Други Регионът

Четирима млади художници оцветиха Пещера

  10.11.2020 06:06             
Четирима млади художници оцветиха Пещера
На снимката (от ляво надясно): Василики, Вениамин, Александра Златанова - живописец и настоящ студент по изкуствознание, Петра и Ивана

Срещаме ви с четирима млади художници, които оцветиха Пещера със съвместната си изложба. И понеже останалите са дами, започваме с кавалера.

 

ВЕНИАМИН: ОБИЧАМ ДЕТАЙЛА И СЛОЖНИТЕ КОМПОЗИЦИИ

 

Вениамин Василев е роден през 1994 г. в Монтана. Завършва езикова гимназия в родния си град, а след това и НХА, специалност „Живопис”. Има участия в изложби, а някои от творбите му са собственост на частни колекции.

- Вениамине, как се запалихте по изобразителното изкуство?

- От ученик посещавах школа по изкуства, където старателни учители облагородиха художествените ми заложби. От гимназиалните си години бях отдаден на портретизма като го преоткривах в различните му форми. Благодарение на обучението ми в академията като бакалавър овладях живописните техники в по-голяма степен и това ми помогна да разширя творческата си тематика. Моето вдъхновение са любовта към детайла, живописните цветове, сложните композиции. Предпочитаният от мен стил, към който и до някаква степен се придържам, е реализмът. Да пресъздавам своите художествени произведения обективно, свръхточно и детайлно спрямо натурата, е не просто предпочитание, а необходимост, следване на специфични умения и заложби, които са ми подарени от Създателя.

- С какво мислите, че изненадахте ценителите на живописта?

- Поредицата от картини, изобразяващи обезлюдяващите се български села, е тематика, която ме вълнува. Смятам, че посетителите на галерията са се върнали поне за миг в спомените си към „къщата на село“. Изненадах ги с настроенията (често тъжни), които тези картини носят.

- Какви послания разчитат зрителите в картините Ви?

Посланието е опазване на спомена за предците ни и спомена за селата в които някога сме живяли. Опитвам се да изразявам посланията си с пейзажи, натюрморт, фигурални композиции, триизмерни визуализации и графичен дизайн – това е полето ми на работа през последните години. Днес работя предимно с акрилни бои поради удобството им.

- Кога разбрахте, че можете да рисувате?

- Рисувам от много малък. Мои близки ми показваха как да правя това, рисувайки ми автомобили, животни и др. Това създаде и страстта в мен. Като тинейджър имах силно развитие в изобразителното изкуство и портретизма. Тогава осъзнах таланта си и реших да го използвам за добро.

- А какво друго обичате да правите?

- Обичам да спортувам и да прекарвам време в природата – сам и с близките ми.

- Имате интересно малко име – Вениамин…

- Така е. Моите приятели ме наричат предимно Вени, но също и Венко и Венци. Името „Вениамин“ произлиза от Израел. Там то носи значението „Син, който носи щастие“. Има различни варианти на това име. На запад звучи така: „Бенджамин“.

 

ИВАНА: С ЧЕТКАТА ДАВАМ ПЪТ ЗА ОСМИСЛЯНЕ НА БОГА

 

Ивана Петкова e родена в Пещера през 1994 г. Като ученичка в СОУ „Св. Климент Охридски“ печели първи места в конкурсите за рисунка на асфалт „Първи юни – европейският ден на детето“ и за рисунка на тема „Избери живот без дрога“ по проект „Не убивай мечтите си“. Завършва ЕГ „Бертолт Брехт” и е бакалавър в НХА, специалност „Живопис”, в ателието на проф. Ивайло Мирчев и проф. Десислава Минчева. Сега кара магистърска степен на същата специалност.

- В Пещера открихте обща изложба. Чия е инициативата за художественото събитие?

-  Пещера е родният ми град и съм изключително щастлива за възможността творческият ми път като дипломирал се художник да започне именно оттук. Неведнъж галеристката на ХГ "Проф. Веселин Стайков" Митка Млячкова ме е канила. Впоследствие идеята ми да участват и колеги от НХА се прие с радост и от двете страни.

- Кога хванахте четката и боите?

-  От малка. В училище дарованието, което Бог ми бе вложил, намираше начин за реализация - на корицата на литературния сборник или в конкурси. По-жив интерес към живописта проявих като се подготвях за кандидатстване в НХА. По това време сестра ми вече бе завършила специалност "Моден дизайн" в същата академия. Да наблюдавам отблизо нейната подготовка бе много вълнуващо и интересно, съпреживявах вълненията й. Реших да доразвия заложбите си.

- Освен живописец, сте и педагог. Как виждате бъдещата си реализация?

- Ще насоча усилията си към изготвяне на дипломна работа към магистърската си степен в НХА. Имам желание да работя и като живописец, и като преподавател. Осъзнавам колко отговорно е преподаването. Много философски системи искат да разграничат изкуството от моралните ценности. Не съм съгласна. Посланието достига до хората и може да променя в положителна или отрицателна посока. Пример за негативно и дори пагубно влияние на изкуството е пропагандното изкуство от времето на Хитлер... Картини с християнска тематика пък са прекрасен модел за  положително влияние върху човека. Те утвърждават ценности като уважение и почит, братолюбие, любов.

- Пандемията спря ли творческия Ви процес?

- Месеците на най-голяма изолация бяха най-плодотворни за мен. Да си художник означава да можеш да видиш красивото и възвишеното около теб дори и в подобни моменти. Уча се на това. Винаги има за какво да благодариш на Бог. Мотивацията ми е чрез своите произведения да дам път за осмисляне на темата за вярата, за Библията, за Бога, за вечните ценности, за красотата покрай нас, създадена от един Творец и Художник.

- Какво друго обичате да правите?

- Преди години започнах любителски да се уча да свиря на китара. Изпълнявам християнска музика или слушам такава, докато рисувам. Това създава една прекрасна атмосфера.

 

ВАСИЛИКИ: СИНЬОТО МЕ ОМАЙВА!

 

Василики Драконтаидис е от София, родена е през 1995 г., а една от първите изяви, които помни, е участие в „Нощ на музеите и галериите“ в Пловдив катоученичка. От това време е и наградата й за живопис в конкурс, посветен на Алеко Константинов. Завършила е НХГ „Цанко Лавренов” в Пловдив и НХА, специалност живопис и педагогика („Теория и практика на художественото образование”). Екпериментирала с различни техники, но в Академията работила основно с маслени бои, макар да има афинитет към акварела.

- Василики, кажете повече за историята на картините, които изложихте в Пещера?

- С тези картини се дипломирах. С моите колеги и приятели Ивана, Вениамин и Петра решихме да участваме с дипломните си творби на тази изложба. Картините са работени в техника масло. Макар че основно съм работила в тази техника, имам голям афинитет към акварела, а още по-голяма слабост към рисуването (с молив, въглен, пастели) заради ефектите на прозрачност и ефирност, които позволяват.

- Какво предизвикателство са цветовете за Вас?

- Не мисля че моите картини изобилстват от цветове, напротив цветността е притъпена. Аз като художник, а и като човек, съм се учила да виждам красивото във всичко, дори там където преди не съм забелязвала нищо впечатляващо. Това разбира се отнася и за цветовете, както и за всичко друго. Но все пак все още нося в себе си едно особено отношение към студените гами и синият цвят. Той присъства във всяка сянка и потапя обектите в далечината - звучи като второстепенен герой с поддържаща роля, но с лекота може да се превърне и в "главно действащо лице". Синьото е въздуха във всяка картина, крепи я; а когато е наситен и поставен като акцент ме притегля още повече, уцелва някаква много дълбока струна в мен и ми въздейства много силно - едновременно ме събужда, омайва и успокоява, хипнотизира дори, събира всички разхвърчани мисли и тревоги и възвръща цялостта ми.

- Кога една картина се е получила?

- Когато средствата, които си използвал, са в синхрон със замисъла ти или това, което си изследвал и опитал да предадеш. Нещо като единство на форма и съдържание. И разбира се когато нещо в творбата успее, за момент дори, да изкара зрителя от настройката, с която си ходи всеки ден и го пренесе на други нива в собственото му въображение.

- Имате ли хоби?

- Хоби и професия отдавна се преплитат. Когато имам свободно време, изпробвам нови за мен художествени техники с по-приложна насоченост. От известно време вече съм се отдала много повече на новата ми страст. която тайничко си пропряваше път много отдавна - арт терапията.

 

ПЕТРА: ОСТАВЯМЕ БОКЛУК, НО НЕ ВИЖДАМЕ КОЙ ГО ЧИСТИ

 

Петра Димитрова е родена през 1996 г. във Варна. Завършва специалност „Изящни изкуства – Живопис“ в НУИ „Добри Христов“ във Варна през 2015 г. и през юни 2019 г. „Живопис“ (бакалавър) в НХА. В настоящия момент следва магистратура живопис в класа на професор Ивайло Мирчев и професор Десислава Минчева. Има осем участия в наши и международни изложби, включително първо място на националният конкурс за млади автори на съвременно изкуство на Expat Global Art през 2019 г.

- Петра, кажете повече за изложените от Вас картини?

- Това са монотипии. Последните две години експериментирам с тази техника. Изучавала съм я в гимназията. За този вид монотипия се използват маслени бои, което е улеснение за мен понеже уча магистратура живопис. С тези си произведения се опитвам да уловя сцени от реалността пречупени през моето собствено усещане. Ние много често не забелязваме лелите, които чистят след нас боклука, който сме оставили, а моделите от академията, студентите, сме свикнали да възприемаме само като средство за упражнение. За това ми се искаше да ги покажа в една друга светлина, като хора борещи се за правата и хляба си. И едните и другите за мен не са просто обекти, но и олицетворение на един свят, който малко хора могат да възприемат или се правят, че не виждат.

- Посягате и към графиката. Какво е тя за Вас?

- Монотипията е графична техника, но аз не я възприемам точно по този начин, може би защото си използвам боите, не знам... Всичко започна от там, че правех много скици на хора от заобикалящия ме свят и реших, че тази техника е подходящо решение за тях, и така се родиха доста монотипии. Що се отнася до графиката определено мисля, че ми липсва търпение да се занимавам с графика. В гимназията сме изучавали, но не смятам, че това е моето нещо.

- Мечтаете ли за самостоятелна изложба?

- Да, мечтая и искрено се надявам някой ден да се състои.

- Какво е за Вас рисуването?

- Ако трябва да отговоря с едно изречение - рисуването за мен се е превърнало в начин на живот.

- Как виждате бъдещия си творчески път?

- Първо се надявам да завърша образованието си успешно. След това творческият си път го виждам в много работа, експериментиране и борба с българската действителност, която не е никак лека за хората на изкуството.

Въпросите зададе Пенка МИХАЙЛОВА

 

 


Свързани
Последни новини
Анкета

Смятате ли, че е уместно да се ваксинирате срещу КОВИД?


Резултати
Обяви

ПРОДАВАМ: ПЕРАЛНЯ, ЗАПАЗЕНА, ВТОРА УПОТРЕБА,  ХЛАДИЛНИК, ВТОРА УПОТРЕБА, 0899 384 847.

ПРОДАВАМ: ПЕРАЛНЯ, ЗАПАЗЕНА, ВТОРА УПОТРЕБА, ХЛАДИЛНИК, ВТОРА УПОТРЕБА, 0899 384 847.

ДАВАМ АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ,  0892 313 134

ДАВАМ АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ, 0892 313 134

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ: ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР И ГРИМ, 0888  616 438

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ: ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР И ГРИМ, 0888 616 438
Всички