144 години от Априлското въстание се навършват днес. На 20 април (1 май по нов стил) 1876 една пукнала пушка в Копривщица поставя началото на Априлската епопея, която ще разтърси из основи "болния човек" - Османската империя, и ще донесе жадуваната пет века свобода.
Предния ден в Копривщица предателство изяснява на турците малка част от мащабите на готвеното въстание. Те изпращат десетина заптии да арестуват съзаклятниците, както си мислят, само от подбалканското градче Копривщица. Местният председател на комитета Тодор Каблешков успява да се изплъзне и събира всички свои съратници, въоръжени и облечени в четнически униформи. Заповядва да се бият камбаните и с петнайсетина човека превзема турския конак.
Да си спомним, че основите на Априлското въстание се полагат в град Гюргево, където на 11 ноември 1875 година започва да заседава Гюргевският революционен комитет, оглавен от Стефан Стамболов. В състава му влизат още личности като Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги Бенковски и други. За много кратък период е изготвен и планът за действие, според който българските земи се разделят на пет революционни окръга – Търновски ( с апостол Стефан Стамболов), Сливенски (с апостол Иларион Драгостинов), Пловдивски (с апостол Панайот Волов) и Врачански (с апостол Стоян Заимов). Предвиденият пети, Софийски окръг, остава само в сферата на плановете.
И така, заседаващите се обединяват около три дати за избухване на въстанието
– 11 април, 1 май и 11 май. Уточнени са много от детайлите и участниците в Гюргевския революционен комитет се прехвърлят в България, за да започнат истинската подготовка на бунта. И те подготвят почвата за бъдещото въстание. На територията на Четвърти панагюрски революционен окръг Бенковски създава конен отряд, останал в историята като „Хвърковатата чета“, с който започва да обикаля близките села, за да ги вдига на оръжие. Народът е ентусиазиран, така се случва, че по-рано от предвиденото гръмва първата пушка. А многохилядни орди башибозук и редовна турска армия плъзват срещу въстаниците. Само за няколко дни всички въстанали населени места в района на Средногорието (Стрела, Клисура, Копривщица, Панагюрище)
са потопени в кръв, а тази съдба очаква и по-късно въстаналите Батак, Перущица и Брацигово
В останалите революционни окръзи въстанието не получава така желания масов характер. В Търновско голяма част от дейците били предварително блокирани от турските власти, въпреки което успяват да се организират малки чети, които да продължат борбата. Именно такава е четата на поп Харитон, която прави истински чудеса от храброст и задържа редовната турска армия близо седмица. В Сливенския окръг също са формирани няколко чети, а във Врачанския така и не се стига до реални военни действия. Априлското въстание оставя след себе си 30 000 жертви, 80 опожарени и 200 напълно унищожени села. Само една година след кървавото потушаване на бунта, Русия обявява война на Османската империя, а през 1878 година на картата на Европа вече съществува и държавата България.
(Зн)
