Съдбата на бездомните животни продължава да вълнува чувствително българина, макар че и хората живеят все по-зле. Кучетата и котките по улиците са обект на жестокост от страна на човешки индивиди, а клипове и снимки заливат социалните мрежи. Примери за нечовешкото отношение обаче виждаме и при вързани домашни кучета или такива в приюти. Примери – бол. Последният, показан по национална телевизия преди дни, потвърди за пореден път лошите условия, при които живеят кучетата в клетки. И как ги къпят с маркуч със студена вода през ноември.
Този абсурден случай на бездушие към живи същества възмути и брациговеца Милчо Станоев, който на 22 ноември ще започне 88-та си година. Той сам потърси „Знаме”, за да разкаже две вълнуващи истории как
кучета спасяват живота на хора
Едната е от далечната 1952 г., когато е ученик в Техникума по архитектурно обзавеждане и строителство в Кюстендил.
- Учителят ни по история Кръстев ни заведе в квартал „Колуша” да разгледаме града от високо – заразказва Милчо Станоев. – Там се натъкнахме на огромна дупка, пълна с вода. Диаметърът й бе над 10 метра. Попитахме учителя как се е появила на голата поляна.
Той поясни: „Кратерът е издълбан от паднала бомба през 1944 г. при нападение на британските и американски военно-въздушни сили по време на Втората световна война. Но жертви няма. Защото
предстоящият ужас инстинктивно усеща малко кученце
То се отскубва от ръцете на момченцето и неспокойно тича нагоре-надолу, скимтейки. Няколко пъти прехвърля височината и се връща отново при хората на поляната. Даже дърпа с муцунката си своя малък стопанин.
Хората предугадили, че животното иска нещо тревожно да им извести и напускат мястото. След минути бомбата избухва. За тях остава само уплахът и посипаната отгоре им пръст.”
Слушахме смаяни разказът на учителя, оглеждайки се в дупката, пълна с вода. И си представяхме малкото кутре, спасило хората от гибел, припомня си посещението в квартал „Колуша” Милчо Станоев.
Той самият е свидетел на прелетели над родното му кюстендилско село Полска Скакавица
ято изтребители, хвърлили 9 бомби
в кюстендилската махала „Върбия” също през 1944 г.
Вторият случай е за това как топлината на куче спасява от измръзване баща и син на път за водната каскада „Белмекен – Сестримо”.
- Чух за чудото от мои близки във Велинград – продължава разказът си възрастният мъж. - Шофьор на камион, заедно с малкия си син – ученик, тръгват към работното място на бащата. С потеглянето на колата виждат, че кученцето им неистово ги следва. Животното не иска да чуе заповедите на стопанина му да се върне, както го е правило при подобни случаи. Стигнало от Велинград чак Юндола,
тичайки след камиона
Дожаляло им и го взели в кабината. Навалелият пресен сняг обаче отвежда колата от преспата в дълбок траншей на пътя. Там престояват дълги часове, докато ги открият и спасят от снежния капан. Студът си казва думата, но измръзване няма. Спасява ги топлината, която прегърнатото куче излъчва. Тази констатация прави лекарят при прегледа им. Домашният любимец дарява живота и здравето на бащата и неговия син.
Каскадата „Белмекен – Сестримо” е най-голямото водно съоръжение на Балканския полуостров. Изграждането й започва през 1980 г., но ако тя е чудо, историята с кученцето не е по-малко чудо – казва Милчо Станоев.
Той е роден през 1933 г.
в кюстендилското село Полска Скакавица. Учи в Техникума по вътрешна архитектура и строителство, но паралелката след трети курс е закрита и продължава четвърти и пети курс в Техникума по строителство и архитектура в Брацигово. Баща му – Георги, е 7 години кмет на родното му село и неговото желание е синът му Милчо да стане техник по архитектура.
След завършване на училището е разпределен да работи в Петрич, но мястото се оказва заето. Започва работа като доброволец – техник в Трудова повинност.
Ръководи изграждането на мостове, сводове и 2 водоскока
на 12-километров път в Родопите. Над 15 години е техник в урановия рудник край смолянското село Барутин. Оттам са му и болежките, които го съпътстват днес. Но не съжалява за изживените години досега. Трудно се движи, но умът му е бистър.
Разказаните случки за двете кученца, спасили човешки животи, са вълнуващи и поучителни. В двора му винаги е имало куче, но лоши хора два пъти с отрова се опитвали да го унищожат и втория път успяват. Сега храна и любов там намират няколко красиви котки, негови и на комшиите.
На изпроводяк, подпирайки се на бастунчето, Минчо Станоев пожела хората да обичат животните, защото и животните ни обичат и ни помагат в трудни моменти. Не е нужно да сме в квартал „Колуша” или на снежния път към каскада „Белмекен – Сестримо”, за да го усетим.
Пенка МИХАЙЛОВА
