже в ресторанта на вечерята – четири часа след финала. Аз съм на 31 години и знам колко е трудно, а тя е по-голяма от мен. Усетих я, че искаше това да е нейният финал. Може би финалът на успешната й кариера. Това беше петият двубой помежду ни и за щастие аз вече водя с 3:2. Но след като срещата свърши, я прегърнах й и казах, че по-важното е, че и тя, и аз сме здрави. Защото преди се е случвало да завършваме с контузии, а сега обстановката е още по-страшна… Затова най-важното е да сме здрави. Пожелавам го на всички!
Дочо ЧАНЕВ
