Други Регионът

Момчетата от ВУИ-Ракитово приключенстваха в Гудевица

  01.11.2020 07:19             
Момчетата от ВУИ-Ракитово приключенстваха в Гудевица

Много емоции носи началото на новата учебна година за момчетата от ВУИ „Ангел Узунов”. Някои са били в училището, други идват от старото си училище, ВУИ–Завет, трети - от ваканция по родните си места. Създават се нови приятелства, преоткриват се старите приятели, които само за едно лято са се променили. Но сега за девет момчета се появява чудесна възможност да обиколят интересни места от Западните Родопи, която е предложена от Любен Георгиев от Сдружение РеАкт – София.

Сутринта на 12 октомври в училището пристигат бати Любо и бати Веско с бус и кола и

събират групата за приключенско пътуване

Избрани са момчета без нарушения, завърнали се сами от отпуск, с добро поведение. Пътуването е награда за част от най-добрите в момента. Защото другите също могат да постигнат добро поведение, а някои от добрите след малко могат да допуснат нарушение. Точно сега обаче наградените са: Ферди Чакъров – V кл., Мариян Станиславов – VІІ кл., Марко Иванов – VІІ кл., Денис Киров – VІІІ кл., Мигел Гергинов – VІІІ кл., Мартин Средков – ІХ кл., Симеон Костов – ІХ кл., Тихомир Асенов – Х кл., Симеон Шомев – ХІІ кл. Групата е разнообразна, включваща стари ученици и нови ученици, включително и такива, преместени от ВУИ–Завет. Ръководители са учителите Петър Петров и Свилен Топчиев.

Маршрутът е в посока Доспат – Смолян – Гудевица (сега квартал на с. Арда)

Първата спирка е стената на язовир „Голям Беглик“. Момчетата научават, че това е т. нар. Доспатски проход, наричан преди Железни врата. Над него има стара тракийска крепост - Баташкото кале, която бранела прохода. 

Пътят преминава покрай няколко язовира. Следващата спирка е едно невероятно красиво прогледно място над язовир „Доспат“. Момчетата са очаровани от гледката, която се разкрива буквално от пътя. Долу се виждат таляните за планинска пъстърва. Но времето е ценно и групата поема по пътя. На входа на Доспат има още едно място с изглед и кафе автомат. Мигел и Мартин пускат монети за кафе, но за зла участ монетите падат някъде под автомата. Мигел е готов да се откаже,

но Мартин е упорит и кляка до автомата да си търси стотинките

Вижда ги и бръква с малка пръчка отдолу. Сдобива се с няколко монети от по 2 лева. Бърка отново и вади още, общо десетина лева. Всички се шегуват, че не само неговите стотинки са паднали отдолу, но само той е бил достатъчно упорит да си ги търси. И Мигел опитва, но намира само дребни стотинки, но пък общо към три лева. Мартин е щастлив, групата е с приповдигнато настроение, защото всички вече се възприемат като късметлии. А край пътя има много чешми.

Оказва се, че в Доспат има и събор на строителите на чешми

Водата и изворите са издигнати в култ от местните хора. Момчетата никога в живота си не са виждали толкова много чешми край пътя. Със заслончета, с масички и пейки, те приканват жадния пътник да спре за глътка планинска студена вода. Неусетно пътят се променя и групата навлиза в Ягодинското ждрело. Шосето е тясно, колите едва се разминават. За милиони години водата е изрязала процеп в скалите. Усещането е невероятно. Изведнъж си се загубил някъде във времето и в пространството. Но когато след броени минути попадаш в Ягодинската пещера, отново си в друг свят. Екскурзоводката обяснява, че пещерата е образувана за около 275 хиляди години и е млада. В Залата със срутището има бяло петно на тавана и на шега тя казва, че там е бил „ето онзи” каменен блок, подронен от водата и паднал буквално преди ден. Всички са готови да повярват и се оглеждат за други готови да паднат скални блокове от тавана. Екскурзоводката се усмихва и пояснява, че за времето, през което се образува една пещера „преди ден” всъщност е последното голямо земетресение от края на 70-те години на ХХ век. Зашеметени от видяното, момчетата нямат време да се опомнят, защото следващата спирка е ресторант в село Ягодина. Могат сами да изберат с какво да се нахранят.

Марко е новатор и избира шкембе чорба

Другите залагат на познатото и искат наденички с картофки и кола. Сити и щастливи, всички са готови да продължат, когато бати Любен ги изненадва със своеобразен десерт – няколко порции  „бохчата”. Думата „бохча” е вързоп за багаж. Само че външната част на бохчата е ръчно месено тесто, а вътре има няколко вида месо. Невероятна вкусотия, но за всеобща изненада две парчета „бохча” остават. Момчетата са преяли.

Хората от село Ягодина са около 300, а са били двойно повече. В момента посрещат туристи и работят в дърводобива и дървопреработването. Един приятел на бати Веско е от селото.

Казва се Христо и за радост на момчетата е готов да покаже своята стара фотолаборатория за черно-бели хартиени снимки

Той още снима с фотоапарат „Канон“ с ленти. Лабораторията е в стар фургон, който е преобразен като жп вагон. Момчетата за пръв път в живота си виждат как се правят старите снимки. Такива пазят техните баби и дядовци. Увеличител, ваничка с проявител, ваничка с фиксатор, сушилня за снимки. А образите, които преди малко са погледнали през обектива на фотоапарата, се появяват на фотохартията в призрачната обстановка на фургона с червена светлина. За момчетата това е като вълшебство. Фургонът сякаш виси над пътя на двайсетина метра и от него звучи загадъчна музика от стар касетофон с мелодии от 80-те години на ХХ век. Истинско връщане назад във времето!

Храната още не е смляна, а групата вече лети към следващия обект – пещерата Дяволското гърло.

На отбивката преди село Тешел бусът е спрян от гранична полиция

За момчетата от ВУИ всяка среща с полицията е преживяване. Този път отговорност поемат учителите и граничарите изпращат групата с усмивка. Мигел е развълнуван и дори забравя за момент хапчето срещу повръщане. Всички коментират случката. Докато не навлизат в Дяволското ждрело. Обстановката е толкова призрачна и величествена, че няма как да не се направят няколко снимки на фона на огромните скали, подпрели небето. След няколко минути групата попада в Дяволското гърло. Грохот и стълби до небето. Тя е последната група за този ден  всички бързат по стълбите. Някои се задъхват от стръмното изкачване. На едно място хвърчат пръски от 80-метровия водопад. Погледите са устремени някъде там горе, където

лъч светлина и парченце небе обещават изход и връщане в познатия свят

Чак горе, на светлото, бати Любен и учителите разказват легендата за Орфей и Евридика. Богът на подземното царство Хадес не можал да устои на музиката и го пуснал в подземния свят, дори разрешил на любимата му Евридика да тръгне с него обратно, ако той не се обръща към нея. Орфей се обърнал, защото заради грохота на водата не чувал стъпките й. И я загубил завинаги.

Вече по тъмно групата се озовава над Смолян. По чудесна пътечка, сред притъмняващата вече гора, момчетата бързат към високите скали. На една от тях е монтиран огромен кръст. Има прекрасна панорама към притихващия Смолян. Бати Веско разказва легендата за красива българка, която местният бей поискал за жена. Но тя се хвърлила от скалите. А тази местност нарекли Невястата.

По пътя за село Арда част от групата начело с бати Любен се отбива

в село Бориково за домашно масло и домашно козе сирене

Когато всички се събират в обновеното читалище на Гудевица,вече е вечер. Там са домакинът Теодор и баба Еми от Бориково, която е приготвила вкусен пататник за момчетата. Те са опитвали много гозби с картофи, но това тук им се услажда повече от всичко. След вечерята всички си измиват краката и зъбите, и се качват в спалнята на читалищния таван. Уморени са и въпреки емоциите разговорите секват, а читалището потъва отново в родопската тишина.

Плановете за сутринта на 13 октомври са ставане в 7 часа и тръгване

към съседния връх Ком, откъдето се вижда Бяло море

Но природата решава друго. В 6 сутринта вали проливно. Ставането е отложено и към 9, когато момчетата се събуждат сами, е организирана закуска. Всички се насочват към традиционните ядки с мляко и сладко. Но г-н Петров показва домашното масло, домашното кисело мляко и домашното козе сирене. Първи се престрашава да пробва Марко и изведнъж момчетата разбират, че не са опитвали такава вкусотия. Един килограм масло, цяла тенджера домашно кисело мляко и сигурно две кила козе сирене плюс домашния хляб едва стигат за всички. Вън вали, но лицата са щастливи. Марко опитва да запее песен. Мигел и Монти (Симеон Костов) му пригласят с думкане на тарамбука. Но Марко запява „Хубава си моя горо” и музикалната какофония заприличва на песен. Всички са щастливи и вдъхновени, и за бати Любен не е проблем да организира две групи, които

да опишат на флипчарт вижданията си за нуждите на младите хора в дадено село

Групата на Марко и Тихомир предлага тук да има Клуб за младежи. С помещение, където да се дискутират всякакви проблеми, да има вестници и списания. А в друго помещение - фитнес уреди за спортуване… Групата на Симеон Шомев и Монти, самообявили се за кмет и зам. кмет на селото, предлага игрище, МОЛ, клиника за хора с увреждания, помещение за игри. МОЛ-ът е важно място и младежите ще се срещат там, но не трябва да се забравят и хората с увреждания... Следва екипна игра с кръг от винил с диаметър 3 метра и изрязани дупки, но неусетно е станало обяд и вкусният домашен боб на баба Еми е готов. После групата се понася към Смолян и всички са като омагьосани в Планетариума. Поемат към Чепеларе и след това към Чудните мостове. За шофьорите Любен и Веско пътят се оказва голямо предизвикателство. Дъждовете през последните години са изровили асфалта и групата

едва стига до Чудните мостове

Там срещат само няколко младежи и хижарите – мъж и жена. Явно пътят е прогонил повечето туристи. А неочаквано тук ги посреща може би най-прекрасното преживяване. Слизането до реката, ходенето от камък на камък по реката, снимките, ехото, чудесния въздух през този следобед – всичко се слива в един калейдоскоп от емоция и смях. Последни снимки. Последни подкрепяния с вода, бисквити и сладки. Следва връщане през Асеновград, Пловдив и Пазарджик към Ракитово. Един огромен кръг през Родопите. Едно незабравимо преживяване.

Симеон КОСТОВ – ІХ клас и Свилен ТОПЧИЕВ - учител


Свързани
Последни новини
Анкета

Смятате ли, че е уместно да се ваксинирате срещу КОВИД?


Резултати
Обяви

ПРОДАВАМ: ПЕРАЛНЯ, ЗАПАЗЕНА, ВТОРА УПОТРЕБА,  ХЛАДИЛНИК, ВТОРА УПОТРЕБА, 0899 384 847.

ПРОДАВАМ: ПЕРАЛНЯ, ЗАПАЗЕНА, ВТОРА УПОТРЕБА, ХЛАДИЛНИК, ВТОРА УПОТРЕБА, 0899 384 847.

ДАВАМ АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ,  0892 313 134

ДАВАМ АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ, 0892 313 134

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ: ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР И ГРИМ, 0888  616 438

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ: ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР И ГРИМ, 0888 616 438
Всички