Понеделник, 21 Мар 2022
 
Други Пазарджик

Христина Колева спечели национален конкурс, а писателят Георги Господинов я подтикнал да издаде цяла книга

  02.11.2020 06:24             
Христина Колева спечели национален конкурс, а писателят Георги Господинов я подтикнал да издаде цяла книга

Gran Vida или защо прагът на болката е праг на щастието

Пазарджишката журналистка Христина Колева преди дни спечели национален литературен конкурс на Клуб на дейците на културата ,,Нов Живец" в Атина с разказа си „Gran Vida и трагедията при Ануал”. В Деветия литературен конкурс "Светулките в шепите на времето" участваха 134 творби на 78 участници. Още името подсказва, че разказът е „испански”, но Христина никога не е крила своята слабост към Иберийския полуостров. Нейният идол е Христо Стоичков, а преди тригодини тя написа книгата „На Испания с любов”, в която пише за испанските медии, за Камата,  Любо Пенев и Трифон Иванов там, и за която лично мениджърът на Стоичков Хосе Мария Мингея даде рецензия. Христина е била редактор „Спорт” в агенция „Фокус”, стажант в телевизия „Нова”, а след това работеше в предаването на Крум Савов „Спортмания” по Канал 3. В момента е нещатен сътрудник към Народното събрание и живо се интересува как държавата и гражданите противодействат на COVID-19.

„Испания в разказа е заради Стоичков, нали”, питаме я. Но отговорът малко ни изненадва.

„За мен Испания от дете е нещо специално и в продължение на 22 години си представях какъв е животът там с влюбени очи.

Отдавна за мен Испания е станала олицетворение на Земята на бащите

Заради моя кумир Христо Стоичков се влюбих в Барселона и живо следяхя всичко, което се случваше в Испания. Моят баща почина там преди 12 години. Това също ми дава вдъхновение. Испания и Барселона са една гранична зона – те са и праг на щастието, и праг на болката. Но са и мой дом в преносен смисъл, дори на 3000 км разстояние. Там съм в разказите, които пиша с испански герои и действие, там ще бъда и в един бъдещ период от живота си”, казва Христина.

Щастието и болката са взаимозаменяеми и невъзможни един без друг и в разказа-победител.

„Gran Vida и трагедията при Ануал” е разказ за един пораснал внук, Кристобал, който иска

да основе музей на щастието, и един ден намира в бабината ракла кореспонденцията на прадядо си от фронта

Всъщност музей на щастието е нужен, защото, ако цитираме г-жа Колева: „Тази велика страна днес имаше нужда от усмивката на Кристобал, който беше уверен, че от цялото земно човечество испанците са най-щастливата нация, имайки слънцето, морето, синьо-червените залези, безкрайността на любовите в живота им.” В крайна сметка кореспонденцията ще влезе в бъдещия музей като първи експонат – прадядото Естебан пише от фронта на любимата си и предава ужасите на войната и любовта си. Той се сражава в Мароканската война и

в битката при Ануал на 9 август 1921 г., когато 14 000 испанци са избити

Естебан ще преживее Мароканската война, ще преживее Испанския грип, убил 50 млн. души, за да се радва на правнука си Кристобал и да му подари фланелката си, с която навремето е играл футбол в „Тарагона”. Всъщност не той, а любовта преживява всички тези препятствия, ще ни поясни Христина Колева, а Кристобал ще ни каже, че без ужас няма спокойствие и любов. И Gran Vida ще се превърне в синоним на връщането към щастливия живот.

„Нямам подготовка да пиша военни разкази, но реших да напиша нещо такова. Битката при Ануал е най-голямото поражение на европейска колониална армия в Африка, но исках да я използвам, за да покажа, че въпреки загубата има ценности, които остават след нея, или пък се появяват от нищото. Сега подготвям художествена книга с такива „испански” разкази и дълго се колебаех дали да го направя. И заради факта, че личното в тях е прекалено силно. А и се чудех доколко имат художествена стойност.

Но отговора ми подсказа писателят Георги Господинов

Той ме попита „Не си ли много малка, за да пишеш научна литература”, имайки предвид първата ми книга. След като сега спечелих първа награда, добих самочувствие, че разказите ми може би все пак са хубави”, казва събеседничката ни. Творбите в конкурса в Атина бяха журирани от поетесата Илиана Илиева - поет, преводач, редактор на списание LiterNet и "Хайку свят", и Аксиния Михайлова - поет, преводач, носител на големите литературни отличия на Франция "Гийом Аполинер" /2014/ и "Макс Жакоб /2020/. Литературното събитие се проведе в екстремните условия на COVID-19 ограничителните мерки, но бе наблюдавано онлайн от над 1100 души, на събранието присъстваха гости от посолството на Република България в Република Гърция, както и отец Стефан, енорийски свещеник на българската общност в Атина.

„Хареса ми темата „Светулки в шепата на времето”. Направих асоциция със

светулките в шепата ми от детството в село Варвара,

където моят дядо Георги Балабанов, който бе писател журналист и общественик, ми даваше първите житейски уроци. Също и приятелите му – творци от различни сфери на изкуството като Борис Резов, Николай Филипов и много други, ме научиха да ценя красивото. Небето е поляна със светулки, стига да знаеш как да ги следваш. Дори да сме затворени в домовете си или да сме разделени от граници, можем да ги следваме”, убедена е Христина Колева и няма как да нея попитаме и за

работата й на COVID-фронта

„Апокалиптичните картини са навсякъде, но ако изключим духовния, който бушува у нас, но испанците едва ли ще ги стигне, трябва да сме изключително отговорни към опасностите на пандемията. В последните седмици в Пазарджик няма човек, който да не е с маска в търговските обекти, показа наша проверка. Трябва обаче контрол и санкции и на други места, примерно градския и междуградския транспорт… От 2018-а съм нещатен сътрудник към Народното събрание. Задавам въпроси към институциите в Пазарджик, задавам въпроси и към почти всички министри (заедно с депутата Иван Ченчев), а първите ми не бяха свързани с коронавируса – питах например защо къщата на Рйна Княгиня е оставена на произвола – да, тя е дом, но дом за бездомници…”

Да, ама пак стигаме до духовния апокалипсис, контрираме ние.

„Много лица има духовният апокалипсис в България.

Аз за последните 6 месеца се научих да приемам липсите на хората,

като се надявам те сами да имат куража да ги запълнят. Защото най-страшното е, когато си апатичен, безразличен към това, което се случва около теб, към по-важните точки от обществения договор с държавата. Точно това виждам у голяма част от сънародниците ми и то продължава вече 30 години. Но различният нов свят не се гради от безразлични хора. Не обичам човека в черупка, но е хубаво да вярваш, че той има сили да я счупи.”

Тодор ГРОЗДЕВ


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ, ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР, ГРИМ. 0888 616 438

ВЪЗРАСТНА ЖЕНА ТЪРСИ ЖЕНА, КОЯТО ДА ЖИВЕЕ ПРИ НЕЯ НА СИМВОЛИЧЕН НАЕМ, НЕ ЗА ГЛЕДАНЕ, А ЗА КОМПАНИЯ. 0884 223 113

ПРОДАВАМ ЕТАЖ ОТ КЪЩА, ЦЕНТЪР, 0878 312 415
Всички