В годината, в която Пазарджик е европейски град на спорта, е добре да си припомним или да научим неизвестни досега любопитни факти от историята на спорта не само в областния център, но и в някогашния Пазарджишки окръг. Свидетел, а в повечето пъти участник в тях или техен инициатор, е навършилият през август 90 години Иван Симеонов. Почетният гражданин на Пазарджик и заслужил деятел на спорта по него време е зам.-председател на ОС на БСФС.
„Тази година се навършиха 75 години от победата над фашизма, а преди 35 години по повод 40-годишнината направихме автопохода „Победа” до унгарския град Харкан. Осемдесет души отдадоха почит към жертвите и героите, включително нашите земляци, част от Първа българска армия под командването на ген. Владимир Стойчев – самият той участник на три олимпиади по конен спорт.
Това бе първо по рода си събитие, организирано от ОС на БПС с председател Васил Пешев и с подкрепата на СБА. Унгарското посолство ни насочи към град Харкан, който е близо до река Драва. Първите убити наши войници са заровени на 1 км от градчето в една нива. След войната тя стана военно гробище, най-голямото в Унгария – там са погребани 1439 първоармейци, 1 югославски и 21 съветски бойци, бранили фронт от 120 километра с цената на живота си. Сред участниците също имаше ветерани, техни потомци, както и първенци в спорта, определени от стопански и синдикални ръководители… Пътуваха с лични автомобили, специални тениски и осигурен безплатен бензин от СБА. Тогава събитието бе отразено и от специалния пратеник на вестник „Септемврийско знаме” Нерсес Ширинян, чийто вуйчо също бе участвал в победния щурм до подножието на австрийските Алпи.
Представете си как сърцата на всички замрели, когато стъпили на свещената земя с вечнозелените кипариси по бялата чакълена пътека отвъд масивните железни врати с огромните два български лъва. Пред паметника на редник Господин Делиев от Пещера, по професия горски, коленичил безмълвно неговият син инж. Георги Делиев от Велинград. Делиев е донесъл капсула с пръст от Братската могила на остров „Свобода”. Преди часове разговарях с Георги и той поздравява читателите на „Знаме”, развълнуван от спомена… Но тогава просто мълчал. Ако се върнем и ние назад, ще видим същата картина пред останалите каменни пирамиди – потомци на герои от всички кътчета на Пазарджишки окръг мълчат и се свързват с бащите си… Свечерява се и Девети май 1985-а е на път да се изтърколи. Там е плочата, на която пише: „Тук почиват български герои от 3-та Балканска дивизия, паднали в бран за родината и за човешки правдини”, поставен там на 23 септември 1956 г. от унгарските власти, а ние поставихме паметна плоча от името на участниците.
Аз мисля, че тези герои не са умрели, защото децата им често са с тях и дори професионално вървят по стъпките им. Ето, синът на горския Господин Делиев – Георги, тогава бе зам.-директор на Горско-стопанския комбинат в Пазарджик. Той има две деца, а едното от тях, Стоян, сега е зам.-директор на държавно горско стопанство „Пазарджик”… Не знаем езика на дърветата, но засадихме в Харкан 40 борчета от Пазарджик и днес те шумят над гробовете, израсли високо...
Иван СИМЕОНОВ